Прочетен: 6153 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2008 10:11
Стоя срещу него, а червените ми устни са солени.Той плаче, а аз се опитвам да изпия всичките сълзите, които се изливат по страните му.Ръцете ме болят да го притискам до себе си.Притискам го, сякаш за да му покажа, че не е сам, че аз съм с него в мъката му.Не мога обаче.Плаче и мълчи.Сам.Не издава нито звук, само сълзи.Едри, солени, капки, които ме правят безсилна.С всяка следваща негова сълза, аз ставам по-малка и по-ниска.Не зная какво да кажа, нито какво да направя.Само го притискам до себе си, по-силно и по-силно.
Толкова е красив…и сълзите му са красиви.За първи път го виждам плачещ, а го познавам от години.Не съм свикнала да го гледам такъв.Свикнала съм той да бъде силният, коравият, студеният, да приема всичко със стиснати до болка зъби.Свикнала съм той да бърше моите сълзи, той да ме притиска до себе си, когато ридая и ме боли.Но сега той плаче с тежки мъжки сълзи, а тези сълзи ме правят безпомощна.
Плаче и пречиства душата си.А сълзите му са бисерни.Приличат на жива вода.С тези сълзи оживява в очите ми.По-истински е от всякога, по- близък ми е от всякога.
Ужасно тежко е да бършеш мъжки сълзи.Но те са толкова красиви….
Сякаш за нас жените е нещо съвсем нормално да плачем.Сълзите са сякаш нормална част от женската ни същност.Ние си плачем рефлексно, така отговаряме на болката.
Но мъжете – не!Свикнали сме да ги гледаме железни и студени.Момчетата от малки биват учени как не бива да плачат, защото ще заприличат на момичета.Мъжете порастват с идеята, че те никога не плачат, просто защото са мъже.И заживяват с това чувство на безизразност.За тях става нормално да крият болката си зад ледени лица.И стават смели мъжки момчета, които не плачат.
Обаче истинският смел мъж е този, който може да си позволи да пророни сълза.Когато му се роди дете или когато изгуби дете.Когато изгуби родител или когато види дъщеря си в бяла рокля, готова да стане съпруга.Когато е намерил любовта на живота си или когато любовта си тръгва.Тогава, мъже, ви е позволено да плачете.И не сте смешни в нашите очи, а сте истински.И не сте слаби, а сте смели.Защото се иска огромна смелост, за да заплачеш и да не криеш онова, което те мъчи и да не криеш, онова което раздира сърцето ти.
Защото мъжките сълзи са по-горчиви от женските, но са много по-истински.
Мисля, че да учиш детето си на твърдост е различно от това да го учиш на безизразност, нали?
хубав пост!
Според мен gothic е прав за ИСТИНСКАТА.
Ако мъж си позволи да плаче пред теб, понякога това е повече от обяснение в любов.
Няма нищо по-смело
от малко дете,
признаващо само лъжа!
Няма нищо по-ценно
от сетния лев,
подаден в просешка ръка!
Няма нищо по-нежно от
мъжки ръце,
попиващи от женски
сълзи дъжд.
Няма нищо по-силно от
женско сърце,
обичащо разплакан мъж!
Няма нищо по-трудно от
прошка и милост
към вдигнала нож ръка.
Няма нищо по-лесно от
обич без корист,
творяща по-добър света!
Мадлен Алгафари
Любов и Благодарност
ПП Поздрави на Нина, вече се справяш все по-добре с члена :-))))))))))... Сега само си представям асоциациите. хахах
22.10.2008 20:49