Днес.Източната част на остров Хаити - Доминиканската република.

Имам чувството, че съм попаднала в земния рай.

Срещнах я извън луксозния живот в Пунта Кана, там където страната е дива и неоткрита, там където хората ходят боси, нямат телевизори, нито интернет и живота им преминава в плантациите от захарна тръстика, какао и тютюн.Казва се Сандра и е на 6 години, петото дете в семейство Рамирес.Братята и сестрите й вече работят здраво в захарната тръстика, но тя е още малка за това.

Когато ме видя веднага се вкопчи в мен.Обгърна ме с ръце около талията ми и не ме пусна дълго време.Главичката и стоеше точно до пъпа ми, а тя беше вдигнала нагоре към мен огромни кафяви очи и крещеше нещо на испански, което аз не разбирах.Виждайки стъписаният ми поглед, човека който ми превеждаше каза, че Сандра крещи, че съм красив, бял ангел и ме е сънувала много пъти.Семейството й ни покани в синята им къща, пълна с насекоми, а детето не се откъсваше от мен.Майка й усмихната се извини за поведението на дъщеря си и обясни, че реагира така, защото в тяхната страна не се срещат бели, слаби жени.Направиха ми някакъв фреш от плодове, които не познавам и изкараха на масата всичката храна с която разполагаха.По стените на къщата имаше наредени какви ли не лъскави дрънкулки, а всички от семейство Рамирес бяха ужасно усмихнати и гостоприемни хора, които ме гледаха с някакво обожание и интерес, което ме караше да се чувствам ужасно неудобно.Чувствах се като уникален експонат.
Докато хапвахме странни доминикански манджи и говорихме с тези очарователни хора, изведнъж Сандра ме пусна, скочи от масата, хвана с едната си ръка мен, а с другата момчето, което ни превеждаше и ни задърпа към вратата.Попитах я къде ме води,а тя отговори, че ще ми покаже нещо красиво.След известна доза ходене пеш стигнахме до един водопад.Сандра седна на един камък и ме подкани да седна до нея.Отново ме вкопчи с двете малки ръчички.Сега започна да прокарва малките си пръстчета от корените на косата ми, до върховете, стигащи почти до кръста ми.Повтаряше, че съм много красива и имам морски очи.Попита ме какво означават буквите изписани върху роклята ми, а аз тъкмо когато щях да започна да обяснявам, че това са инициалите на световно известна марка дрехи,си дадох сметка, че това дете е много далече от Долче и Габана, далече е от всичко…Това дете расте чисто и неопорочено от гадния живот, който ние смятаме за нормален.Далече е от компютъра, няма мобилен телефон, няма плейстейшън, не играе с кукла Барби и не носи МР3-ка в джоба си.Това дете живее с природата, за нея красотата е водопада, а хубавия аромат е този, който се носи във въздуха – на кафе и какао.Тя не знае как децата в моята страна се надпреварват кое ще има по-скъп телефон и по-скъпи маратонки, но знае, че човек трябва да бъде добър, винаги да помага на хората и да обича.Тя е толкова чиста, че не се страхува да прегръща и да гали непознат човек и то различен човек от тези,които е свикнала да вижда.Тя е толкова чиста, че 20 минути ми обяснява как баща й я е научил да се гмурка и колко са красиви кораловите рифове, как вечер всички се събират и танцуват латино-американски танци.Тя е толкова чиста, че когато я взех със себе си и отидохме до столицата, не се впечатли от нещата, които й купих.Радостта от новите дрехи, новите обувки,шноли за коса и играчки, които й купих не можеше да се сравни с радостта от това, че ме е срещнала.Сияеше когато и облякох светло синя красива рокля, но сияеше повече, когато я прегръщах.

После Сандра започна да ме гали по бузата и ме попита защо съм тъжна когато се усмихвам.Чудих се какво да кажа на това 6-годишно доминиканско дете, как да му обясня….Опитах по детски да обясня, че съм имала любов, която съм загубила и за това понякога съм тъжна.Сандра с насълзени очи ме попита дали човека, който ми е дал любов е починал, а аз бързо отговорих „Не,не,не….просто не ме обича вече”.Тогава тя скочи, застана пред мен и ме целуна по бузата, след което с широка усмивка  каза: „Не трябва да бъдеш тъжна, тъжни са хората, които не обичат и не разбират обичта, тези хора плачат, защото са празни.Ти – не, няма да плачеш, защото който може да обича е щастлив и Бог му дава щастието рано или късно.

Останах вцепенена и дълго мислих над думите на Сандра.Как по дяволите това 6-годишно дете може да говори така и кой по дяволите е успял да я възпита така да вярва в любовта и доброто…Мислих си колко щастлива ще бъде Сандра един ден, защото с такава вяра никой и нищо няма да успее да я сломи.И се замислих над това колко незряла съм аз с моите 25 години пред това 6 годишно доминиканско дете, което намира за щастлив човека, който може да обича, въпреки че не е обичан.

В крайна сметка Сандра е права, нали? По-важно е да обичаш, отколкото да те обичат…

Да навярно е права....И може и да е по-важно да обичаш , отколкото да те обичат, но не се ли изморяваме все ние да сме тези дето обичат...Имаме нужда малко и от другото....Лек , усмихнат и приятен ден..Или май беше вечер....:)...

а може би, чрез едно 6 годишно дете Бог е пратил Мъдростта си до един бял ангел :) Неведоми са пътищата...

Много красиво си описала всичко, сякаш и аз го преживях!

Твърде много мислиш за изгубената си любов, страхувам се, че дори тази среда няма да ти помогне...Нима не успя малко да се дистанцираш?

"Тя е толкова чиста, че 20 минути ми обяснява как баща й я е научил ...." толкова топлина, обич и красота е събрало в себе си това дете, че за дълго ще има да раздава от тях на околните.....
Другият свят убива чистотата още с първите заместители в живота.....биберона, залъгалката, фон дьо тена, пудрата и какво ли още не.....:)))))
Поздрави!:)

е казано: ако не станете като деца, няма да влезнете в моето царство.

Silence

Искаш обич? Ами ето - обичта е дошла при теб с това дете - чиста, неподкупна и неподправена. И ти си била способна да я различиш и оцениш. Всичко останало като "искам обич, но искам да я получа от точно този човек" е опит да се набуташ в стереотипите. Човек или те обиква или не. Безусловно. Без дългата ти руса коса и модела ти на поведение и дизайнерската ти блузка. Запитвала ли си се този, който те "обича" как би реагирал ако си обръснеш главата? Иначе пишеш увлекателно, дано имаш все повече хубави неща, за които да пишеш и дано наистина си научила уроците, които ти дава това малко дете в този случай.

благодаря за оценката и да, запитвала съм се - когато човек обича истински, обича въпреки всичко, въпреки косата и дрехите.

Поздравления!:)

дам. Отново нещо прекрасно си написала!

Няма да се впускам в подробности, но това което бих искал да кажа се намира тук. >> ( http://www.kabbalah.info/bulg/blog/i.php/02/26/%d0%ba%d0%be%d0%b4%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d1%83%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%89%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be/ )

Много добре си доловила есенцията на щастливият живот. Дано и да я рилагаш така успешно. Хубав ден.

Поздрави от Велико Търново.

Ето това си ТИ. Радвам се, че те "виждам" спокойна и уверена. Спомни си за какво говорихме...

Любов и Благодарност

Истината е че обичта която получаваме всъщност е обичта която даваме. И която даваме първо на себе си а после и на околните. Това малко дете ти е показало какво е да обичаш. Спомням си преди години как едно подобно тогава малко момиче ми каза именно това че ще ме обича въпреки всичко което правя и че това няма да се промени никога. Именно тогава разбрах какво е да обичаш истински. И да ти кажа тази обич няма значение дали е към човека с който имаш семеиство или към едно дете или към най-добрият ти приятел защото тази обич да подкрепяш и държиш на някой въпреки всичко въпреки проблемите и ядовете еми това е истинската обич. И това е най-истинското и важно нещо на света. Защото когато даваме обич ние и получаваме обич. И за финал една поговорка. Това че някой не ни обича по начинат по който на нас ни се иска не значи че не ни обича с цялото си сърце. И още нещо не можеш да спреш да обичаш някой просто не може. Или го обичаш или не няма обичах те до онзи ден сега вече не те обичам това е стереотип той вече не ме обича именно за това детето те е попитало дали е умрял защото обичта я разделя само и единствено смърта. То и за това такива се клетвите пред олтара докато смърта ни раздели. Но май си мисля че дори и това не разделя хората които се обичат и държът един на друг. Незнам принцесо много хубав разказ и страхотни мигове. Поздрави.