Постинг
26.05.2009 17:43 -
Аз, ти и нашата война на световете
Автор: princesss
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7373 Коментари: 45 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2009 17:55
Прочетен: 7373 Коментари: 45 Гласове:
1
Последна промяна: 26.05.2009 17:55
Нека ти припомня нещо.
Преди аз и ти да станем ние, аз и ти живеехме в съвършено различни светове.Толкова различни и толкова далечни, че на пръв поглед беше абсурдно, че моят и твоят свят могат да се срещнат.Да, но само на пръв поглед.На втори, се оказа, че съдбата е подготвила много весел сценарий за нашите два, съвършено различни свята.
Аз и ти живеехме спокойно и щастливо в далечните си светове, без да подозираме един за друг.Докато не дойде денят в който съдбата реши, че е подходящият, за да ни срещне.И ни срещна.След което, безочливата и изключително нагла съдба се оттегли на последният ред, за да може качествено да се наслади на представлението, в което аз получих главна женска роля, а ти – главна мъжка.
В началото бе любовта.Пеперуди в корема.Романтични вечери на свещи.Изискани ресторанти.Красиви екскурзии.Цветя и рози, в комплект с бисери в очите.После обаче тези неща спряха да ни стигат и започнахме да искаме все повече време един с друг.За целта един от двама ни трябваше да зареже своят свят и рязко да се впусне в света на другия.
Естествено, че бях аз.Бих един качествен шут на целия си живот, събрах един куфар дрехи и три куфара обувки и дойдох да живея с теб в твоят свят.Докато препусках към твоят живот с хиляда километра в час, бях убедена, че ще се справя.Сигурно заради пеперудите в корема, не знам.В мига, обаче, в който попаднах в претенциозният лукс на бароковите ти мебели, разбрах, че няма да успея.Но все пак заживях в твоят свят.Сред твоите гигантски дивани от орех и естествена кожа, сред тежките завеси и тъжните ти картини.
Сутрин, когато ти излизаше, луксът на дома ти ставаше убийствено леден.Картините ставаха грозни, а ръчно рисуваните стени ме задушаваха.Приближаваха се бавно една към друга и зловещо се опитваха да ме смачкат.Като в менгеме.Тогава започвах да тичам от стая в стая.Но бутиковият ти под плъзгаше кокалистите си ръце по краката ми и ме събаряше.После отново и отново.Докато счупя и последната си здрава кост.Така никога не успявах да стигна до входната врата, за да изляза.
Вечер, когато ти се прибираше, всичко утихваше.Домът ти ставаше отново красив и огънят в камината топеше ледовете.Цареше уют.Нямах сили да се съпротивлявам, нямах и време.Времето ми беше нужно да те обичам.
На сутринта,обаче всичко се повтаряше.
Един ден ти разказах през сълзи.Разказах ти за всекидневната борба, която водя с твоят свят.Разказах ти как той ме мачка и стъпва отгоре ми.Разказах ти как всеки ден точи кръв от вените ми и после танцува грозен танц над безжизнето ми, слабо тяло.Накрая поисках да ме пуснеш да си отида.Тогава ти заплака и вместо да ме пуснеш, измисли пъклен план, с който да надхитрим съдбата.
Направихме го.Всеки взе собственият си свят и го захвърли със страшна сила към света на другия.Тогава те се срещнаха.Сблъсъка предизвика мощна експлозия, която разкъса моя и твоя свят на милиарди парчета.Така от моя и твоят свят се роди света, в който „аз” и „ти” стана „ние”.Нашият свят.Света, в който няма „аз” и няма „ти”.Съществува само „ние”.Тогава отнова бяхме щастливи и мислихме, че най-накрая представлението е свършило и съдбата си е тръгнала разочарована.
В новороденият ни свят имаше нови правила, според които никой нямаше право да внася парчета от старите светове в новия.В началото и аз и ти спазвахме правилата стриктно.После обаче всеки усети болезнената липса на вече счупеният си свят.Знаех, че когато излизам, ти тайно отваряш огромна кутия с лепило и залепяш парче, след парче от разбития ти свят.Само че ти не знаше, че аз правих абсолютно същото.След много години ги възстановихме до последната им частици – аз моя и ти-твоя.После започнахме да бягаме тайно от общият ни свят, за да прекарваме по много малко време сами в собствените си светове.
Накрая настана хаосът в името на любовта.Аз идвах в твоят свят, ти идваше в моя, заедно бяхме в нашия, аз бях сама в моя, ти беше сам в твоя и пак заедно в нашият.Твоят, моят и нашият живот е нещо много странно.Нещо, което хем е удивително свързано, хем е удивително различно.Това е нещо, което е сътворено от компромиси и в същото време е нещо, в което се водят непрекъснати войни.Това сме просто аз, ти и нашата война на световете.
Нека ти припомня нещо.Съдбата отново ни победи.Тя винаги побеждава.После кротко се оттегля на последният ред и гледа представлението.Трябва само да свикнем и да спрем да водим войни.
Преди аз и ти да станем ние, аз и ти живеехме в съвършено различни светове.Толкова различни и толкова далечни, че на пръв поглед беше абсурдно, че моят и твоят свят могат да се срещнат.Да, но само на пръв поглед.На втори, се оказа, че съдбата е подготвила много весел сценарий за нашите два, съвършено различни свята.
Аз и ти живеехме спокойно и щастливо в далечните си светове, без да подозираме един за друг.Докато не дойде денят в който съдбата реши, че е подходящият, за да ни срещне.И ни срещна.След което, безочливата и изключително нагла съдба се оттегли на последният ред, за да може качествено да се наслади на представлението, в което аз получих главна женска роля, а ти – главна мъжка.
В началото бе любовта.Пеперуди в корема.Романтични вечери на свещи.Изискани ресторанти.Красиви екскурзии.Цветя и рози, в комплект с бисери в очите.После обаче тези неща спряха да ни стигат и започнахме да искаме все повече време един с друг.За целта един от двама ни трябваше да зареже своят свят и рязко да се впусне в света на другия.
Естествено, че бях аз.Бих един качествен шут на целия си живот, събрах един куфар дрехи и три куфара обувки и дойдох да живея с теб в твоят свят.Докато препусках към твоят живот с хиляда километра в час, бях убедена, че ще се справя.Сигурно заради пеперудите в корема, не знам.В мига, обаче, в който попаднах в претенциозният лукс на бароковите ти мебели, разбрах, че няма да успея.Но все пак заживях в твоят свят.Сред твоите гигантски дивани от орех и естествена кожа, сред тежките завеси и тъжните ти картини.
Сутрин, когато ти излизаше, луксът на дома ти ставаше убийствено леден.Картините ставаха грозни, а ръчно рисуваните стени ме задушаваха.Приближаваха се бавно една към друга и зловещо се опитваха да ме смачкат.Като в менгеме.Тогава започвах да тичам от стая в стая.Но бутиковият ти под плъзгаше кокалистите си ръце по краката ми и ме събаряше.После отново и отново.Докато счупя и последната си здрава кост.Така никога не успявах да стигна до входната врата, за да изляза.
Вечер, когато ти се прибираше, всичко утихваше.Домът ти ставаше отново красив и огънят в камината топеше ледовете.Цареше уют.Нямах сили да се съпротивлявам, нямах и време.Времето ми беше нужно да те обичам.
На сутринта,обаче всичко се повтаряше.
Един ден ти разказах през сълзи.Разказах ти за всекидневната борба, която водя с твоят свят.Разказах ти как той ме мачка и стъпва отгоре ми.Разказах ти как всеки ден точи кръв от вените ми и после танцува грозен танц над безжизнето ми, слабо тяло.Накрая поисках да ме пуснеш да си отида.Тогава ти заплака и вместо да ме пуснеш, измисли пъклен план, с който да надхитрим съдбата.
Направихме го.Всеки взе собственият си свят и го захвърли със страшна сила към света на другия.Тогава те се срещнаха.Сблъсъка предизвика мощна експлозия, която разкъса моя и твоя свят на милиарди парчета.Така от моя и твоят свят се роди света, в който „аз” и „ти” стана „ние”.Нашият свят.Света, в който няма „аз” и няма „ти”.Съществува само „ние”.Тогава отнова бяхме щастливи и мислихме, че най-накрая представлението е свършило и съдбата си е тръгнала разочарована.
В новороденият ни свят имаше нови правила, според които никой нямаше право да внася парчета от старите светове в новия.В началото и аз и ти спазвахме правилата стриктно.После обаче всеки усети болезнената липса на вече счупеният си свят.Знаех, че когато излизам, ти тайно отваряш огромна кутия с лепило и залепяш парче, след парче от разбития ти свят.Само че ти не знаше, че аз правих абсолютно същото.След много години ги възстановихме до последната им частици – аз моя и ти-твоя.После започнахме да бягаме тайно от общият ни свят, за да прекарваме по много малко време сами в собствените си светове.
Накрая настана хаосът в името на любовта.Аз идвах в твоят свят, ти идваше в моя, заедно бяхме в нашия, аз бях сама в моя, ти беше сам в твоя и пак заедно в нашият.Твоят, моят и нашият живот е нещо много странно.Нещо, което хем е удивително свързано, хем е удивително различно.Това е нещо, което е сътворено от компромиси и в същото време е нещо, в което се водят непрекъснати войни.Това сме просто аз, ти и нашата война на световете.
Нека ти припомня нещо.Съдбата отново ни победи.Тя винаги побеждава.После кротко се оттегля на последният ред и гледа представлението.Трябва само да свикнем и да спрем да водим войни.
и?
цитирайзащо?
цитирай
3.
анонимен -
Страхотно!
26.05.2009 18:05
26.05.2009 18:05
Останах без думи!
цитирайдобре дошла :)))
цитирайНаправи ми впечатление това изречение: "Естествено, че бях аз." Защо да е естествено? Да, единият трябва да го направи, може би за него е било по-трудно, но защо да е естествено, че е трябвало да бъдеш ти? Но по-важното е, че когато единият е бил шут на целия си предишен живот, другият би трябвало да бие шут на целия си свят... така би било честно и спрямо двамата. А световете... Всеки свят е необходима лична измислица, защото трябва да живеем в някакъв свят, но все си мисля: какво значени имат световете, когато няма никого другиго в тях? Не знам... човекът, когото обичам е важният, а какво значение има светът? Някакъв мизансцен... да не говорим, че може да има още толкова други, непознати и хубави светове... Просто мисли :) Поздрави, принцесо :)
цитирайДокато все още сте "ние" и не се разделите на "аз" и "ти", въпреки различните ви светове, мисля,че ще се справите!
Поздрави за рпекрасния разказ /вече се изтърках с това,ама какво да те прави човек като пишеш толкова хубаво!/ :)
цитирайПоздрави за рпекрасния разказ /вече се изтърках с това,ама какво да те прави човек като пишеш толкова хубаво!/ :)
Понеже много старателно присъстваш в блога ми и понеже пишеш изключително задълбочени коментари, което идва да покаже, че четеш задълбочено, смятам да ти обърна специално внимание (нали може на ти да си говорим?) :)))
В любовта винаги се правят жертви и е съвсем естествено единият да прави малко повече жертви.И когато в една връзка единият е малко по-проспериращ, с малко по-добре развиваща се кариера е нормално другият да напарви жертвата.А световете имат огромно значение, повярвай ми :)
цитирайВ любовта винаги се правят жертви и е съвсем естествено единият да прави малко повече жертви.И когато в една връзка единият е малко по-проспериращ, с малко по-добре развиваща се кариера е нормално другият да напарви жертвата.А световете имат огромно значение, повярвай ми :)
слънце, ще се справим, къде ще ходим :)
Със съдбата на глава не се излиза лесно :)
цитирайСъс съдбата на глава не се излиза лесно :)
Някой път хората се опитват да завладяват разни земи и светове без да могат да управляват добре и този който имат, своя.И когато успеят да завладеят чуждия, се оказва че губят контрол над своя, като чели се изпълва капацитета, като че ли можеш да управляваш само един свят.А може би просто трябва да намериш такъв който да е в хармония с твоя, не да управляваш, а просто да вървят в една посока една цел, може би посоката е любов, може би посоката е друга.И когато сменяш посоката, другия свят трябва автоматично да я сменя, не от друго или насила а просто защото са тръгнали към едно и също място.
цитирайНямам какво да добавя.
Усетил си на 100% онова, което съм написала.
:)))
цитирайУсетил си на 100% онова, което съм написала.
:)))
Сега щях да съм забогатял и да нямам проблеми, но вероятно нямаше да ми е интересно:) Пък и в българия са по нашумели врачките :)
цитирайМай-май, смисълът е във войните. Малките ни войни, които ни показват всеки път как не можем един без друг, без тази смесица от от "моя", "неговия" и "нашия" свят. Дори големите ни войни са малки локални конфликти, които само ни сплотятват.
В момента, в който се усъмним в това, идва краят - моментален, невъзвратим, безжалостен. И дори да се залъгваме, че надежда има, той вече ни е взел всичко. Освен спомените. За да ни боли.
Имаше и още, но го затрих, че много чувства нещо провокираш у мен. А това не е хубаво.
Романтикът в мен умра отдавна, обесен с краката нагоре на улична лампа. Сам. Без зрители.
ПОвече позитивизъм в постовете ти би ми дошъл като подарък за годишнината от сватбата. :)
цитирайВ момента, в който се усъмним в това, идва краят - моментален, невъзвратим, безжалостен. И дори да се залъгваме, че надежда има, той вече ни е взел всичко. Освен спомените. За да ни боли.
Имаше и още, но го затрих, че много чувства нещо провокираш у мен. А това не е хубаво.
Романтикът в мен умра отдавна, обесен с краката нагоре на улична лампа. Сам. Без зрители.
ПОвече позитивизъм в постовете ти би ми дошъл като подарък за годишнината от сватбата. :)
Не зная дали смисълът е във войните, но със сигурност без войните е скучно.А и нямаше да пиша глупости тук :) Понякога си задавам въпроса, защо хората се влюбват въпреки различните си светове и различните теста от които са замесени.Все още отговор не съм открила.Може би отговорът е "заради войните".Не знам всъщност.
Ако провокирам красиви чувства - нещата са ок, но ако не са до там приятни - май не е много ок :) Но в крайна сметка щом си тук, значи нещата не са съвсем зле, нали? И още нещо...недей да лъжеш, въобще не ти вярвам за романтика и лампата.
Позитивизъм...не си казал, не съм ти посветила една позитивна писаница...всъщност май ще трябва да им мине мрачният период и тогава.От времето е.Пролетта и лятото винаги са ме депресирали.
цитирайАко провокирам красиви чувства - нещата са ок, но ако не са до там приятни - май не е много ок :) Но в крайна сметка щом си тук, значи нещата не са съвсем зле, нали? И още нещо...недей да лъжеш, въобще не ти вярвам за романтика и лампата.
Позитивизъм...не си казал, не съм ти посветила една позитивна писаница...всъщност май ще трябва да им мине мрачният период и тогава.От времето е.Пролетта и лятото винаги са ме депресирали.
Хехехе... :) Трогнат съм от специалното внимание :) Просто обичам да присъствам там, където е интересно и откривам смисъл... Сега ще ме изкараш някакъв дълбокомислен анализатор :):):)
Разбира се, че в любовта са необходими жертви и че едната страна винаги ще прави повече, но когато биеш шута на своя свят, това вече не е жертва, а жертвоприношение :) Резултатът е, че рано ии късно отново започваш да го създаваш. Не зная дали е възможно, но май най-доброто е двата различни свята да се сглобят, да се напаснат, да се адаптират, така че в новия да има място за всичко ценно и за двамата, но се изисква доста търпение и мъдрост. А дали световете имат такова огромно значение.... може би... Просто ми се е налагало не веднъж да сменям радикално световете си и да си изграждам нови. Понякога световете могат да бъдат сринати катаклизмично (хех... станах и словотворец..:)...) Постепенно започнах да мисля, че почти всеки свят може да бъде интересен и красив, стига човекът до теб да е на място, да е точният. Ако не е, то и най-хубавият свят търпи тиха разруха... Упс... пак се разфилософствах...:)
цитирайРазбира се, че в любовта са необходими жертви и че едната страна винаги ще прави повече, но когато биеш шута на своя свят, това вече не е жертва, а жертвоприношение :) Резултатът е, че рано ии късно отново започваш да го създаваш. Не зная дали е възможно, но май най-доброто е двата различни свята да се сглобят, да се напаснат, да се адаптират, така че в новия да има място за всичко ценно и за двамата, но се изисква доста търпение и мъдрост. А дали световете имат такова огромно значение.... може би... Просто ми се е налагало не веднъж да сменям радикално световете си и да си изграждам нови. Понякога световете могат да бъдат сринати катаклизмично (хех... станах и словотворец..:)...) Постепенно започнах да мисля, че почти всеки свят може да бъде интересен и красив, стига човекът до теб да е на място, да е точният. Ако не е, то и най-хубавият свят търпи тиха разруха... Упс... пак се разфилософствах...:)
15.
анонимен -
Драга моя, ненагледна, знам че в ...
26.05.2009 23:29
26.05.2009 23:29
Драга моя, ненагледна, знам че в момента не си в БГ-то, ама поне като не си вдигаш цял ден телефонията, благоволи поне да си пуснеш скайпа де.Ха познай кой е? }
тири-ри-рам
цитирайтири-ри-рам
Нищо няма да те изкарам, спокойно, аз съм пич :)))
Именно и аз това казах, рано или късно се връщаш да лепиш.На теория наистина е най-добре да сглобиш и напаснеш двата различни свята, но на практика тези неща се случват доста трудно.
Всички светове са красиви щом си жив, някои обаче са трудни за живеене :)
Но живота е борба, ще се борим :)
цитирайИменно и аз това казах, рано или късно се връщаш да лепиш.На теория наистина е най-добре да сглобиш и напаснеш двата различни свята, но на практика тези неща се случват доста трудно.
Всички светове са красиви щом си жив, някои обаче са трудни за живеене :)
Но живота е борба, ще се борим :)
защото там-тири-рам-тирири-рам...
дали от любовтаааааа
дали от ей такааааа
днес цял ден ходя без батерияяяя
Включвам айде, ама дотърчавай бързо :)
цитирайдали от любовтаааааа
дали от ей такааааа
днес цял ден ходя без батерияяяя
Включвам айде, ама дотърчавай бързо :)
Не се и съмнявам в теб! :) Много усмивки! :)
цитирай
19.
анонимен -
Много извинения,
27.05.2009 01:02
27.05.2009 01:02
за да останеш в чорбата. Преди всичко предимствата също се броят.
цитирай
20.
анонимен -
*
27.05.2009 01:54
27.05.2009 01:54
..za6toto Kralete, obi4at da vouvat!:)
цитирайнищо не разбрах.
цитирайи най-вече да печелят :)
цитирайСамо едно ще ти кажа...
http://www.youtube.com/watch?v=iZtbASCE7ZY
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=iZtbASCE7ZY
жестоко :)
цитирайharesa mi kak dwama dushi sa zahwyrlili swetowete si w imeto na obsht swqt ... ili obshta mechta. kogato starite granici sa nadhwyrleni i se otwarq nowa wselena. ne e cudno ce se poqwqwat nowi granici. rano ili kysno towa stawa no kuraja da se premine otwyd e korena na istinskata swoboda i obich.
dano winagi da imate tozi kuraj da dyrjite edin na drug taka ce da mojete da zahwyrlite wseki swqt i wsqka identichnost w imeto na nowoto obshto nachalo.
namaste
цитирайdano winagi da imate tozi kuraj da dyrjite edin na drug taka ce da mojete da zahwyrlite wseki swqt i wsqka identichnost w imeto na nowoto obshto nachalo.
namaste
всъщност всяка любов изисква да захвърлиш нещо в нейно име, не само нашата.Любовта е война, която водиш цял живот, понякога губиш, понякога печелиш, но по-важно е винаги да оставаш в играта.
цитирайwsichko koeto kazwash e werno. mnogo awtentichni sa tezi emocii koito izrazqwash.
i makar ce ne wqrwam wyw woiuwaneto sym syglesen s towa koeto kazwash: Любовта е война, която водиш цял живот, понякога губиш, понякога печелиш...
kogato ima wojna i pecelish, zagubata caka zad ygyla.
interesen e otgowora na sledwashtiq wypros kojto napira: s kogo wodish tazi wojna? dali e s coweka nasreshta ili s tozi w ogledaloto?
pozdrawi za awtentichnostta w postowete ti.
bravo.
цитирайi makar ce ne wqrwam wyw woiuwaneto sym syglesen s towa koeto kazwash: Любовта е война, която водиш цял живот, понякога губиш, понякога печелиш...
kogato ima wojna i pecelish, zagubata caka zad ygyla.
interesen e otgowora na sledwashtiq wypros kojto napira: s kogo wodish tazi wojna? dali e s coweka nasreshta ili s tozi w ogledaloto?
pozdrawi za awtentichnostta w postowete ti.
bravo.
Войните са по-скоро с този в огледалото.Защото ако беше лесно да се разберем с този, който виждаме в огледалото, войни нямаше да има.Има и войни с човека до теб, но те сякаш са по-малко.
Хареса ми много въпроса ти.
цитирайХареса ми много въпроса ти.
i az mislq ce naj-golemite wojni cowek wodi sys sebe si. :o) kakwo da se prawi... dano po-wreme na tezi wojni po-malko stradat newinnite ciwilni, ako moje taka da se kaje.
цитирайНякак си плаши , но и привлича със загадъчност и усещане .Поздравления !
цитирайМного хубава история. Прочетох я на един дъх и не зашото съм мъж и исках да разбера как постъпва един мъж когато има жена до него ковто е готова да се жертва за него. Изчетох го за да разбера кое в този мъж е накарало една жена със собствен свят да захвърли всичко. Е не разбрах, но стана типично: Всеки захвърли своя свът и се появи нашият, но след време всеки започна да бяга от нашивт в своя. ИЗВОДА: не сменяй света си. Не може. Въпрос на време е да избягаш, а напрвиш ли го... всичо да свърши.
цитирайрадвам се, че ти е харесало :)
цитирайТочно от този пост едва ли става ясно какво в мъжа ме е накарало да бъда с него.А то в повечето случай това и не може да се обясни, нито да се напише-Просто химия.
цитирайСтрахотна история, описала си всичко много въздействащо :)) досега си мислех, че ако има два свята, единият е излишен, но може би има някъде все пак има тайна вратичка... ;))
цитирайБраво за пореден път. Явно доста си го обмислила съвместния живот. Не знам дали тази борба между световете не е причина за краха на много връзки. Няма нищо по-хубаво от това да намериш щастие във вашия общ свят. Естествено всеки дърпа чергата към себе си и в общия случай единия е ощетен.
цитирайвратички ива винаги...стига да можеш да ги намираш :)
цитирайКазват, че единият обича малко повече, единият страда малко повече, единият се раздава малко повече, единият прави малко повече жертви...и това е така.Важно е да се редуват двамата, а да не е само единият :)
цитирайРедовно те чета...Адски много талант има в теб, пишеш невероятно, но това не е новина за теб:-)))
Освен това имам и чувството, че...по едно и също време сме на една емоционална вълна;-)))
Пиши...по-често, моля те, а аз в твоя чест и за благодарност за винаги красивите и верни думи...ще си пусна Авентура - Ноче де сексо:P
Честит ти петък и весел уикенд, независимо от гадното време, човек винаги може да си го направи весел и слънчев ;-))))
цитирайОсвен това имам и чувството, че...по едно и също време сме на една емоционална вълна;-)))
Пиши...по-често, моля те, а аз в твоя чест и за благодарност за винаги красивите и верни думи...ще си пусна Авентура - Ноче де сексо:P
Честит ти петък и весел уикенд, независимо от гадното време, човек винаги може да си го направи весел и слънчев ;-))))
:))))
Вие верно ли четете глупостите ми, бе хора :)
Както хиляда пъти съм казвала - хората сме различни, но изпитваме еднакви емоции.
Смятам, че най-любимата ми песен Ноче де сексо на Авентура е изключително подходяща за тази дъждовна петъчна вечер :)))
Ще пиша по-често, само ми стискайте сега палци в неделя да се дипломирам :)))
цитирайВие верно ли четете глупостите ми, бе хора :)
Както хиляда пъти съм казвала - хората сме различни, но изпитваме еднакви емоции.
Смятам, че най-любимата ми песен Ноче де сексо на Авентура е изключително подходяща за тази дъждовна петъчна вечер :)))
Ще пиша по-често, само ми стискайте сега палци в неделя да се дипломирам :)))
стискаме :-))))
После да'н забрайш да пратиш по една виртуална бира за стискащите палци... :-)))))
цитирайПосле да'н забрайш да пратиш по една виртуална бира за стискащите палци... :-)))))
Ти пък бира...уиски ще изпратя :)))
цитирайДа спра ли да стискам палците, че ръцете ми трябват някак си :-))))))))))))))
Хайде правя компромис /нали съм бяла и добра днес :P, само да не се окаже , че съм само бяла/ продължавам, ама ....на долните лапички само :P
Прекрасен да е месеца и лека и успешна седмица :-))) за всички
цитирайХайде правя компромис /нали съм бяла и добра днес :P, само да не се окаже , че съм само бяла/ продължавам, ама ....на долните лапички само :P
Прекрасен да е месеца и лека и успешна седмица :-))) за всички
Спирай, спирай.
Диплома имам вече :)))
цитирайДиплома имам вече :)))
Принцеске, ужасно съжалявам, че толкова късно попаднах на твоя блог. Особено този постинг ми хареса страшно, направо е приказен. И коментарите са интересни, всичките, но най-ми хареса на 14.malkiaprintz. Всъщност, да си призная, вече бях чувала за такава подобна история неотдавна. Горкото момиче, беше готово да даде сърцето си като донор на момчето, защото й бяха казали, че всеки момент може да умре и тя предпочете него да спаси. Но накрая ..., не, няма да разказвам тази тъжна история при наличието на твойта красива приказка. Отдавна не съм чувала нищо за теб, но дано вече сте приключили към настоящия момент всички основни войни с хепиенд и да живеете щастливо във вашия свят, в който има и нещо от твоя (за съжаление накрая все ние жените трябва да играем ролята на отстъпчивия:)))
Ще ти бъда благодарна, ако тук, на коментари, ми оставиш някаква вест как са се развили нещата при вас. Целувам те и те прегръщам, твоя стара приятелка Терезка
цитирайЩе ти бъда благодарна, ако тук, на коментари, ми оставиш някаква вест как са се развили нещата при вас. Целувам те и те прегръщам, твоя стара приятелка Терезка
Войни винаги има, случва се и в най-добрите семейства.И ето давам отчет какво се случи с нас - чакаме дете.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 11140
Блогрол