Преди малко прочетох поста на soho и се замислих за различните хора и различните неща, които всеки очаква от живота.Всъщност от живота не можеш да очакваш, той е такъв какъвто си го направиш.Интересно е как две момичета почти на една и съща възраст – аз и soho можем да имаме толкова различни очаквания от живота.Може би сме възпитани и живяли по различен начин, не знам...но за мен винаги цел номер едно в живота е било да създам здраво семейство и да бъда майка.   Аз така да се каже, се наживях.Не ми е липсвало нищо в живота.Взела съм си всичко и съм опитала нещата към които съм проявила любопитство в даден момент от живота си.Нямам неща за които да съжалявам – нито такива които съм направила, нито такива, които не съм.Родителите ми винаги са ме карали да се чувствам свободна – не са ме спирали никога за нищо, просто защото знаеха, че имам глава на раменете си и ми имаха доверие.За това започнах да живея на бързи обороти от съвсем малка и по някакъв начин нещата, които започваха тепърва да стават интересни на моите връстници, на мен вече ми омръзваха. Общувах и все още общувам с по-големи от мен хора и съм се научила да приемам нещата малко по-зряло.Може би така си обяснявам факта, че момиче на моята възраст е спряло да се вълнува чак толкова много от забавленията за сметка на семейството и всички задължения и отговорности, които то носи.   Soho,
семейството далеч не се изчерпва със смяната на пелени и висене пред печката.Семейството е любов.Любов във всичките й измерения – любов когато с любимият човек изградите домът си от нищото, любов когато видите малките очички на плода на вашата си любов, любов когато си купите първата семейна кола, любов когато се сдобрите след ужасен семеен скандал, любов когато и двамата будувате по цели нощи над детето, защото е болно, любов когато мечтите не са само твои, нито само негови, а са общи, любов когато знаеш, че имаш подкрепа каквото и както и да се случи.Семейството е онова нещо, което те кара да се чувстваш спокоен за старините си.Защото си оставил нещо след себе си, а не си умрял сам и безпаметен с една камари котки в стария, мухлясъл и влажен апартамент.   Soho,
знаеш че те уважавам и от сърце ти пожелавам да изживееш всичко, което си написала, че искаш да ти се случи – да пътуваш, да се срещаш с хора, да се забавляваш, да дишаш.Но от мен да знаеш, че наличието на семейство не изключва тези неща.Е, малко по-трудно е, но не е невъзможно.И съм сигурна, че все пак ще дойде ден, в който тези неща ще ти омръзнат и ще имаш нужда от нещо съвсем ново. Като семейство с деца например.   Аз ще си помечтая за още деца, защото детето е нещо различно...нещо, което не можеш да сравниш с нищо друго.Нищо, че пелените наистина писват понякога.Ще помечтая да имам сили да запазя мъжа, който имам, любовта, която имам и нещата, които аз и той сме изградили.
Останалите неща нямат значение.

"Семейството е любов.Любов във всичките й измерения"

хубаво и вярно послание!Поздрави за него.
Ако човек мисли за семейството като за окови, то наистина се превръща в окови.

ами така е :) Семейството е най-нормалното развитие на любовта :)

Благодаря за поздравите.
Напълно съм съгласна с теб.

Прочетох и уважавам мнението ти. Знам, че си права. Но не го усещам по този начин. Просто в мен трепти нещо друго. За мен е окови. Ужас, сигуно заслужавам да остана стара мома. Незнам. На този етап мисля така. Някой ден всичко може да се промени. Ще поживеем и ще видим. Целувки.

Въбще не заслужаваш такива неща, знаеш ли че от момичета като теб стават най-страхотните съпруги и майки :)))
А и съм на мнение, че когато нещо не го усещаш със сърцето си, не бива да го правиш,защото в такъв случай наистина се превръща в окови.Важно е човек да живее по начина, който го прави щастлив.
По-скоро ми стана интересно как е възможно да разсъждаваме по коренно различен начин.Но може и да не е чак пък толкова чудно :)))
Целувки.

аз съм дълбоко убедена, че всяка жена,която твърди обратното на това което си написала и е на мнението на soho, а съм се нагледала на това, просто все още не е срещнала подходящия човек.малко е като лисицата и гроздето- вика"то е кисело", зашщото не може да го стигне- не искам никой да обидя, но тоя път и аз съм го вървяла и много мои приятелки..- не зная,но жените, които крещят-нямам нужда от мъже винаги извикват в мен чувство на съжаление...

Soho е готина мацка.Просто не й е дошло времето.Съгласна съм с това за подходящият човек.В крайна сметка появи ли се той, забравяш всичко и всички и се променяш коренно.

същността на съществуванието ни :-D

\m/
//

Не спираш да ме изненадваш :)

И вярна, вярна, вярна ... но само с подходящия човек.

Подчертавам САМО :)

Забързан в бизнес дела те оставих сама за няколко часа, връщам се и виждам отново един страхотен пост! Много добре си описала идеала си за живот, да не говорим, че ти на 90% вече си го постигнала! Пожелавам ти скоро и последните 10%..... :)
sweet kiss & warm hug

виж значи какви щуротии започвам да мисля като те няма :))))
Целуфф.

Сделката за острова ще е готова до октомври, сега има още деайли по прехвърляне на собствеността и разправии с еколозите :)
Потърпи още малко, после ще има и къщурка и палми и дечурлига :))
kissssssss

Тъкмо ще ми го подариш през ноември за рожденният ми ден :) Ама ти побързай, че нали знаеш, че нямаме много време :)))

Това ще е най-големия подарък на света за теб и новия живот.. Поръчвам и 200 метрова панделка :))

Ей,злато си ми ти,злато...чисто :)

'бър ден!
Хубави думи. Добре си служиш с тях и както се вижда по коментарите, предизвикваш значително количество розов възторг (ама не му се вързвай много де, ти си знаеш :)).
Само не се надявай да можеш с тях да ОБЯСНИШ нещо. Основен феномен в комуникацията е, че за да бъде тя успешна, участниците трябва да се намират на едно "ниво" И преди да са ме налазили с критиките да обясня, че не става дума за социално, интелектуално или ниво на познания. Условно има 4 комуникационни нива: "дете", "възрастен", "контролиращ родител", "протектиращ родител" и е необходимо комуникиращите да се намират на еднакви нива, за да може да се "разбират".
В кратце - няма как Soho да те разбере, при все положителната емоция, която има към теб и цялото ти красноречие - просто още не сте на едно "ниво". По този въпрос тя е все още "дете" ( и както казах преди това не е определение, а условно наименование ;)), докато ти гравитираш между "възрастен" и "протектиращ родител".
За финал - хубавите думи, са просто хубави думи! Пиши ги заради тяхната красота и емоцията им. Разбиране ще получиш само от тези, които по една или друга случайност, за щастие или нещастие, се намират на "твоята планета".
(е ще получиш и много хвалби и "цунки" от сума ти друг народ, но пък ти си знаеш кое е ценно :))

До скив ... :P

Чак пък "значително количество розов възторг"...Говорим си тук с приятели и познати :)
Аз не очаквам никой да ме разбере, нито пък пропагандирам, че 26-27 годишните момичета трябва непременно да се бракуват и да раждат деца в несвяст.Исках само да изразя различна гледна точка, защото днес като прочетох поста на soho, не ме учуди тя, а по-скоро се учудих от себе си.Защото повечето съвременни момичета на нашата възраст разсъждават точно като нея.Дадох си сметка, че или съм адски старомодна или съм си взела нещата от живота прекалено рано.Което май не е добре.Знам ли...

каквото има да става, то ще си стане от самосебе си. И да го мислим, и да не го мислим, пак ще се окаже иначе. Така че – да си живеем живота и да осатвим нещата да се развиват. Всяко нещо с времето си. Имаш огромен къмет, Принцесо, че родителите ти са ти имали доверие още от рано и са ти дали свобода, затова и си опитала нещата по-отрано, но повечето родители са далеч от този либерализъм и понякога децата им се освобождават от тях доста по-късно и затова сга има да наваксват. Не мога да преценя кое е по-доброто: да изживееш всичко (или почти всичко) по-рано, или да го направиш по-късно.... Всичко си има плюсове и минуси. Съгласен съм за семейството, това е нещо страхотон, когато има разбирателство, иначе след време нещата се израждат...

Както винаги съм съгласна с теб.А за родителите съм най-съгласна - на децата не бива да се забранява прекалено много, защото ефекта почти винаги е точно обратният.Разбира се, че всичко трябва да бъде с мярка обаче.

До 19 номер-не е вярно,че всички трябна да сме в една възрастова група/груба грешка/-важното е да носим еднаква ценностна и морална система,да мислим с главата си ,да горим с болките на другите и в самата си същност да бъдем хора и човеци с главно Х И Ч,защото интелекта е природна даденост и не е приуритетен за никое висше образование,той се учи не в школа и училище, а най-голямото училище е живота!Прекрасно е да създадеш семейство и народиш деца,но когато не ти е дадено да бъдеш майка/от вътре/ти никога няма да имаш идеалното семейство,защото щастието в едно семейство го създават децата,а когато те са неподвластни на семейните закони ти просто страдаш ,а от там се нарушава и семейния баланс и всичко радостно и семейно много скоро привършва/изчерпва се като провизии на склад..../ .Наистина за всичко се иска любов/дори когато се развилнееш пак е нужна и е любов.Правиш го с цялата отговорност за доброто и благополучието на някого-ако това си има цел и причина.Безцелните неща нямат смисъл и ефект!/Момичета,желая ви лека и спокойна нощ!

...искам само да вметна още веднъж, че понятията в моят пост нямат нищо общо с възрастта или споменатите там социално, интелектуално и т.н. нива. Те са въведени условно и характеризират реакциите при комуникация. Така че не ги асоциирайте с истинското значение на думите "дете", "възрастен" и "родител".
За пример, накратко ще посоча следната ситуация:
Колегата ви се обръща към вас и казва: -"Е гати и тъпото бачкане! Айде да пием по бира!" (комуникативно условно ниво "дете" - т.е. иска да се отдаде на желанието си въпреки всичко),
вие отговаряте: "Не се прави така - за какво ти плащат! Не да пиеш бира!" (ниво контролиращ родител - извод комуникация няма).
Та на въпроса - Soho в своя пост даваизказ на именно това - фрустрацията си, че не е готова да престане да прави това, което й се иска и там тя комуникира от ниво "дете".
Така че дори и най-красиво и правилно изречените думи, колко красив е семейният живот няма да помогнат, защото те са изречени от ниво "възрастен" или 'родител". Комуникация няма - само мнения! :)
А за да има, отговорът би трябвало да е нещо като:
"Soho babe, да не ти пука! Кефи се колкото искаш и като ти омръзне ще му мислиш!"

Брех, че се забравих!
Извинения за психоанализата Принцесо, знам че едва ли от това има нужда блога ти! :)
Айди, пак до скив!
Поздрави!

в живота има нужда и от няколко soho-та. Ей така, за цвят. Колкото да поддържат порива(ни) към свободата(в тази и форма) жив.
Мда, има моменти, когато ми идва да си "взема шапката" и да изчезна в търсенето на soho.


Не искам да съм пророк, но си мисля, че ще дойде момент, в който и ти почувстваш нещо такова. Винаги идва, въпрос на време е.

Всеки има право да разбира и живее живота си, както поиска и си го направи...

Принцес, напълно те подкрепям пак!

И за миг не съжалявам, че родих на 23г. и не мисля, че съм проруснала нещо, въртейки се около печка и сменяйки пелени..което в крайна сметка не е за дълъг период...

Сега, когато дъщеря ми е на почти 17 съм още по-доволна и си живея точно, както ти го каза на бързи обороти ...

Радвам се, че не съм разсъждавала, като Сохо и мечтала за коктейли на 25г., а съм си гледала детето и съм доучвала второто си висше, за да мога днес да си позволя вече всичко, за което тя сега само мечтае ;-)))

Прекрасен ден ти желая {}

ама моля те...заповядай :)
Моят блог абсолютно винаги има нужда от теб :)

При мен много пъти е идвал момента.Хубавото обаче е, че няколко пъти като си взех шапката и се впуснах в търсенето се сблъсках с адска мъжка олигофрения, което е много полезно.Изважда те много бързо от транса и се опомняш.Тогава правиш бърз разбор на ситуацията, сравняваш и стигаш до извода, че няма нужда да гониш дивото, защото "твоето" си е най-добро.

Не мога да повярвам, че имаш такава голяма дъщеря :)
Толкова си дива и щура, сигурно си страхотна майка-приятел на дъщеря си.За това е хубаво когато майката ражда млада.Ние с майка ми сме така и никой не ми вярва, че ми е е майка, а не сестра :)))

Да, така е...приятелки сме...и всички нейни приятелки искат да ги осиновя :P

Щото другите майки виждаш ли не осъмвали по клубовете :P

Диване си ти :)

Сексистка!
:)

Имах предвид момента, в който "твоето" си е толкова отдавна твое, че вече не помниш как е било преди това. Ето тогава на човек му се приисква(за момент) да излезе за цигари и да се прибере след две-три години. Едни такива внезапни буреносни пориви, каращи сърцето да ускорява като излитаща совалка, а стомаха тежи и се свива, по начин забравен от тялото.
Ееех, старост-нерадост...

ако всеки път когато моето се оказва до болка познато и до болка мое изчезвах за по 2-3 години, просто нямаше да се прибера....Между това, което ти се иска и това, което правиш има огромна разлика.Аз примерно до утре мога да ти говоря какви неща ми се искат...само че не става :)))
Това ли е изходът?Да рефрешваш спалнята си всеки път като те зазоват пеперудите в корема или като ти омръзва "твоето"?Това е начинът да, но докато не си минал 30-те.
Пеперуди има много, сериозно хора-малко.Важно е да можеш да жертваш пеперудите в името на някой, които наистина си заслужава.Защото пеперудите са до време някак и винаги са непостоянни.
Иначе са много приятни, совалките също :)

Държа да подчертая, че съм на мнение, че когато бракът с годините се е превърнал в някакви безумни окови е по-добре да се оттървеш от него и да живееш свободен.Само че да живееш цял живот свободен някакси не мога да го впиша в моята картинка.

Свободата е хубаво нещо, но съм виждал и примера на баба ми и дядо ми с техния 65 годишен брак, също не бяха никак зле до края ;)

Днешно време е трудно да създадеш семейство,още по трудно е да го опазиш. Но пък няма нищо по хубаво от това да има къде да се завърнеш,след поредно отсъствие,да има кой да те посещне,да звучи детски смях и топли прегръдки - една сигурост,една крепост е семейното огнище. След 24 годишен брак, мога да кажа,че любовта не идва случаино и не си отива случайно.И трудностите не са пречка да си отиде, напротив става по силна,издържа на всичко.А когато Бог дари дечица, превръща се в приказка.Нека всеки бъде дарен с благинки!Нека всеки има очи да ги види!И сърце да ги разбере.
Усмивки!