Прочетен: 2445 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2008 12:26
Има моменти в живота, в които порастваш за секунди.Случва ти се нещо или изгубваш нещо и за миг всичко се преобръща.В такива дни научаваш урока на живота си.
Тогава научаваш колко са нищожни нещата заради, които си плакал и страдал вчера в сравнение с нещата, които днес са те споходили.За един миг осъзнаваш какво си имал, а вече си изгубил или пък какво си нямал, а днес имаш.
В тези моменти, разбираш колко много неща си пропуснал и как няма начин да върнеш времето назад и да се поправиш.А толкова много ти се иска….
Разбираш грешките си, но е твърде късно да ги признаеш. И усещаш колко са били глупави нещата, които са провалили живота ти.А ти си страдал, плакал и си ги проклинал.А днес са толкова нищожни…
В тези моменти започваш да съжаляваш за много неща – за сълзите, които по една или друга причина не си изплакал, за смеха, който си скрил, за чувствата, които си изпитвал, а не си споделил, за рисковете, които не си поел, за обичта, която не си обичал.
Съжаляваш, че не си опитал, защото те е било страх от провал.Съжаляваш, че не си обичал, защото е можело да не ти споделят обичта.Съжаляваш, че не си се надявал, защото те и било страх да не се окажат надеждите напразни.
Тогава разбираш, че заради рисковете в живота си, които не си поел, не си се научил да чувстваш, не си се научил да живееш ,не си се научил да се променяш.
И разбираш, че си приемал за даденост нещата, които са най-близо до сърцето ти, а всъщност само те те правят истински щастлив.И разбираш, че ако ги загубиш, живота няма да има смисъл.
В тези моменти от живота, научаваш, че е трябвало да се придържаш единствено към вярата, защото тя дава сила на душата и тогава можеш да вярваш и в невъзможното, а така невъзможното се превръща във възможно.
Вчера бях друга.
Днес научих своя урок на живота.
Утре ще направя няколко неща:
Ще се постарая да кажа на хората, които обичам, колко много означават за мен.
Ще бъда благодарна за всичко, което имам и особено за малките неща, които всъщност струват много.
Ще живея така, че да не съжалявам за нищо.
Ще бъда най-доброто на което съм способна.
И ще направя всички тези неща докато не е свършило времето ми!
Имаше подобно чувство и при мен, но беше преди близо двадесет+ години, бях втори или трети клас, а един пистолет ми беше опрян цяла нощ в главата... Тогава наистина си правиш равносметките много ясно, дори да си на 8-9 години...
Но да не се отплесваме...
Малките неща създават големите неща, големите неща създават още по-големите. Винаги съм водил спор с един приятел (доста известен български адвокат в момента), че аз не искам да съм част от машината, аз искам да съм машина... Това е вярно и не е ... Защото малките неща, правят големите... Сиреч малките неща са големи...
Любов и Благодарност
Прекрасна си!
LENNY KRAVITZ - Believe In Me
http://www.youtube.com/watch?v=C5CpFs0G5Ow
Както винаги всъщност :)
28.10.2008 11:19