През деня ми липсваш.Каквото и да правя и където и да се намирам, единствено очаквам денят да свърши и ти и аз да си бъдем у дома.Не ме питай повече, защо си купувам толкова много обувки.Хабя ги.За да тичам и да си бъда в къщи преди теб.Понякога прескачам трупове, но винаги успявам да те посрещна на вратата с целувка.

Има дни обаче, в които се прибираш с блуждаещ поглед.Поглеждаш ме, целуваш ме вяло и съвсем леко се усмихваш.Умората в тялото ти и в очите ти надделява над любовта.Затварям вратата зад теб, с изстинала усмивка, продължавам да готвя вечерята, а на теб ти се мълчи.Взимаш горещ душ и потъваш в прегръдката на кожения диван, телевизора е единственото, което виждаш.Сигурна съм, че и него не виждаш, просто бръщолеви нещо, докато ти си потънал в мислите си.

И точно когато си се предал и умората се е настанила във всяка твоя клетка, в мен се надига абсолютният гняв.Познаваш го.Даже сте си много близки.Стоварва се върху теб винаги когато се прибираш с блуждаещ поглед.Познаваш началото му – момента в който започвам да забивам ножа между зеленчуците все по-силно и по-силно.Чак тогава успявам да привлека вниманието ти и разбираш, че ми трябва само една дума, за да избухтне абсолютният гняв.И ми я даваш – „Какво ти има” – питаш учудено и ме гледаш с невинната си синева, сякаш наистина не загряваш какво ми има.А беше по-добре да мълчиш.
Абсолютният гняв е пуснат.Зениците ми стават широки и яростни, кожата на лицето ми се подпалва.Изстрелвам по хиляда гневни думи в секунда.Изстрелвам ги право в лицето ти.Крещя до безсъзнание, искам всеки вик да забивам по-навътре в теб.Абсолютният гняв затрива цялото ми същество.Аз не съм такава и не правя така, когато не съм обсебена от него.А истината е, че само ти можеш да ме докараш в състояние на абсолютен гняв.

Внезапно спирам.Спираш и ти.Поемам дъх без да откъсвам очите си от твоите.Главата ми пулсира.Вените също.Устата ми е пресъхнала.Всеки мускул ме боли, сякаш през мен са минали хиляди танкове.Нямам капка сила.Правя две стъпки назад, слизам от лицето ти и изчезвам.Няма смисъл.Абсолютният гняв стихва.Трябва да ти сложа вечерята.

Слагам покривката и салфетките.Погледа ми е странно примрежен.Следват чашите и приборите.Завършвам със свещника в средата на масата и тайно те поглеждам.Чудя се, ако от тук замеря скъпоценният ти телевизор с кристалната купа за плодове, дали ще успея да се справя толкова перфектно, че никога да не може да проработи повече?Подреждам грижливо добре изпечената ти пържола в голяма черна чиния, а около нея подреждам задушените зеленчуци в колони по цветове.

Сядаме един срещу друг, без да се поглеждаме.Дъвчеш умерено.Тишината е гробна и единственият шум, който се чува е шума от приборите върху чиниите.Наливаш ми вино, опитвам го и с усмивка ти казвам, че нямаш никакъв вкус в избора на вина.Не ми оставаш длъжен – раняваш ме право в сърцето - новият килим в спалнята бил отчайващ.Усмихвам ти се ехидно и замълчавам ... утре да не се чудиш как и по каква причина ти изгорих любимата риза с ютията.Забивам отново поглед в чинията.Знам, че когато си мислиш, че не те виждам, ме наблюдаваш.Рязко вдигам погледа си и точно тогава ти рязко забиваш глава в чинията.Явно и ти виждаш мен.

Приключваме.Допивам си блудкавото вино и ставам да ти взема празната чиния още докато си седнал.Посягам към чинията, а ти докосваш ръката ми.Застивам.Без да те поглеждам.Плъзваш горещия си пръст нагоре по ръката ми и чакаш някаква реакция.Отпускаш ръката си надолу и умело успяваш да си пробиеш път под роклята ми.Плъзваш ръката си нагоре по бедрото ми.Безсилна съм.Затварям очи и отпускам глава назад, нищо друго няма знаечине – само ръцете ти.Тогава се изправяш и ме придърпваш към себе си.Очите ни се срещат.Господи, имаш най – сините очи.Скланяш глава към мен и нежно повдигаш главата ми към твоята.Целуваш леко ъгълчето на устните ми.Бавно.Преди да впиеш устните си в моите ,се отдръпваш, за да ме погледнеш.Гледаш ме с онова странно обожание.Поглеждам в очите ти – вече не са сини, а огнени.От желание.Сякаш ще ме имаш за първи път.Отново затварям очи.Дъхът ти се оплита в моя.Плъзвам ръце по врата ти.Притискам се в теб.Придърпваш ме по-силно към себе си.Помежду ни няма и милиметър разстояние.Целуваш ме насечено без да дишаш.Откъсваш устните си от моите и ожесточено тръгват по врата ми.Простенвам.Нежно ме обръщаш с гръб към себе си и бързо ми развързваш роклята.Заравяш двете си ръце в косите ми.Устните ти ми изгарят врата.Плъзгат се надолу.Езикът ти рисува пейзажи по гърба ми.После нежно ще ми оставиш белег.Обръщам се с лице към теб и се отпускам в ръцете ти.А моите шарят по стегнатото ти тяло, сякаш да запомнят всеки твой мускул.Прошепваш в ухото ми „обичам те”Не мога да ти отвърна, не мога и да мисля....искам само повече да не се бавиш...Ароматът ти винаги ме е подлудявал.

Любов моя, утре вечер аз ще купя виното.А ти имай късмета отново да се върнеш изморен и с блуждаещ поглед.

Поздравления!

Само истинската обич може да те докара до истински гняв!! :)
Поздрави за прекрасния разказ, така разказваш, че усетих и яростта ти и настръхналата ти кожа после :)

Хубаво е да пдскажеш на мъжа какво точно харесваш

благодаря :)

Напълно съм съгласна, май хората които са ти безразлични, не ги забелязваш особено.

не е лошо, да

така си е.... затова тези хора са специални.. защото могат да ни карат да летим, но могат и да ни закопаят с един поглед... :)

... ти да си сестрата ми близначка, чийто гняв си е направо моя, а Чувствопознанието съвсем идентично с моето? ;)))
Ако мъжът не беше със сини очи, щях също да кажа, че е Моят.
Възможно ли е по света да се случват едни и същи неща на различни хора? Еее... знам, че Всичко е свързано с всичко, но цяло-частите провидяни в някой друг винаги ме възторгват с изумлението за Еднаквата Неповторимост...

Въпреки, че днес е ужасно модерно да се правим на различни и да парадираме с това, аз продължавам да твърдя, че хората сме ужасно еднакви....мислим, чувстваме и живеем сходно.С малки разлики, разбира се.

Гневът отдавна се отрича като Усещане за погрешност и негативна реакция, но то е като взрива на Атомната енергия - може да унищожава във вид на бомба, но може и да захранва с енергия цели континенти.
Аз не отричам гнева и считам, че акумолирането му и справедливото му вадене навън си е страхотен катарзис. Обикновено чистите хора владеят този Катарзис и избухват като Свръхнова.

При всички случаи ако някой тича така заради мен, чесото ще ме заварва вкъщи, защото ще съм тичал по-бързо :) Но ако съм скапан и денят ми е бил наистина гаден, въпреки че съм се скъсал да бутам някакъв Сизифоф камък и вкъщи ми отвърти такъв абсолютен гняв, или ще разбере каква е жупелта на Преизподнята, или ще усети ледът на студената война (може да не знам защо ми е изгорена ризата, но другият ще знае много добре защо се е разсипало шишето с белина точно върхо обувките му). Всеки има моменти, в които Големият Валяк е минал през него и единственото, което му е в главата е как да се събере отначало и да нареди пъзела със себе си правилно и тогава не е момента за гняв.

Когато пренасяш проблемите от работата в къщи не е добре.В крайна сметка човекът, който те чака у дома, няма вина, че работиш много или че работиш с кофти хора.Така тръгват проблемите в семейството.Всеки има моменти, да.Но когато започва да страда връзката ти, заради нещо си, не е добре.

но не знам какво... :-/

\m/
//

поздравления!!!!

Каквото и да кажете, за мен е музика.
Защо другите колети-блогъри казват, че сте лош?
С мен се държите великолепно.

благодаря.

vuzmuten sum ot prejdevremenoto priklu4vane na posta, to4no kogato nastupi sublimenq moment! kakto kazva puk Anonimeus: "Lo6o momi4e, lo6o":)))

na edin duh pro4etoh porednoto "par4ence jivot", pretvoreno na virtualniq ti "bql list" po nai-prekrasniq na4in...kakto vinagi! :)
pozdravqvam te! :* produljavai v su6tiq duh, za men e istinsko udovolstvie da 4eta bloga ti! :)

Благодаря. Ти.
Напомня ми за някого...

Е, прекалявате вече :))))
То човек ви угажда, угажда, ама вие пък сте ненаситни :)))

Благодаря :)
Заповядай винаги и по всяко време да преглеждаш "тетрадката-дневник" :)))

Надявам се, че ти донесох хубав спомен.

neznam kakvo sum oburkala pak, ama posta mi e izlqzul pod strannoto avtorstvo na "anonimen 18" ;)) Ni6to de, vajnoto e 4e izlqzoh ot nelegalnost, hi-hi :P
celuvki :*:*

Тогава вече благодаря не като на анонимен 18, а като на hubs :)
Аз ти припомням, че чакам да твориш :)
С много любов :)

хубаво е човек да разбере, че не само при него го има този абсолютен гняв:))може би при силните мъже е така и това ни харесва:))представи си да беше някой мухльо,който няма от какво да е изморен и не спира да дрънка глупости..мдаа,както обикновено,имам чувството,че си моето аз,което може да пише обаче:)))

Наистина има моменти, в които мъжа или жената иска да остане сам с мислите си, с телевизора. Най-важното в една връзка е уважението и ненавлизането в личното пространство :-)

Е, аз не съм най-големия експерт, но така мисля. "От нищо - нещо" винаги е с тъп край...

Който казва, че съм лош, да ме хване за (рима)... :-D

\m/
//

за миг ми е минавала ужасяващата мисъл, че ако беше някой досаден нехранимайко, щях отдавна да съм се изнесла.Ама то нали знаеш, че жените угодия нямаме :))))

Съгласна съм.Ама аз съм егоист, искам внимание :)))

мразя като се разбуча да ми се сърдят... :-D

\m/
//

Аз съм на мнение, че вие и вашата голяма любов сте изискана двойка и нито ще бучите, нито ще се сърдите :)))

Мммне. Напомня ми за мен.
:)

Значи все пак е хубав :)

Нещо не ми се върза абсолютният женски гняв с това патриархално подчинение, изразено с думите "Абсолютният гняв стихва.Трябва да ти сложа вечерята". В света, в който героинята покорно знае, че трябва да сложи вечерята на мъжа, тя със сигурност ще знае и че всеки опит да повиши глас, ще бъде наказан, най-вероятно с бой. В другия свят умореният мъж щеше да приготвя вечерята, докато жената е на спа, масаж, при любовника си или и трите заедно.

а когато липсва абсолютния гняв, как протичат нещата със секса

Има лека,но много съществена разлика от това да си подчинена жена,която не смее да обели дума, възпитавана с бой и нормална, немалтретирана жена, която се грижи за мъжа си.
Надявам се, че разбра.

не мога да се оплача, благодаря.

тъжно е.
много неизказано остава.

На теория сигурно става, но на практика не знам да се срещат такива жени.

Ммм, ако бях мъж сигурно пак щях да се прибера замислен, затворен в себе си, а ако бях на твое място щях да излея "абсолютният гняв" по някакъв друг повод. С други думи - скуката и еднообразието убиват. Малък спор и мил семеен скандал подхранват благоприятно една дълготрайна връзка. Съгласна съм с всичко, което е написано и то както винаги прекрасно. Поздрави.

ти наистина ли го обичаш или се ядосваш когато не получиш очакваното? Това, че оставаш в сянка дразни ли те?

съжалявам, че още не си срещал.Има време.

Струва ми се, че единствено ти разбра какво всъщност исках да кажа с този пост :))))
Явно не съм го написала както трябва :)

разбира се, че го обичам и не,не ме дразни, когато се случва рядко.

Много вълнуващо - във всяко отношение.. :)

Като твоя муза, не мога да си позволя да не е вълнуващо :)

prikazki prikazki, a toi vur6ee..

Ами другите явно не им е нещо много ясен секса, а не текста, но нищо лошо, все пак те имат право да го избиват на където си пожелаят. Успех.

Аз пък си мислех, че ще му счупиш телевизора, а тя каква стана. Иначе има толкова истини, че чак не знам. За пореден път се доказва, че мъжете са от Марс а жените от Венера. Важното е че общ език се намира където трябва. А помирителния секс си е чудо, както каза, все едно за пръв път. Кофти е, когато спреш да се помиряваш и останат само скандалите. Иначе лирическия герой го разбирам до болка просто. Понякога след работа не искаш да говориш, да мислиш и да правиш каквото и да било. Аз съм намерил начина - разходка с кучето час, час и половина и главата е чиста от простотии и вече може да взема участие в нормален разговор. Обаче глей кво испускам, я по-добре да се потемерутя, пък може да ми излезе късмета. Поздравления на любимия, явно е голям късметлия ;-)

Da, kusmetliq sum, mersi;)))

Не мога да кажа, че съм изненадан от поста ти... Обикновено така завършват "напрегнатите моменти" :-))).... Прекрасна седмица на теб, Принцесо...

Е, без поздрав няма да минеш и то точно по темата, право в 10-ката :-)))...

http://www.youtube.com/watch?v=qqNpcz2lwNA

съвсем скоро смятам да те назнача на щат да ми пожелаваш хубава седмица, а и не само.Ти си ми "на кадем" :))))
Инфо за останалите: Едва ли можете да си представите колко позитивизъм има събран в този човек - PULSAR :)))

Позитивизъм ще откриеш и в най-новият ми
" абитуриентски" постинг... :)))

Започнах да се изчервявам бе :-)))))
Пускай надписите за рекламата !!!!!

Целувки !

Ето едно мега любимо мое парче.... Не можеш да спреш да го слушаш след като веднъж си го чул...

http://www.youtube.com/watch?v=soMJ1Jf5NjU

днес минах мигновено, защото хич нямах време, но ей сега след малко ще поправя грешката :)

Айде стига се черви-мерви :)))
И престани да ме заразяваш постоянно с някакви песни, които след това слушам по 12869 пъти :)))

...виж страхотно е, следя от известно време и ме радваш истински, но имам въпросче - дали случайно някоя от капките вдъхновение нямат нещо общо с Г-н и г-жа Смит, защото буквално ме вкара във филма ;). Благодаря ти!

Страхотен филм, трябва да си го припомня, защото много отдавна не съм го гледала.Нещата, които пиша тук са нещо като дневник - това са нещата, които ми се случват, вълнуват и за които мисля :) С две думи - не е от филма.