Прочетен: 2152 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2007 17:10
Лежа на пода по гръб,точно пред колоните. Звукът от тях излиза и се блъска в мен, а после ме обгръща.
Попивам всеки звук….Nelly Furtado `Say it right` – обичам тази песен.Пренася ме в друго време и на друго място.Място в което съм била много отдавна…или май никога не съм била там.Не знам…съзнанието ми е замъглено.
Усещам ръцете му по тялото ми.Познавам тези ръце,но не помня кой ги носи.
Косата ми е разпиляна по целия под.Коремът ми е гол, а плочките са студени.
Не виждам. Не дишам. Не съм. Живея. Сама съм.
Устните ми горят.
Нямам сълзи,а сякаш в мен живее водопад.Плаче ми се и почти успявам,но почти…Сълзите само напират в очите ми и са забравили как да се стичат по лицето.Кожата ми е забравила соления им вкус.А тя обича този вкус…свикнала е с него и сега и липсва.
Това е странен,неуловим и неуловен миг.
Изпитвам абсолютно,неудържимо желание за нещо.И аз не знам за какво.
Безразличието ме убива.
Когато липсвам,почти прониквам в смъртно състояние.
Отлетях.Лесно е да полетя,но как ще се приземя?
Имам ужасната нужда да предам бурята в мен на хората около мен, да усетят силата и красотата и да ме разберат.Няма на кой да я дам…няма.Искам да споделя страховете си..няма с кой.
Искам състояние на необятна вътрешна тишина.
12.09.2007 20:45
Ако ти хареса теорията за кученцата можеш да я приложиш и при теб :). Успех и внимавай да не те настине кръста, бъбреците и т.н. ... на плочките !!! :)
Лек и ползотворен ден от мен!:)
princesss, винаги можеш да споделиш с нас:)