Насред нищото съм в Родопите.Нощта е тиха и минава 1 след полунощ.Навън е студено и вятърът свири зловещо.Всеки момент ще завали сняг. Къщата е топла, уютна и тъмна.Светлина идва само от двата свещника и от пламтящата камина.
Притихнала съм на дивана в синя пижама и синьо одеало и отпивам по малко вино от време на време.Тя стои срещу мен, а пламъка от камината прави русата й коса да изглежда оранжева.Страхотна е – моята приятелка Дарина.Имам я от дете и ще я имам завинаги, защото тя е от истинските хора.Работи като счетоводител, готви, чисти и поддържа дома от 12 годишна, красавица е и не е семейна.

Стиснала е чашата си с едната ръка, а с другата трескаво жестикулира.От един час слушам каква сватбена рокля си е харесала и с какви обувки ще си отива, какви брачни халки има в „Алтънбаш”, как ще украси ресторанта за сватбата. Единствения проблем е, че сватба няма да има.Само че тя още не го знае.Надява се и мечтае вече 7-ма година, а аз съм човека, който трябва да срине мечтите й тази вечер.Събирам смелост седмици, дни и часове наред и все неуспявам.Просто защото я обичам.

Затаила съм дъх и се чудя по кое точно време да я прекъсна – дали по време на етажите на сватбената торта или по време на проблема с бижутата, които ще отиват на евентуалната рокля.Чудя се кое е подходящото време да й обясня, че случайно се озовах на точното място в точното време и видях гаджето й Николай да се натиска с друга.А после трябва да обясня, че съвсем целенасочено започнах да проверявам с какво точно си запълва времето Николай, докато Дарина ходи на обучения извън града.И как по дяволи да обясня, че оная, в чиито сливици Николай си завираше езика, докато аз стоях онемяла на съседното сепаре, съвсем не е случайна, а е 3-годишна връзка.

А? Кое е подходящото време да разбиеш нечии живот, мечти и надежди?

Вече почти не чувам какво ми говори.Виждам обаче, че е ужасно щастлива – очите й светят, върху устните и сияе широка усмивка.Винаги става такава когато заговори за Николай и за това, че иска да му стане жена.Това е мечтата й – иска да каже пред всички „да”, иска да му роди две деца и да го обича.Обаче тоя ръб, скапаняк, диван, статив и каквото се сетите не я оценя и никога няма да се научи да го прави.Защото ръба си остава ръб завинаги и каквото и перфектно нещо да сложиш до него, той няма да стане по-добър ръб.

Продължавам да я гледам и да събирам смелост.Долавям нещо от това, което ми говори – чуди се дали ще бъде от красивите бременни или като мен ще прилича на призрак.Смее се.Това вече е прекалено.Дали това е подходящият момент да разбия всичко? А? Подходящ момент явно няма да намеря, няма подходящ момент да кажеш на някой, че човека до който спи е предадел.И все пак трябва да го направя.

Премислям как да го кажа, за да бъде възможно най-безболезнено.Но и подходящ начин няма явно.После набързо премислям какво ще направи тя след като хвърля бомбата.Отначало няма да повярва, после ще плаче, после ще блъска, ще крещи, после пак няма да иска да повярва, после ще се скарат с Николай, а след време той ще я убеди, че не е вярно и всичко ще бъде както преди.Пред очите ми, сякаш на лента минава приятелството ни.Винаги е била до мен.Спомням си как обикаляхме дискотеките когато бяхме на 18, спомням си как въведе ред в суматохата на сватбата ми, спомням си как спа на един кофти стол до болничното ми легло три дни подред, как ми помагаше да си напиша курсовите работи, как се затвори 1 седмица с мен в дома ми, когато почина мой близък и плака задено с мен.Помня всичко.За това ми е трудно да й кажа истината.Защото тя е най – прекрасното същество на този свят, най – милото, най – доброто и не заслужава да страда.И не мога да я накарам да страда.

Няма да й кажа.Нямам сили да го направя.Няма да бъда аз човека с който цял живот ще свързва началото на края.Прекалено много я обичам, за да й причиня това.Но утре вечер съвсем изненадващо телефона ще ми звънне и още по-изненадващо, ще се окаже, че спешно трябва да си тръгнем.Това ще стане късно вечерта когато Дарина се е обадила на Николай, казала му е най-искрено, че го обича, а той на свой ред е излъгал, че също я обича.После му е пожелала лека нощ, а той спокоен, че тя вече спи дълбоко на 200 км. от апаратамента им, ще изневерява в същото легло, в което спи и с Дарина.Но тогава тя ще се прибере, ще види всичко с очите си и няма да се чуди кое е вярно и кое не е вярно. Защото колкото и да са добри приятелите, човек най-добре вярва на очите си.После света и ще бъде сринат и ще има нужда от мен да я крепя.Ще изживее мъката си и след време ще се чуди как въобще е могла да се влюби в диван като Николай.Накрая ще започне да живее отново.

- Стана късно, Даре, искаш ли да лягаме? – предлагам аз с облекчена от тежкия товар душа.

- Хайде, че за утре ще ни трябват сили.Нали ще трябва да си съберем дърва? – изкикотва се Дарина.

- Да, наистина ще ни трябват сили.

Пожелавам и лека нощ и отивам тихо до студения прозорец.Изчекърквам студа от стъклото и поглеждам навън.Побеляло е.

Човек не бива да спестява истините, особено на най-добрите си приятели.Но има истини, до които приятелите сами трябва да стигнат, а ти просто трябва да ги насочиш по пътя към истините.Това са истините, които трябва да бъдат премълчани.

за какво говориш бе?

Рrincess,винаги е много трудно, когато трябва да вземеш такова решение - луташ се между правото на човека да знае и топлите чувства, които те възпират да го нараниш...Разум и сърце...Вечната борба. Мисля че си избрала правилния път, насочваш без да се налагаш. Страхотно пишеш!

Знам, ама "ма" звучи грубо.

Ееее стига де, затвори си очите за "бе"-то, виж аз как ти простих,че четеш по диагонал, а пишеш коментар :)

ще я карам наред:
1-во Прекрасно написано.
2-ро Приятелство между жени НЯМА ! Който и каквото да ми пее на ушите, имам разговори с жени, които да потвърдят думите ми.
3-то Ако аз имах такъв "проблем" със споделянето, а аз поне го нямам, то един от приятелите ми (обичам да НЕ слагам степени "по-по-най" пред думата приятел) все още щеше да е с една (която не искам да категоризирам) и все още щеше да ми реве на рамото... Сега обаче всичко е наред и аз се чувствам ОК, че съм му споделил каквото знам.
4-то В ситуация като твоята, винаги поставям приятелите си на 1-во място, защото техните "половинки" (това определение ми е тъповато) почти винаги са нещо временно (за съжаление) и изобщо не ме интересуват. Скрупулите в този момент водят до едно продължително агонизиране, а то от своя страна до много кофти, труднолечими последици.
5-то "Помагай като не помагаш !" Това винаги е работило при мен. Да, ти споделяш, че тя сама трябва да стигне до себе си и своите истини, но я си помисли за варианта, в който тя те моли да се чуеш с "дивана", да му пишеш на скайпа, да идиш да се видиш със същия диван "от нейно име"... Ето тогава ще те питам колко си помогнала...
6-то Има хора, които имат нужда от "половинка", която да ги "тероризира" във всяко едно естество. Психически, понякога и физически, но независимо от ситуацията, те се чувстват "желани", защото дори побоят понякога е "отношение" на отсрещната страна, не мислиш ли? Сигурна ли си, че твоята приятелка не е от тях, че ще се изправи пред тази ситуация с гордо вдигната глава, ще тегли една майна на "дивана" и ще продължи напред... Искрено се съмнявам в това... Малко СМЕ тея дето ги можем тези работи. Слагам и себе си в това число, защото отдавна тегля майните наред на "некачествените" хора, а за съжаление, в нашия живот, такива има под път и над път...
7-мо Не забравяй колко много можеш да обичаш!!! Това е най-важното. Пряко всичкият негативизъм, последствията и развитието на ситуацията, обичай, дори да те намразят, но кажи истината...

Целувки !

Един специален поздрав за теб...
http://www.badzhakov.com/blog/?p=591
Така трябва да обичаме, това, което правим...

И аз на твое място бих постъпила така може би,защото нямаше да имам сили да и го кажа.Но ще е добре по-скоро да научи новината докато е време.

Ако й кажеш, тя би трябвало да оцени жеста, макар и това да я облее като студен душ. Ако си премълчиш, винаги идва момент в който тя може да те попита: Като си знаела защо не ми каза навреме? Има и трети вариант - нищо не предприемаш и мълчиш до дупка. Случвало се е много пъти: Двама твои познати които са двойка се разделят, ти вземаш страна, после се събират отново и ти ставаш изкупителната черна овца моментално. Много са сложни тия моменти.

1.Благодаря.
2.Приятелство между жени има.Моля,моля, не си компетентен, защото си мъж :)
3.Хубаво си направил.Жените преживяват нещата по малко по-различен начин обаче.А някои така се влюбват, че не искат да видят и да разберат истината.
4.Тук сме на едно мнение
5.Ама моля ти се, ще го направя с най-голямо удоволствие.Той не ми е никакъв, мога да му кажа и да му направя всичко.В този случай е много по-лесно.
6.Не, тя не е от хората за които говориш.Със сигурност, ако знаеше, нямаше да търпи такова поведение.Не е от хората, които се кефят да бъдат тъпкани.
7.Не забравям!
...и благодаря за поздрава....

точно от третия вариант ме е страх.Въпреки,че нашето приятелство е проверено в годините, аз се страхувам!
Страхувам се да не я изгубя, защото понякога любовта е по-силна от приятелството.

2. Таквоз жувотну нема, даже и в Искаро го нема... Принцеске, много добре знаеш с какво се занимавам и с колко много жени работя... Защо да си измислям неща, които са ми се случвали пред очите, говорени са на една маса, потвърждавани са били от самите тях...
Виждал съм "приятелки" от детство (над 15 години) как за 15 минути си теглят по една майна заради пълни глупости, мъже, алкохол, пари и какво ли още не.
В тоя ред на мисли, я ми кажи ти, Принцеске, колко приятелки жени имаш??? Колко по-добре съжителствуваш с жени или мъже, кога последно си се доверила да споделиш нещо искрено с жена? Кога за последно си чула мъже (приятели) да се скарат за горепосочените неща...
Темата е адски дълга и не ми се започва тази полемика... КаЛзата ти е загубена...

няма да лъжа сега и ще си призная,че повечето ми приятели са мъже.Но разлика в половете има и има неща, които не мога да споделям с мъж.Мъжа няма как да разбере ежемесечната ми трагедия в "онези дни", нито да разбере защо правя от мухата слон, нито ще ме разбере когато наричам някой мъж "ръб".Това са си женски работи.
Мъжете наистина не се карат за глупостите, заради които се караме ние жените, но и те се карат и за разлика от нас, когато се скарат е завинаги.

твърденията ти съм съгласен, особено с последното... Има една дума "гордост" се нарича, която за нас-мъжете е нещо като кръвта ни... С нея не се ебаваш, с нея не се лигавиш... Не е като да нямам такива случаи, но те са единици, надявам се и така да си останат... Има прагове на егото, които нито едно човешко същество не би трябвало да преминава, защото оттам насетне всичко се превръща в компромиси, жестоки компромиси, а това неминуемо води до разрушена психика и недомлъвки. В желанието си да градим бързо живота си понякога забравяме истините за себе си, приятелската гледна точка бива пренебрегната, а дългогодишните приятелства горят като суха слама под августовско слънце... Затова отново ти казвам. Истината няма две лица, била тя и брутална и болезнена...

мога само да се надявам ,да не изпадна в тази ситуация ,нито на твое място нито на мястото на твоята приятелка . Но се сетих ,за бившото ми гадже ,който с цялата си наглост ,обясни нещата така , "ти не разбираш ,нея я обичам по-различен начин, само ти си вътре в сърцето ми" . Каква ирония :-)))

Именно де.Ние жените може за един парцал да се скараме, ама ни минава.А на вас - не.Че се и биете на всичкото отгоре.
Истината няма две лица - вярно е.Но не винаги трябва да замериш някой с жестоката истина без да се замислиш какво ще последва с психиката му.Има и други начини да го направиш, за да не се окажеш ти изкупителната жертва в един момент.

Ей такива пък как ги обичам....
Добре, че е бивш! :)))))

Можем само да се опитваме да залъгваме себе си. Я, сега ми кажи, твоята приятелка как би постъпила с теб в същата ситуация, и дали ще ти стане приятно, че тя е знаела за това през цялото време...
Гарантирам ти, че дълго време няма да искаш да я видиш и чуеш... Едва ли един порцеланов сервиз ще остане цял след едно такова признание, във всяка твоя дума и мисъл ще стои една огромна червена дума, мигаща с неоновия си газ вътре в себе си - Предателство !
Съвестта човешка няма граници, а понякога само спи в зимен сън... Излезе ли тая мечка от хралупата...
Както се казва в една престара и дебела книга... "Ти ще хвърлиш ли първия камък?"

Много пъти съм мислила за това какво би направила тя.И честно казано идея нямам.Няма да ми стане приятно, че знае и не ми казва.Точно за това предприех това пътуване, разиграх цирка с прибирането и още един куп циркове.За да види истината сама, без да е нужно да я чува от мен.Не мога да й причиня това бе човек, не разбираш ли?

Докато да се включа, и Жоро казал, каквото имам за казване.
Рано или късно(а по-добре е рано),
от теб или от някой друг, все някак, тя ще научи.
За приятелството между жени - незнам. Но за приятелите знам. Помисли накъде ще гледаш, когато дойдат въпросите
"Ти знаеше ли?"
"Откога?"
"Защо не ми каза, нали си ми приятел?"
Защото в очите и няма да можеш да гледаш.
Приятелите са И за това. Иза доброто и за лошото.
Трудна задача имаш. Успех.

или да СИ причиниш кое?

Попадаш в игра, която не съм сигурен, че можеш да играеш докрай :-)

Ми не мога ами.
А и не искам.

А тя дали иска? Помисли за това... Запали една цигара на терасата, изкарай фотоапарата и снимай това, което ти харесва... Разходи се... Набери един телефонен номер и успокой съвестта си...
Обещавам ти, че няма да е лесно...

Не иска.Никой не иска да се забърква в подобни ситуации, разбира се.Понякога живота не пита обаче кой какво иска и как го иска.

си прочети заглавието... Друго поече нямам какво да кажа... И защо животЪТ да ти е изкупителната жертва, с която така си изми ръцете???
Признавам, че да сложиш главата на някой на гилотината било то и само формално и метафорично не е никак лесна "работа", но думата "приятел" не е ала-бала, тя е тежка дума, даже тежи повече от нас самите... Затова и съществува, да си я носим на гърбовете и да си я пазим. Изгубим ли я... Защо да ни има тогава? Пък ти сама си реши дали да я оставиш от другата страна на реката... И нея и думата...

Ехоуууу четеш ли ти добре или пак оправяш манекенките по фотошопа? :)
Никой на никакви брегове няма да оставя, просто искам сама да чуе и види, без да е нужно аз да и казвам и показвам каквото и да е! Приятелството не е само да я зашлевя с някакви думи, а да имам доказателства за тези думи.Сещаш ли се?

и откога твоите думи не значат нищо за нея???

Опитай да се намесиш в отношения между мъж и жена.И се опитай на влюбена жена да обясниш, че тоя който боготвори я лъже и пак да си поговорим, искаш ли?

искам... Аз не отказвам да забия шамар в лицето на приятел. И защо си мислиш, че не съм се намесвал досега... Дори, да си призная, мен са ме намесвали... Липсата на кумуникация в днешно време е най-голямата болест между човекоподобните... Не помагай за това развитие, моля те...

Ми някак ми се струва,че не си се намесвал в точно такива отношения.Предсватбени така да се каже.Където една жена е толкова заслепена, че не вижда каква смешна притурка до нея е "дивана".
И пак ти казвам - Тук не стои въпросът "Дали..или..." Стои въпроса "Как"

не съм се намесвал... как...
И скоро няма да го забравя (обратния вариант и много по-грубиянски) как той седи на ергенското си парти, реве и не иска да се жени, щото знае тя кво прави, обаче БИЛ ОБЕЩАЛ... Знаеш ли колко шамара изяде този човек тогава от мен... Но уви... зацепи какво му говоря едва след първото дете, заминаването в Англия, развода, прибирането от време на време в България и селските номера на "дивана" от женски род да не му даде да си види детето... Сега ТИ ми кажи дали си склонна да гледаш същите последствия, мила ми, Принцесо... Щото аз тогава помагах с квото можех, грубо, дори брутално, ама пуста мъжка чест... Женския диван където и да го видя, ще го подминавам с най-голямото си безразличие, защото вие-жените когато искате нещо да стане на вашето, земята ще преобърнете да го направите... А този "диван" за малко да успее да срине един прекрасен приятел... За мое щастие не успя...
Повярвай ми, знам аз за какво иде реч... Така, че не се прави на две и половина, а иди и се дръж като приятелка и не чакай тоя гнусен театър да стигне последното си действие... После ще съжаляваш много повече...

Е добре де, намесвал си се.Вярвам ти.Извинявай.
Все пак хората сме различни и в еднаквите ситуации реагираме по различен начин.

но в случая не говорим за мен... а за ТЕБ ! Така, че мен ме зарежи... Ти си тази дето е на пангара... и държиш и ножа и хляба...

аз моите карти ги изиграх вече.Колкото мога по-безболезнено.От тук нататък всичко е в нейни ръце.

Щом казваш...

http://www.youtube.com/watch?v=9iSXrZYhJt4

И лисицата добави:
- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.
И се върна при лисицата.

Постъпи така, както поиска сърцето ти!
Не забравяй - най-хубавото е невидимо за очите. Най-хубавото се вижда само със сърцето!

преди повече от 2 години аз бях в твоето положение,само че казах истината,и не съжалявам:))сега приятелката ми е щастливо омъжена,и слава богу,не за въпросния "ръб":))
може би тябва просто да се поставиш на нейното място и да се замислиш дали ти самата би искала да разбереш истината-днес,благодарение на приятелката си,или след време-сама-когато може и да е късно:))
ако човек сам трябва да достига до истината,то тогава,за какво са приятелите?:))

Има и други мили хорица, които да мислят като мен, мила ми, Принцесо... :-)

Има приятелство, разбира се!
И аз имам толкова добра прятелка и ще кажа само 2 неща които МОЯТ живот ме научи. Което не е задължително да важи твоя ;)
Веднъж в живота премълчах подобно нещо за един от най-близките си хора. Разликата тогава беше, че при мен имаше още хора които ме подтикваха да крия. И скрих. И сега се разкайвам и няма да мога да забравя и поправя това цял живот.
Веднъж в живота най-добрата ми приятелка, избра временно да е най-добра приятелка на друго момиче и двете скриха от мен една истина. И това предателство ще помня цял живот, макар че и простих отдавна.
Изводът който си направих за подобни случаи, е, че първичната реакция е най-вярна. Всяко обмисляне, плануване, протакане те доближава до грешка.
Затова четох затаила дъх и повтарях "Кажи и!Кажи и!"...Аз бих искала да науча на мига.
Поздрави и успешен изход от всичко!

дано никога не ми станеш никаква приятелка. Ти си ужасна клюкарка, която се бърка в чуждите работи!
Мъжът има нущда от повече от една жена, той може да жги обица всичките, зщото всяка от тях може да му дава нещо, което другата няма. Чисто и просто! Мъжът може да е напълно искрен към всяка от жените си като и казва че я обича, но то главата ти това няма как да влезе. Чисто и просто.

Я се научи да пишеш преди да ми пишеш в блога бе охлюв!У вас в Турция може да си имате по 5 жени, тук е България и многоженството не е на почит!

мюсюлманите имаме право на 4 жени, но това могат да си го позволят само най- най- най- богатите, тъй като мъжът е длъжен да ги почита еднакво -духовно и материално.
Грамотността ми е проблем, но простете ми, все пак българския език за мен е чужд.
В написаното от мен не става въпрос за многоженство, а за нещо съвсем друго - че си клюкарка, която си бърка носа в чужди работи. Че уж пазиш тайна, а в същонст пишеш в блога. Че нещата, които правиш са ужасни.

На мен етикети не ми лепи, драги, защото имам тежък ПМС и ще ме ядосаш много сериозно.
Какво и как правя си е моя работа.Иди и разправяй на жена си кое е ужасно и кое не.Прекалено си далече от света в който живея, за да го разбираш.

съжалявам! А наистина се надявам да си далеч от моя свят.

ПМС е предменструален синдром, ама ти не ги разбираш тия работи.
Щастлив бъди - човек като мен, никога не може да бъде в твоя свят!

Страхотно пишеш, все едно наистина бях в главата ти и споделях твоите мисли и опасения :)
Темата е сериозна. Според мен реакцията в такива моменти зависи най-вече от отсрещната страна. Дали да кажеш или да премълчиш. Всеки човек приема такава новина по различен начин. Кой най-добре ще знае, как се справяме с такъв шок, ако не най-близкият ни приятел?

Принцесите имат ПМС? Не бива така. Аз съм прислужницата и никакъв ПМС не познавам, a принцовете най-много си играят с нас, принцесите - с конярите, но принцесите си изкарват по-добре, коняря изтрайва дори ПМС, ама принцът - не.

bashibozuk, pod pone 10 neshta si pisal komentari i nito edin svesten.Shto za ptica si ti be? Ima li edno neshto na toia sviat koeto da ti haresa ili da e po vkusa ti? Vse pishesh s chustvo za prenebrezenie i s ubedenost che si edinstvenia koito razbira ot vsihko -kato se zapochne ot naukata i religiata ta se stigne do neshtata ot zivota. Aide stiga iziavi ,a ?

I kakvo stana s priatelata? Hvana li go ?