Постинг
11.06.2009 11:45 -
През юни
Автор: princesss
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14094 Коментари: 66 Гласове:
Последна промяна: 02.07.2009 16:12
Прочетен: 14094 Коментари: 66 Гласове:
2
Последна промяна: 02.07.2009 16:12
Този юни е като онзи...преди стотици дни.Като онзи юни, който болеше, защото всичко в моя живот си отиде с теб.През онази юнска нощ, когато ти и твоята така наречена любов ми разбихте живота.Нощ, която ти пожелавам никоя жена да не ти причини никога.Защото си слаб и няма да можеш да се справиш с такива горчиви истини...когато любовта се превръща в хиляди болезнени лъжи, а аз се счупих на хиляди метални парчета.И внезапно всичко, което си градил се срутва и пътищата стават нови и непознати, а ти нямаш подходящите обувки, за да тръгнеш.
През онзи юни...когато ти си тръгна, а аз останах десетки, кошмарни дни затворена в спалнята си, сама с липсата.Липсата – така жестока и толкова силна, която боли до дъното на душата.Или поне до дъното на това, което е останало от нея.Липсата, която оставяше горчив вкус върху устните ми и използваше всяка секунда, в която успявах да изляза от перманентното си умопомрачение, за да крещи с дразнещият си глас, че живота за мен свършва – тук и сега.И наистина исках да свърши, за да спра да усещам болката от липсата.Твоята противна липса.
Да ти разкажа ли за онези юнски дни? Нямаше дни и нощи всъщност, всичко се сливаше.И единственото, което усещах беше болката във всичките й форми.От успокоителните халюцинирах, а тялото ми изчезваше със скоростта на светлината.Когато болката е прекалено силна за тялото, то отказва да я приеме.Така и аз отказвах и живеех с болните си илюзии, че всеки момент ще се обадиш да ми кажеш, че това е някаква глупава шега.И когато успявах да си набия в главата, че всичко е истина и аз все пак трябва да се изправя, мъката сядаше точно върху гърдите ми.С цялото си същество и сила ме натискаше обратно в леглото, за да смачка и последната жива клетка, която имах.Чак докато отпусна безжизнено ръцете си.
А началото беше красиво и някак тъжно, сякаш осъзнавахме, че е обречено.Ти и твоето непрестанно повтаряне, че ще имам много любови след теб, но за теб аз ще бъда последната, заради 17-те години с които си по-голям от мен.Бръчките около очите ти и побелелите ти коси, все още не подхождат на младостта на моето тяло, но любовта не се интересува.Тя не брои твоите бръчки и не ги сравнява с моите, които все още липсват.За нея не е важно, че моят и твоят календар се разминават почти с две десетилетия.Тя чупи всяко съществуващо правило.Просто идва.После си тръгва.Преди това, обаче нито ти, нито аз се съпротивлявахме.А ти знаеше, че съм грешка още в мига в който ме погледна.Но направи и невъзможното, за да ме имаш.Просто защото твоят скучен и подреден 44-годишен живот отчаяно се нуждаеше от лудостта на моята младост.За да живееш отново.
През юни, красотата ми повехна...заради сълзите.Оставиха ми жестоки белези по кожата, сякаш дълбани с нож, за да си спомням.Не ги познаваш и няма да ти позволя никога да ги видиш.Познава ги той, от който най-много се страхуваш.Не се тревожи, точно когато бях на прага между живота и смъртта и трудно си спомнях как се диша, той прекоси цяла Европа, за да ме измъкне от твоята невъзможна агония.Удряше ми шамари, поливаше ме с ледена вода, пускаше ми алена кръв, за да започна да усещам.Имаш голяма сметка за плащане при него, защото му струваше скъпо да ме съживи.Иначе цената на моят живот, щеше да тежи на твоята душа.А ти си слаб, не можеш да носиш такива кръстове.Някой път когато минаваш случайно, ела и си плати сметката.Само не казвай кой си, защото той все още не може да забрави развалината, която бях след теб и повече от всичко иска да ти покаже какво е да разбиваш.
Изминаха стотици дни, а аз през този юни съм порастнала.Жалко, че не можеш да ме видиш, щеше да се гордееш с твоето порастнало момиче.Тежа с 20 кг. по-малко и очите ми още са сини, сиви, зелени, дори понякога кафяви.Косата ми е дълга, никога повече не посмях да я изруся.Спя в неговото легло, познаваш го – той беше най-големият ти кошмар когато с теб си играехме на любов.Сигурно защото ти още тогава осъзнаваше, че той е по-добър от теб – в леглото, в любовта, във всичко.Пълен отличник.Дори е по-висок и изкарва повече пари и за щастие, все още не се е научил да купува любовта...тя някак съвсем естествено извира от сърцето му.Успях дори да се дипломирам като юрист.Можеш ли да повярваш? Пътувах много – обиколих Южна Америка и два пъти бях в Ню Йорк.Още не съм се научила да пазарувам он-лайн с кредитни карти, а има толкова много неща, които искам да си купя.Тези неща ме изнервят, знаеш.
През този юни боли, както през онзи...преди стотици дни.Заради изгубеното време, заради любовта, която неизбежно се превръща в жлъчна гадост, заради хората, които нараних, заради теб.А не си струваше цената.През този юни не помня любовта, обич моя.Заради режещата болка отляво.Тя помрачава и най-хубавите спомени.Нахлува в тялото като отрова, разлива се в кръвта и не прощава.Убива, тегли те надолу и в един момент когато е притъпила всяко твое усещане – изчезва.Тогава се учиш да живееш отново и повече нямаш право на грешки.
През юни, в телефона си имам стотици неизпратени смс-и до теб и десетки пъти съм била на косъм да ти звънна.Без да те обичам, само да науча дали си жив, дали още си нещастен и спокойни ли са вече децата ти.Няма смисъл.Никога нищо за теб и мен не е имало смисъл, няма и да има.Можеш просто да продължаваш да вярваш в измислици, като тази в която сам измисляш как си ме преживял и колко си силен в това.
Днес, през юни, мразя юни.Ти си виновен.Пожелавам ти мир в душата и много, много сили, те ще ти трябват.За да можеш да останеш жив през някой юни, който някоя нова,твоя жена ще ти подари.Тогава юни ще разкъсва цялото ти същество и ще се влачиш по корем за спасението, но няма да успееш да избягаш.Юни рано или късно ще те настигне.Защото в живота е така – нещата, които причиняваш на другите, след време се връщат върху теб със страшна сила.Бъди готов!А аз съм щастлива и мразя юни.
През онзи юни...когато ти си тръгна, а аз останах десетки, кошмарни дни затворена в спалнята си, сама с липсата.Липсата – така жестока и толкова силна, която боли до дъното на душата.Или поне до дъното на това, което е останало от нея.Липсата, която оставяше горчив вкус върху устните ми и използваше всяка секунда, в която успявах да изляза от перманентното си умопомрачение, за да крещи с дразнещият си глас, че живота за мен свършва – тук и сега.И наистина исках да свърши, за да спра да усещам болката от липсата.Твоята противна липса.
Да ти разкажа ли за онези юнски дни? Нямаше дни и нощи всъщност, всичко се сливаше.И единственото, което усещах беше болката във всичките й форми.От успокоителните халюцинирах, а тялото ми изчезваше със скоростта на светлината.Когато болката е прекалено силна за тялото, то отказва да я приеме.Така и аз отказвах и живеех с болните си илюзии, че всеки момент ще се обадиш да ми кажеш, че това е някаква глупава шега.И когато успявах да си набия в главата, че всичко е истина и аз все пак трябва да се изправя, мъката сядаше точно върху гърдите ми.С цялото си същество и сила ме натискаше обратно в леглото, за да смачка и последната жива клетка, която имах.Чак докато отпусна безжизнено ръцете си.
А началото беше красиво и някак тъжно, сякаш осъзнавахме, че е обречено.Ти и твоето непрестанно повтаряне, че ще имам много любови след теб, но за теб аз ще бъда последната, заради 17-те години с които си по-голям от мен.Бръчките около очите ти и побелелите ти коси, все още не подхождат на младостта на моето тяло, но любовта не се интересува.Тя не брои твоите бръчки и не ги сравнява с моите, които все още липсват.За нея не е важно, че моят и твоят календар се разминават почти с две десетилетия.Тя чупи всяко съществуващо правило.Просто идва.После си тръгва.Преди това, обаче нито ти, нито аз се съпротивлявахме.А ти знаеше, че съм грешка още в мига в който ме погледна.Но направи и невъзможното, за да ме имаш.Просто защото твоят скучен и подреден 44-годишен живот отчаяно се нуждаеше от лудостта на моята младост.За да живееш отново.
През юни, красотата ми повехна...заради сълзите.Оставиха ми жестоки белези по кожата, сякаш дълбани с нож, за да си спомням.Не ги познаваш и няма да ти позволя никога да ги видиш.Познава ги той, от който най-много се страхуваш.Не се тревожи, точно когато бях на прага между живота и смъртта и трудно си спомнях как се диша, той прекоси цяла Европа, за да ме измъкне от твоята невъзможна агония.Удряше ми шамари, поливаше ме с ледена вода, пускаше ми алена кръв, за да започна да усещам.Имаш голяма сметка за плащане при него, защото му струваше скъпо да ме съживи.Иначе цената на моят живот, щеше да тежи на твоята душа.А ти си слаб, не можеш да носиш такива кръстове.Някой път когато минаваш случайно, ела и си плати сметката.Само не казвай кой си, защото той все още не може да забрави развалината, която бях след теб и повече от всичко иска да ти покаже какво е да разбиваш.
Изминаха стотици дни, а аз през този юни съм порастнала.Жалко, че не можеш да ме видиш, щеше да се гордееш с твоето порастнало момиче.Тежа с 20 кг. по-малко и очите ми още са сини, сиви, зелени, дори понякога кафяви.Косата ми е дълга, никога повече не посмях да я изруся.Спя в неговото легло, познаваш го – той беше най-големият ти кошмар когато с теб си играехме на любов.Сигурно защото ти още тогава осъзнаваше, че той е по-добър от теб – в леглото, в любовта, във всичко.Пълен отличник.Дори е по-висок и изкарва повече пари и за щастие, все още не се е научил да купува любовта...тя някак съвсем естествено извира от сърцето му.Успях дори да се дипломирам като юрист.Можеш ли да повярваш? Пътувах много – обиколих Южна Америка и два пъти бях в Ню Йорк.Още не съм се научила да пазарувам он-лайн с кредитни карти, а има толкова много неща, които искам да си купя.Тези неща ме изнервят, знаеш.
През този юни боли, както през онзи...преди стотици дни.Заради изгубеното време, заради любовта, която неизбежно се превръща в жлъчна гадост, заради хората, които нараних, заради теб.А не си струваше цената.През този юни не помня любовта, обич моя.Заради режещата болка отляво.Тя помрачава и най-хубавите спомени.Нахлува в тялото като отрова, разлива се в кръвта и не прощава.Убива, тегли те надолу и в един момент когато е притъпила всяко твое усещане – изчезва.Тогава се учиш да живееш отново и повече нямаш право на грешки.
През юни, в телефона си имам стотици неизпратени смс-и до теб и десетки пъти съм била на косъм да ти звънна.Без да те обичам, само да науча дали си жив, дали още си нещастен и спокойни ли са вече децата ти.Няма смисъл.Никога нищо за теб и мен не е имало смисъл, няма и да има.Можеш просто да продължаваш да вярваш в измислици, като тази в която сам измисляш как си ме преживял и колко си силен в това.
Днес, през юни, мразя юни.Ти си виновен.Пожелавам ти мир в душата и много, много сили, те ще ти трябват.За да можеш да останеш жив през някой юни, който някоя нова,твоя жена ще ти подари.Тогава юни ще разкъсва цялото ти същество и ще се влачиш по корем за спасението, но няма да успееш да избягаш.Юни рано или късно ще те настигне.Защото в живота е така – нещата, които причиняваш на другите, след време се връщат върху теб със страшна сила.Бъди готов!А аз съм щастлива и мразя юни.
беше, е, и ще бъде :)
цитирай
2.
анонимен -
zaioo
11.06.2009 12:07
11.06.2009 12:07
помня го твоя юни, миналата година нали ?всеки има по един такъв месец- моя е ноември:)но след няколко години минава и дори забравяш и ти е смешно и си си смешен сам на себе си,че си се тръшкал. за щастие на добрите хора има кой да им изтрие сълзите. Ти имаш кой да те обича и кого да обичаш, а този юнския спомен едва ли...поздрави:)
цитирайРазхождаш ли новите сандали? :)
Знам, че минава.Минал е.Добре е обаче човек да не забравя, за да не му се случва повече.
цитирайЗнам, че минава.Минал е.Добре е обаче човек да не забравя, за да не му се случва повече.
4.
zaioo -
:)
11.06.2009 12:15
11.06.2009 12:15
мдаа, съгласна съм:) новите сандали вчера им заклещих тока на гадните павета и вече са на ремонт за нови капачета - бойно кръщене:)
цитирай
5.
анонимен -
Говното се случва за да спре говното
11.06.2009 12:17
11.06.2009 12:17
и да даде път на следващото (дано) по-малко говно :-D
\m/
//
цитирай\m/
//
какво кръщене, ти направо си им таковала мамата :)
Аз в такива случаи съвсем откровено рева :)
цитирайАз в такива случаи съвсем откровено рева :)
Напълно в твой стил, обаче толкова вярно....
цитирай
8.
zaioo -
хаха
11.06.2009 12:23
11.06.2009 12:23
е, не чак де, само капачето изкъртих,но като се има предвид как набивам петичка по принцип беше въпрос на време:) не рева, ами нося резерва в колата или купувам нови за компенсация:))ей сега съм си харесала едни и съм в размисъл, че обещах поне една седмица да кротувам:))
цитирайТи пък...цяла седмица.Ще свършат.Мъжете нали знаш как хубаво се манипулират вечер, около масата, а после в спалнята :):):)
цитирай
10.
анонимен -
emocionalno napisano. kakto wi...
11.06.2009 12:27
11.06.2009 12:27
emocionalno napisano. kakto winagi mnogo otkrowenno.
no bih se trewojil za swoi blizyk ako mi spodeli takawa jitejska pozicia...
wse oshte nosish onzi kamyk kojto ti e tejal na gyrdite ti, kakto si go napisala w tretiq abzac. mnogo tochno opisanie e towa. i towa useshtane se pricinqwa ot konkretni emocii...
poneje useshtash tozi towar ispitwash i opaseniq da ne te zatisne otnowo pri drugi obstoqtelstwa. ti si umna i intuiciqta ne te lyje. dokato nosish nenujen towar winagi ima weroqtnost da te smachka.
a za kakwo ti e tozi "suwenir"? nima nqmash wsichki osnowaniq da blagodarish za wsichko, sled kato dnes si shtastliwa i ne e li June imenno meseca na oswobojdenieto ti?
цитирайno bih se trewojil za swoi blizyk ako mi spodeli takawa jitejska pozicia...
wse oshte nosish onzi kamyk kojto ti e tejal na gyrdite ti, kakto si go napisala w tretiq abzac. mnogo tochno opisanie e towa. i towa useshtane se pricinqwa ot konkretni emocii...
poneje useshtash tozi towar ispitwash i opaseniq da ne te zatisne otnowo pri drugi obstoqtelstwa. ti si umna i intuiciqta ne te lyje. dokato nosish nenujen towar winagi ima weroqtnost da te smachka.
a za kakwo ti e tozi "suwenir"? nima nqmash wsichki osnowaniq da blagodarish za wsichko, sled kato dnes si shtastliwa i ne e li June imenno meseca na oswobojdenieto ti?
11.
zaioo -
:)
11.06.2009 12:33
11.06.2009 12:33
е, не се бях сетила, че може да свършат..:)при това положение няма каквом да се колебая:) явно ще трябва да се подготвя за довечера...:))благодаря, разсмя ме,определено е по забавно от екселите дето ги въртя в момента:)
цитирайПоследно ти изречение направо ме срази.Знаеш ли, че никога не съм се замисляла над тази гледна точка?
Толкова си прав.Всъщност юни не е краят, а началото :) Страшно ми хареса как мислиш, би ли могъл да не си анонимен? :)
цитирайТолкова си прав.Всъщност юни не е краят, а началото :) Страшно ми хареса как мислиш, би ли могъл да не си анонимен? :)
Юни за нищо не е виновен, а само ние - хората.. И аз си спомням тъжни месеци, още по-лошо - бяха зимни, мрачни и кални във преносен и буквален смисъл, но
LIFE GOES ON! Радвай се на всичко което имаш, радвай се на всеки нов ден, на всеки нов трепет!..
kissing you!
цитирайLIFE GOES ON! Радвай се на всичко което имаш, радвай се на всеки нов ден, на всеки нов трепет!..
kissing you!
Мое френско, знаеш, че съм щастлив човек.
Просто има дни.....
Знаеш.
цитирайПросто има дни.....
Знаеш.
Знам.. но те съветвам: Обикни ги, гледай на тях като на необходимо зло, накарай черното да избелее и
те ще престанат да болят! Направи си нови, хубави спомени и ги залепи внимателно върху грозната картина на старите, ще се изненадаш колко цветни могат да бъдат новите..
цитирайте ще престанат да болят! Направи си нови, хубави спомени и ги залепи внимателно върху грозната картина на старите, ще се изненадаш колко цветни могат да бъдат новите..
Направила съм го, Веско.
Нещата отдавна са черно-бели.
Просто има дни....
цитирайНещата отдавна са черно-бели.
Просто има дни....
а аз всеки ден благодаря на всички които ме изоставиха, смачкаха, издълбаха кладенец в очите ми и излях пороища сълзи по тях, защото ако не беше така няма да съм където съм и с когото съм, силна и истинска, обичана обичаща щаcтлива..:).
Притен юини :)
И винаги съм казвала, че всеки следващ ме направи по-добра за сегащният :)
цитирай
19.
анонимен -
Тези неща с годините избледняват. ...
11.06.2009 15:29
11.06.2009 15:29
Тези неща с годините избледняват.Сигурно ти трябват още няколко стотин дни :)
цитирайМоже и така да се каже
:))))))
цитирай:))))))
Принцесо, а аз си мислех, че си пораснала. Не знам това първата ти раздяла ли е била, ама надали ... Всъщност любовта е много измамно чувство и се случва основно в главите ни. Странно ми е, че тези емоции все още те вълнуват и ги помниш. Има едно нещо, което е важно и това е настоящето - не си струва да се съжалява или страда за минали събития. Всичко, което се случва ти дава урок и урока не го забравяй, но емоцията...Да не забравяме, че си момиченце все пак и вие много по-навътре и много по-крайно приемате всичко. Пожелавам ти просто да няма повече такива негативни емоции;-)
цитирайтези неща помагат с порастването :) Проба, грешка, проба, грешка и ето че порастваш.
Да, помня ги за съжаление.Не всички.Само тези емоции.Прекалено много болеше.Следващият юни, може би няма да бъде същото :)
Непременно ще ти кажа :)
цитирайДа, помня ги за съжаление.Не всички.Само тези емоции.Прекалено много болеше.Следващият юни, може би няма да бъде същото :)
Непременно ще ти кажа :)
23.
анонимен -
Чета те от доста месеци и мога да к...
11.06.2009 20:18
11.06.2009 20:18
Чета те от доста месеци и мога да кажа, че си загадка за мен.Понякога оставяш впечатление на груба, отворена женка.Понякога си като ранено, малко дете.Интересна си и много бих искал да те познавам.
цитирайЛегитимирай се де :)
Може пък да се запознаем :)
цитирайМоже пък да се запознаем :)
Силна като принцеса, с нежна и ранима чисто женска душа. Все още търсеща себе си. Но винаги свободна.
сп. "Форестър" , юли '73
:)
цитирайсп. "Форестър" , юли '73
:)
26.
анонимен -
You could be mine
Спри да криеш, че ...
11.06.2009 21:28
11.06.2009 21:28
You could be mine
Спри да криеш, че очите ти са зелени.
Някои тук те познаваме.
А...н
)
цитирайСпри да криеш, че очите ти са зелени.
Някои тук те познаваме.
А...н
)
Много закъсня днес.Обикновено не губиш нито говор, нито картина :)
Всичко друго бих могла да бъда, но не и силна.Това упражнение не го научих.Дано в следващите 26 години успея :)
цитирайВсичко друго бих могла да бъда, но не и силна.Това упражнение не го научих.Дано в следващите 26 години успея :)
Някои от вас, които ме познават, да ми купят ябълков пай от Макдоналдс и до час да бъдат тук.Градът почти изсъхна, ще се състезаваме с колите.После може да ти покажа зеленото :):):)
цитирай
29.
анонимен -
А...н
11.06.2009 22:10
11.06.2009 22:10
Без шейк?
цитирайБез.
цитирайКолкото и да е клиширано, любовта е наистина сляпа. Загърбваш всичко в името на любовта.. Летиш на крилете и, а после те закопава под земята... Но ти станала, подали са ти ръка. Силна ръка. Пълна с друга, нова, по-красива любов. Миналото не се връща... само се преглъща. Усмихни се и виж какво имаш до себе си. А миналото.... за това е минало. Направило те е по-силна... Поздрав :)
цитирайСтрахотно написано, Принцесо!... Наистина не трябва да се живее с миналото, но често пъти не зависи от нас кога ще го преодолеем. Не трябва да забравяме дори тези свои спомени, просто трябва някак да ги опитомим. Щастлива си, че е си имала човек, който те е върнал обратно, а юни рано или късно е щял да дойде, така че това наистина е месецът на твоето освобождение.
цитирайКлиширано, клиширано, обаче е толкова вярно.Любовта е ужасно сляпа и те кара да виждаш онова, което искаш да виждаш.В този момент е ред на близките да те отрезвят и да ти дадат реален поглед над нещата.Друг е въпроса дали изобщо ги слушаш :)
цитирайСъвсем скоро смятам да опитам да заобичам юни :) Не давам гаранция за успех, обаче.
Съгласна съм за спомените - не бива да се забравят, колкото и да са болезнени, просто защото могат да те предпазят от нещо още по-страшно.
цитирайСъгласна съм за спомените - не бива да се забравят, колкото и да са болезнени, просто защото могат да те предпазят от нещо още по-страшно.
Само 17 години, нищо работа. Защото ...
цитирайНищо ами :)
Къде,къде по-фрапантни неща има :)
цитирайКъде,къде по-фрапантни неща има :)
и донякъде ти се чудех как можеш да забравиш.
цитирайНего не си го спомням.
Спомням си болката, обидата, мъката и сълзите.
Но и тях няма да си спомням.
Има време.
цитирайСпомням си болката, обидата, мъката и сълзите.
Но и тях няма да си спомням.
Има време.
да си спомняш, най-малкото защото е полезен опит, и освен това един вид удар, който ти е дал начална скорост за много неща, които иначе не биха се случили. Каквото било- било. И да се разнищва със сигурност ще има и положителни и отрицателни неща, които ще могат да се кажат, но какво от това? Пожелавам ти по-малко такива дни, и това е.
цитирайБлагодаря.Със сигурност има полза, нали уж човек се учил от грешките си.Аз го отчитам като огромна грешка и смятам, че съм си научила вече уроците.
Дано.
цитирайДано.
Ne znam pro4itaiki tova , dano gre6a ti o6te izpitva6 4ustva kam tozi maj, dano da e gre6ka , no napisano po tozi na4in edna dobra predpostavka za roman .prekrasno e
цитирайЗаглавието не ми подсказа за какво ще стане дума, но понеже пишеш увлекателно реших да продължа. Не знаеш колко добре те разбирам, с единствената разлика, че месецът при мен беше друг и спасителят се оказа нов и много добър приятел, на когото и до ден-днешен незнам как да благодаря...Така е - учим се от грешките си, но и трудно ги забравяме...да не кажа, че ги помним до края....Поздрави!
цитирайПепел ти на клавиатурата :)
Изпитвам да, но неща много далече от любовта.
цитирайИзпитвам да, но неща много далече от любовта.
Хората сме много и различни, само че нещата, които изпитваме и нещата, които ни се случват толкова много си приличат....
Забравя се.Просто трябва нова любов, по-качествена от предната :)
цитирайЗабравя се.Просто трябва нова любов, по-качествена от предната :)
на такъв душевен ексхибиционизъм? тук в блога много пъти съм чел подобни истории, вярно че тази е особено емоционална. ако наистина имаш такива стаени чувства и имаш нуждата да си ги излееш, има си психолози, лягаш там на кушетката и разказваш. това сега история за пред хора ли е? особено пък за пред мъжа ти?
той сигурно знае, де. ебаси ролята, не бих искал да съм на негово място - да ходя аз да прибирам някоя си, дето се ебала с разни разбивачи на сърца и останала зарязана и сюисайдъл някъде си по света, че аз да ходя да я утешавам - как ли пък не! ама хора всякакви.
цитирайтой сигурно знае, де. ебаси ролята, не бих искал да съм на негово място - да ходя аз да прибирам някоя си, дето се ебала с разни разбивачи на сърца и останала зарязана и сюисайдъл някъде си по света, че аз да ходя да я утешавам - как ли пък не! ама хора всякакви.
Както казва Бегбеде, любовта трае 3 години. Болката също. Най-яростните й крясъци заглъхват след "първия юни", после тлее напомнящо и само новата любов я потушава в края на третия Юни.
Но това е едно безценно-осъзнато Чувствопознание, което те учи да се самопозоваваш и ти окриля Себепознанието и Силата да можеш Любовта.!
Усмивка. Лъчезарна.
цитирайНо това е едно безценно-осъзнато Чувствопознание, което те учи да се самопозоваваш и ти окриля Себепознанието и Силата да можеш Любовта.!
Усмивка. Лъчезарна.
Усмихни се!! Love is all around you, just open your heart and let her in.. !! :))) kisssssss
цитирайНали още в предните ми постинги се разбрахме, че няма как да бъдеш на мястото на мъжа ми.Просто не си падам по ниско интелигентни мъже от Анадола.Твърде често попадам на твои коментари из чуждите блогове и все се каня да те питам - На теб действително ли целият живот ти е черен, липса на секс ли имаш или просто са ти в повече комплексите.Защото не се сърди, но има нещо много сбъркано в теб.Горещо ти препоръчвам да се обърнеш към онези с кушетките, явно си доста запознат.
цитирайАз защото все съм искрена, та накрая все съм неразбрана :) Хората си мислят, че да си откровен не е добре.Както и да е :)
Действително през онзи юни си мислих, че той просто няма да има край и никога гадостта няма да свърши.Явно е, че съм сгрешила.Времето наистина умее да лекува някои болки.Най-често любовните.Има обаче и такива на които не помага.
цитирайДействително през онзи юни си мислих, че той просто няма да има край и никога гадостта няма да свърши.Явно е, че съм сгрешила.Времето наистина умее да лекува някои болки.Най-често любовните.Има обаче и такива на които не помага.
Усмихната съм.Знаеш :)
Днес не успях :(
цитирайДнес не успях :(
хе, за интелигентността си коментари приемам само от хора, които ме познават - къде и какво съм учил и в кой % на завършващите бакалавърската и магистърската си степен съм бил. и в кой % на университетите по света е бил моят.
пък света хич не ми е черен. щеше да е, ако жена ми беше с емоционален багаж, със сърце, разбивано неколкократно от разни пичове, които са се запилели по света и са ми я оставили на мен да я утешавам. но не е.
цитирайпък света хич не ми е черен. щеше да е, ако жена ми беше с емоционален багаж, със сърце, разбивано неколкократно от разни пичове, които са се запилели по света и са ми я оставили на мен да я утешавам. но не е.
Е, не мога да знам какво и къде си учил, просто аз като човек, почти завършил и второто си висше съм се научила да отсявам мъжете - тези от университета, тези от дискотеките, тези от работа.Мъжете си личат.А аз определено не контактувам с такива, които говорят за "ебане".Струва ми се меко казано нелепо.Не се познаваме все пак.
Иначе на всяка жена и е разбивано сърцето.И реално погледнато е по-добре да си вземеш такава която си е походила, поразбили са и сърцето и в един момент се е усетила къде е правилното, защото в противен случай, след известно време ще тръгне да търси дивото, защото просто не го е опитвала, а то е интересно и ти- питомното ще останеш с пръст в уста.Тогава и твоето сърце може би ще е разбито.
Смятам разбра какво говоря.
С най-добри чувства.
цитирайИначе на всяка жена и е разбивано сърцето.И реално погледнато е по-добре да си вземеш такава която си е походила, поразбили са и сърцето и в един момент се е усетила къде е правилното, защото в противен случай, след известно време ще тръгне да търси дивото, защото просто не го е опитвала, а то е интересно и ти- питомното ще останеш с пръст в уста.Тогава и твоето сърце може би ще е разбито.
Смятам разбра какво говоря.
С най-добри чувства.
53.
анонимен -
i sega koi poema 6tafetata??:))
12.06.2009 19:24
12.06.2009 19:24
i sega koi poema 6tafetata??:))
цитирайЩе има изгорял, спокойно :):):)
цитирайНякакво дежаву ми е всичко това, което си написала. Само дето не помня моите месеци, дати и дни. Съветите винаги ме карат да се съмнявам. Мисля, че най-добрият съветник остава времето. А най-важната причина за радост е умението да обичаме. Ако още го имаме. Любовта е душевно усилие, както е казал Чехов, единственият човешки талант е таланта да обичаме.
цитирайПринцесо, искам един ден да издадеш книга с всички постинги от блога си. Обещавам да си купя по един брой за всеки от месеците в годината - защото всеки боли по малко....както твоя Юни...
п.с. не съм те забравила, чета всичко тук, просто ми беше лудница последния месец. Но ще се реванширам и ще наваксам, promise :)
С обич:
X.
цитирайп.с. не съм те забравила, чета всичко тук, просто ми беше лудница последния месец. Но ще се реванширам и ще наваксам, promise :)
С обич:
X.
Много ценя коментари като твоят.
Благодаря ти.
цитирайБлагодаря ти.
Нубс-Бубс-Мубс,
шамари ще раздавам :)Така се омете, че и с лупа не те намирам :)Но хайде ще ти простя, че знам колко е взискателен биг боса :)
Иначе обещавам да не пречинявам никаква книга на читателите :) Само може би за ревностните почитатели като теб :)
С много обич.
цитирайшамари ще раздавам :)Така се омете, че и с лупа не те намирам :)Но хайде ще ти простя, че знам колко е взискателен биг боса :)
Иначе обещавам да не пречинявам никаква книга на читателите :) Само може би за ревностните почитатели като теб :)
С много обич.
59.
анонимен -
*
16.06.2009 03:20
16.06.2009 03:20
predpolaga se, 4e letvata trqbva da se vdigne..
i ve4e stava mnogo slojno:)
ni6to novo pod Slunceto:))
цитирайi ve4e stava mnogo slojno:)
ni6to novo pod Slunceto:))
Така е.
Човек трябва да върви нагоре, а не да пада надолу
:)
цитирайЧовек трябва да върви нагоре, а не да пада надолу
:)
61.
анонимен -
*
17.06.2009 11:41
17.06.2009 11:41
imaiki predvid cikli4nosta na dvijenieto v prirodata, "nadolu" e "nagore" i obratnoto ;P
цитирайче моят месец на загуби също е юни...
а най - хубавият месец - август:))
цитирайа най - хубавият месец - август:))
моят най-хубав е ноември :)
цитирай
64.
анонимен -
*
17.06.2009 18:33
17.06.2009 18:33
Noemvri ti e nai-hubav 6toto si Skorpion, no istinata e, 4e ima edin mesec, i toi e Mai!;)
цитирайИ моят най-хубав е август, но ти знаеш това :))
цитирайпишеш добре. само не мога да разбера защо се набутваш сама отново и отново в драмата.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 11140
Блогрол