Един след полунощ.Заведението е пълно, почти няма въздух.Силна музика.Хора със забравени задръжки.Тъмно е.Танцуващи силуети до целуващи се силуети.

Пуша цигара след цигара и пия трето Мартини.Той стои срещу мен и ми говори тихо, повече следя по устните му какво точно ми говори, отколкото го чувам.От време на време отмества по някой непокорен кичур коса от лицето ми-нежно и плахо, сякаш се притеснява да не ме нарани.

 

-         По-красива си от преди.

-         Зная.

-         Защо цяла вечер се правиш, че не ме забелязваш?

-         Нали знаеш, че когато не гледам в теб, това съвсем не означава, че не те виждам?

-         Защо си отслабнала толкова много?

-         Не зная.

-         Косата ти е друг цвят и много по-дълга…

-         Да.

-         Обожавам те облечена в червено, божествена си.

-         Преди ме харесваше в черно?

-         В черно си загадка, в червено си красавица.

-         Значи ще се обличам в червено и черно.

-         Нали знаеш, че винаги съм обожавал тъгата в очите ти?Прави те още по-красива.

-         Зная, казвал си ми.

-         А знаеш ли, колко много време ми отне да я забравя?

-         Успя ли?

-         До тази вечер,да.Защо толкова време не ме потърси?

-         За да ти е по-лесно да забравиш тъгата в очите ми.

-         Не си се променила…говориш по същия начин, пушиш по същия начин, държиш чашата си по същия начин, само тъгата в очите ти е повече и се усмихваш по-малко.Има ли причина или просто не ти е приятно да ме видиш?

-         След като толкова време не съм те потърсила как мислиш? Дали се радвам да те видя?

-         Не се ли научи да не бъдеш толкова директна?

-         Не, защо не ме научи?

-         На това не можах, но те научих на много други неща, нали?

-         Да, научи ме да не вярвам в нищо хубаво.

-         Сега искаш ли да те науча как се обича?

-         Не, благодаря, това съм го научила вече.

-         Не мисля, че си го научила.

-         И аз не мисля, че точно ти можеш да ме научиш на любов.

-         Искам пак да те имам.

-         Пет години минаха, не мислиш, че отдавна приключихме с теб, или си мислиш, че на всеки пет години когато се видим, ще спиш с мен?

-         Ти приключи с мен.Аз с теб никога няма да приключа.

-         Удивително е как тъжните ти очи стават гневни, когато говориш с мен.Виждаш ли, че ти действам?

-         Пиян си и си досаден

-         Напълно трезвен съм и искам да те събличам бавно.

-         Знаеш, че няма да стане.

-         Обичам неуловимите неща, винаги ми е харесвала студенината ти.Прави те секси и желанието да те уловя става още по-силно.

-         И ти не си се променил, все така нахален си и все така събираш погледите.

-         Искам твоите погледи да събера.

-         Не виждаш ли, че моят поглед блуждае?

-         Виждам и искам да ми кажеш кой ти причини това?

-         Няма го вече.

-         Къде е?

-         Не зная.

-         Не ослепявай, красавице, имаш хубави очи.

-         Сляпа ли съм?

-         Сляпа си. Не виждаш нищо около себе си.

-         Нали такава ме харесваш – тъжна.Пулса ти е учестен…

-         Ядосвам се, кой ти направи това? Кой те превърна в тъга?

-         Няма го вече.

-         Студена си, искам да те прегърна, не се пази!

-         Не искам да ме докосваш.

-         Още ли го пазиш по кожата си?

-         Пазя го.

-         И върху устните ти ли е той още?

-         Да, и там го пазя.

-         А той пази ли те или те остави при старите си вещи?

-         Не зная, но аз ще го пазя…

-         Пазиш го по себе си, усещам го, но защо теб те няма?

-         Аз съм там където него го няма.

но тъгата е завладяваща! Не знам дали да те поздравя или да поплача! Поздравления!

Много вълнуващ диалог! Оголен нерв, докосва ли се, без да заболи?!
"Аз съм там където него го няма."!!!
Поздрави!:)

Силни чувства.

Още си тъжна? Скоро попаднах на един пост на едно момче, което искаше да сложи край на живота си, защото го е напуснала приятелката му? Това е животът- тъга, щактие, тъга, щастие и пак и пак. Красиво и чувствено си го написала, но за действителният живот - не попадай в капана на самосъжалението. А пък и ти нали си принцеса, приказката обезателно ще завърши хубаво.

Ей,момиче! Вчера написах спонтанно един такъв диалог (със себе си!) и днес попадам на твоя блог! Явно специалните мъже са много,просто единствени в нашите очи и свят! Моето бягство в работата,пиенето и смяната на живот ми помогнаха.....донякъде! И точно,когато реших че съм достатъчно силна отново.....той се обади!
.....но аз не пожелах да се видим-може би страх от самата себе си!
....та следващия тост нека бъде за силните момичета!