не, той въобще не е перфектният мъж от онези глупави реклами вечно усмихнат с блестящи зъби и букети цветя мултифукционален. перящ.обичащ.можещ по три пъти дневно със стегнат задник   не е идеален киха, пърди и се урига даже когато настине има сополи. и аз се крия от него когато се връща от тренировка вонящ на пот копнеещ да ме изчука под душа. разлива паста за зъби върху мивката и край нямат чорапите му.   понякога крещи блъска и чупи ревнува болезнено иска да притежава не говори не ме забелязва не ми вдига телефона дразни провокира къса ми нервите.   а как ме обича само като за последно божествено бавно бързо понякога. от сто години без прекъсване. прави любов като никой друг. все някой път ще успее да ме убие щом притисне тялото си в моето защото всеки път сърцето ми спира   той иска да бъда щастлива на всяка цена. да ме закриля да се нуждая от него да сбъдва мечтите ми да купува нещата ми само с едно условие- да бъда негова или ничия.   той няма граници не знае как се завижда как да мрази. побеждава и страда за победения.   не, той не е перфектният мъж само че още не се е родил този, който може да го замести.

Хората имат навика да обръщат прекалено много внимание на външния вид. Реално това има значение само за първите впечатления. После идва ред на усещанията, а те могат да обърнат мнението ти за даден човек на 180 градуса. Понякога дори отблъскващи навици могат да донесат привличане.

Знам.