Стоя на дивана до прозореца със свити крака до гърдите.Голи крака.Облякла съм черната му мъжка риза, която се слива с черният лак по ноктите ми и контрастира с бялата ми кожа.Косата ми е опъната в дълга, конска опашка, а аз пуша нервно.Пуша и се взирам в него.Стои срещу мен и мълчи.Висок, слаб, красив и син.Целият се състои от огромни, бистри, сини очи.Нъпъхал си е ръцете в джобовете на мастилено сините дънки, но палците му са отвън.Взира се в мен прав и внушителен с височината си от метър и деветдесет, сякаш да ми припомни колко съм слаба и дребна до него.Чака.Чака отговор.Токущо ми е задал най-страшния въпрос, а аз не мога да му отговоря.Не знам какво да кажа и как да го кажа.

И точно когато се каня да изстрелям бързо, че аз и той отдавна не сме едно цяло и съществуваме по-добре когато сме аз – без него и той - без мен, ме връхлита нещо, което ме плаши.Връхлита ме истината, която дълго време съвсем умишлено не съм искала да проумея.И изведнъж разбираш, че бягаш съзнателно от нещо, от което не можеш да избягаш.И колкото и да опитваш, да се бориш със зъби  и нокти и да се влачиш с последни сили и разкървени колена, просто не се получава.Защото човек няма как да избяга от съдбата си.И не може да избягаш от човека, който е роден, за да бъде с теб.Защото Бог създава хората по двойки.И с първият дъх, който поемаш е отредено кой ще върви с теб по пътя на живота.Няма случайности.Няма случайно родени хора на този свят.Всеки е роден, заради някой.И дори единият да е роден на единия край на света, а другия на другия, те се срещат.И срещата не е случайна.Може да е невероятна, но не е случайна.Тогава преживявате нещо красиво, но го разваляте и се разделяте.Остава само болката между двмата.Само че колкото и време да минава, усещаш че не ти е все едно.Забравяш човека, преживяваш нови любови с нови хора, обичаш, мразиш, плачеш и страдаш от любов, жениш се, развеждаш се и живееш нов живот.Сигурен си, че си забравил и в живота ти има друг.Но всъщност няма.Човекът е един и същ и той е захирът.И не ти е все едно.Просто не си го осъзнавал.Трябвали са ти много любови след онази, коя от коя по-разбиваща, за да стигнеш до тази истина.Истината, която те връхлита от нищото, докато стоиш и пушиш на дивана.

А той продължава да ме гледа и да очаква отговора ми.Нямам отговор на нито един негов въпрос.Не зная дали ще остана с него завинаги, не зная дали ще го държа винаги за ръка, не зная дали ще застана до него и ще горя заедно с огъня на сърцето му, който носи името ми.Само знам, че той е захирът.И знам, че аз съм неговият захир.

Тогава защо не мога да му кажа „Да”? Защо има нещо, което винаги ме стиска за гърлото когато отворя устни, за да го изрека? Защото и този отговор е една от онези истина, които не искаш да проумееш.Защото ние двамата сме се родили в два различни свята и навярно Бог е бил пиян когато е отредил него за мен и мен за него.Защото аз не разбирам неговият свят на трюфели, златни запалки, черни мерцедеси и безкрайни преструвки.Нито той разбира моя свят в който се храня с мусака, пия бира, купувам си запалка от 1 лев, карам кола за 20 000 и обичам да бъда истинска.Нито проумявам защо е избрал мен измежду всички, нито той знае, защо аз съм избрала него.Нито аз разбирам какво е мястото ми в неговия лъскав свят, нито той разбира какво е неговото в моя нормален живот.И единственото общо между двамата е детето ни.

А той продължава да стои срещу мен и да чака отгвор.Нямам отговор.Нито един.Само знам, че аз нося името на неговият захир, а той носи името на моя захир.

Харесва ми как пишеш...и как мислиш...Сякаш себе си опознавам като те чета.
От захира боли, от него не можеш да спиш и да се храниш, от него те свива сърцето...А те влече като магнит и живее в теб...

"Бог е бил пиян когато е отредил него за мен и мен за него.Защото аз не разбирам неговият свят на трюфели, златни запалки, черни мерцедеси и безкрайни преструвки.Нито той разбира моя свят в който се храня с мусака, пия бира, купувам си запалка от 1 лев, карам кола за 20 000 и обичам да бъда истинска."
Браво! Брависимо! Страхотна минипулация!Това е невъзможно в "живия" живот!
Допускате груби грешки - Той/тя утре може и да промени своето отношение, дори и най-вероятно, НО Бог не може да бъде пиян??! Светотатство!
Народните мъдрости служат не само, за да бъде изказът ни по-цветен, но и защото народът е концентрирал мъдростта и като изстрадана истина е казано - Всяка жаба да си знае гьола!миналото е в човека (сиреч в гьола!) и в определен момент то, миналото, го връща към себе си, това минало, което е различно от шанпанското и трюфелите.....Луксът е нещо, което малко хора могат да подминат, да се откажат от него, или когато са познали да го изтрият от спомените, от себе си.....те са истинските идиоти , като този на Достоевски - княз Мишкин!
Поздрави!:)
Това е мнение на моя приятелка, която иска да остане анонимна.
Поздрави:)

за мен е по-важно твоето мнение, защото не си анонимна.Нещо не долюбвам анонимността,защото всички са много отворени когато са анонимни и никак когато не са.
Поздрави :)

''Боговете играят на зарове и не питат дали искаме да участваме в играта.Не ги е грижа дали сме изоставили мъж,дом,работа,кариера,мечти...
Боговете не ги интересува,че в живота ни всяко нещо има своето място,а всяко желание може да бъде постигнато с труд и упорство.Боговете не се съобразяват с нашите планове и надежди; някъде във Вселената те играят на зарове и случайно изборът пада върху нас.Оттук нататък дали ще спечелим или ще изгубим, е въпрос на късмет.
Боговете играят на зарове и освобождават Любовта от нейната клетка.Тази сила може да съзижда,но може и да разрушава- всичко зависи от посока на вятъра в мига,когато тя е излязла от затвора"
Паулю Коелю.
Няма какво повече да добавя към това освен,че аз също си имам своя Захир.Цял живот идвах към него без да го осъзнавам дори,без да искам нещата да се случват точно по този начин...
И продължавам да се питам,дали сме господари на съдбата си?

... исках да ти го кажа! Захир е. Намагнетизирани сте до екстатичност един с друт, до онзи миг, в който магнитите изравняват полюсите и започват да се отблъскват, до следващото изтичане на зарядите и новия искрящ взрив. А детето е най-сигурния белег за стара кармична връзка.
Остави се на принципа на "Неправенето" и го живей!
Усмивка. ЛъЧиста.

Виж какво- кажи му Да на момчето и се остави някой да те Обича. След всичко някакси го заслужаваш.Най- голямата заблуда,която съществува е,че хората са равни и еднакви – не са и не е нужно да бъдат.Винаги мъжът до теб трябва да ти е опора и да е по силен от теб.Кажи му “ДА”:)

Ти решаваш. Животът си е твой. Обаче...детето? То ще порасне принцесо. Ще започне да пита. Трябва да си готова с отговорите.