Докато се плъзгам по кожата ти, мълча.Винаги.Мълча и те гледам в очите, докато си играеш с косите ми.Мигът винаги е един и същ.И се повтаря. Това е мигът в който стаята е тъмна, а тишината - гъста.

-         Ти си целият ми живот – казваш тихо, пишейки с пръст букви по гърба ми. -         Обичам те – прошепвам в ухото ти.   Това е същият миг, в който ме питаш за какво мисля.Никога не ти отговарям, знаеш.Казвам вяло „За нищо” и продължавам да мълча.И знаеш, че те лъжа, но не питаш повече.Защото знаеш, че имам тайна, която няма да ти кажа.Не е една, много са.Подредила съм ги грижливо, по цветове в един голям, кафяв гардероб дълбоко в съзнанието ми и ги пазя.   Тайните ми са спомени.Твоите и моите спомени.Нашите.Пазя ги ревностно и не разрешавам на никой да се доближава до тях. Понякога заставам пред гардероба със спомени, отварям го и не мога да реша, кой точно спомен искам да взема с мен.Имам толкова много, гардероба скоро няма да бъде достатъчен.Те нямат имена, разделени са по цветове.   Имам сини спомени.Син ми е спомена за първият път в който срещнах очите ти – сини и студени.Как шариха очите ти по лицето ми.... Имам жълти спомени.Жълт ми е спомена за онова безкрайно поле от слънчогледи, в което чух първото ти „обичам те”. Имам зелени спомени.Зелен ми е спомена за първото цвете в саксия, което сложихме в дома ни.Онзи зелен бенджамин, който отгледахме от мижаво разстение с четири листа, до голямо дърво със стотици зелени листа. Имам сиви спомени.Сив ми е спомена за онази караница, която сътворихме в голям мебелен магазин.Аз исках кръгла сива маса, а ти квадратна сива маса.Накрая си тръгнахме с черна елипсовидна маса и дванадесет стола. Имам червени спомени.Червен ми е спомена за деня в който родих детето ни.Миризмата на кръв.Собствената кръв мирише зловещо. Имам лилави спомени.Лилав ми е спомена за нощта в която усетих, че ти си Човекът.И лилавата ми сатенена рокля, която стигаше до глезените ми.Нощта беше топла, морето тихо, пясъка студен, а небето толкова лилаво. Имам оранжеви спомени.Оранжав е спомена за това как понякога ме будиш в три през нощта да ти изпека кекс.Заради оранжените чаршафи в които по това време тъкмо съм заспала. Имам и черни спомени и бели спомени.Черни заради безкрайните ти черни ризи, които трябва да гладя и бели за всеки изминал ден, в който те познавам.Но никога черно-бели.Всички са цветни.   После затварям гардероба и го заключвам.За да не може нито един спомен да излезе от там.Защото ще ми трябват всички.За деня в който или аз или ти ще си отиваме от този свят.Тогава ще ти ги припомня... ако имам време.За да направят дните на оставащият по-леки без този, който си е отишъл.

 

Финалът!!!

умееш да ме просълзяваш...

всеки от нас има по един голям гардероб със спомени!хубаво е от време на време да се отваря и да се проветрява,за да не замирише лошо и да не ги нападнат молци!!!:))
много ми хареса,поздравявам те!!!

толкова емоционално...
Поздрави!

в крайна сметка и живота си има финал, колкото и да е хубав, нали така?
:)

Не знам как успяваш, но винаги улавяш емоцията с която съм писала.

Съгласна съм абсолютно.
Също е добре да се почиства от ненужни неща, които незнайно как са попаднали там
:)))

писането не се получава без емоция
:)

Така е! Винаги има емоция, когато някой пише. Важното е да успееш да накараш четящия да я почувства. Определено успяваш! Това исках да кажа-:))

Умееш да чувстваш, не всеки е надарен с тази способност, тя е дар свише!...

Изпращам ти хиляди прегръдки :)

Както винаги цветен разказ :) Пази тази палитра и не я показвай,за да не ти я откраднат.... Поздрав

Поздрави и на теб :)

Weliko e towa!!!

:)))))

Поздравявам те за хубавото описание! Финала ме стегна за гърлото. Спомените са това, което остава в нас за винаги. Дори има такива, които сме ги забравили, а те туко ни ударят по главата, докато разместваме паките на най-горния ред. Пожелавам ти повече светли спомени, и толкова нови записи, че да нямаш време да четеш старите!

Невероятно чувствено, princesss! Много мъже могат само да мечтаят да имат до себе си жена, която да ги обича по този начин, както и жени - да имат до себе си мъж, който да ги кара да се чувстват така цветно... :):):) Поздрави :):):)

Много благодаря за пожеланието.
Аз ти пожелавам да ти се връща :)))

Благодаря :)
Пожелавам ти да намериш своята жена, освен ако вече не си я намерил :)

...

много си лаконичен тази вечер :)

Казала си всичко. Нямам какво да добавя, само бих развалил момента. Малко тъжно звучи, но много приятно. Благодаря ти отново.

не знам от къде те изкопах... но съм безвъзвратно пристрастена... шапка ти свалям
Галя

благодаря :)

Разказът ти е уникален!!! Страхотно, въздействащо и много романтично чувство остана в мен!

Благодаря :)
Ти имаш ли своя гардероб с цветни спомени?

Поздрави!

слънчев ден!

О, да - не можеш да си представиш колко голям.. :)

от време на време да почистваш гардероба от остарели и ненужни дрехи! Полезно е. Някои спомени е нужно да се забравят, да се изхвърлят от съзнанието, като парцаливи дрехи, проядени от молци!

Дали гардероба ти ще е такъв за цял живот, или като се препълни гардероба ще трябва да го подновиш.Дали ще изхвърлиш стария, или ще го запазиш, малко хора могат да знаят че това е човека.И в крайна сметка както хората се променят така и гардероба им.

Пс. мисля си врели некипели :)

си напълни гардероба с нещо фирмено-ескада, гучи и т.н

мога,мога :)

абсолютно съм съгласна.
Хвърлям остарелите и неприятните и ги заменям с нови и цветни :)

Вярно е това, което казваш.
Аз обаче имам навика да не изхвърлям нищо, което обичам от гардероба си.Може и да не го нося, но не го хвърлям :)

Предпочитам Шанел и Версаче.

Отворих гардероба и започнах да изхвърлям-
чувства,
спомени,
мечти...
Душата извадих последна-
беше прашна,
сива,
със затворени очи...
Натъпках всичко в грозен куфар,
хубаво го опаковах
и го хвърлих на дивана.
...Огледах се за себе си....
от мене нищо не остана!!!

Принсес, за пореден път съм възхитена от невероятното чувство, с което обличаш емоциите с в думи. Така ме увличаш да те чета, че не мога да зарежа постинга, докато не свърши. Страхотна си, а за спомените - нека винаги да бъдат цветни, и на себе си го пожелавам...Като пролетта.

страхотно написано.
От време човек има нужда от почистване на душата си, но е добре да запази красивите си спомени.

И аз ти го пожелавам, от сърце :)
От теб зависи - изгвърляй на мига всичко, което ти носи тъга и запазвай само красивите мигове.

Дам, често преглеждам гардероба си, накой път с тъга изхвърлям някой неща, зависи в какъв период ме е хванало пролетното почистване.Аз имам един принцип по който се опитвам да се водя, но не разбирам напълно, и това е да не живея в миналото, а в същото време миналото е дало плод на бъдещето, странно нали.Но за да напълниш отново гардероба трябва да изхвърлиш всичко старо от него :). объркващо нали.Интересна тема за размисъл..

Mnogo krasivo

Аз пък съм на принципа,че човек трябва да уважава миналото си, но в никакъв случай да не живее с него.
По-важно е настоящето.

благодаря :)

Кога ние хората уважаваме нещо?Според мен отговора е, тогава когато е достойно за уважение в нашите очи. Аз не уважавам моето минало, защото в момента имам други възгледи и убеждения. Един вид ледам в гардероба и си казвам какъв е бил тоя вкус от мен, и се усмихвам на шарените дрехи който виждам.Явно ти си харесваш старите дрехи, както казваш не е добре да ги носиш сега, всъщност това само ти си го знаеш много добре дълбоко в себе си, всеки знае какво има в гардероба му, понякой път е неразбория, но все пак знаеш какво има. :)

Във всеки гардероб има и дрехи от разпродажби има и от котюр.Дрехите от разпродажби винаги са моментни - носиш ги известно време и ги зарязваш, защото не са чак толкова стойностни.После ги изхвърляш в някой чувал и освобождаваш място в гардероба за дрехите от котюр, защото те остават вечни, не могат да бъдат преходни.Това обаче не пречи отново да си купиш дрехи от разпродажба, които след известно време ще отидат в някой чувал, за да освободиш място в гардероба за от котюра-а :)
Надявам се разбираш, че в момента не говоря за дрехи и гардероби :)))

И днес се върнах.
И пак ми е приятно да го прочета.
И по-старите неща.
И пак ще дойда.
Да ме чакаш. Да ме срещнеш с нещо ново на прага.
За да идвам отново.
И отново.

Хм, дам донякъде си права, дрехите от разпродажбата някак си, ти привличат вниманието с евтината си цена, казваш си "заслужава си, ще си я сложа в гардероба".И един ден си казваш, купих ги от разпродажба ще ги хвърля.Докато дрехите от котюр си платила скъпо за тях, и си ги пазаиш дори и да не те харесват:).Има и изключения някой път просто забутваш дрехите от разпродажба по навътре, ревностно ги пазиш, можеш да прежалиш и някоя скъпа дреха за нея.И някой път като правиш такива изключения се усещаш че гардероба е пълен, не можеш да си копуваш вече нищо.Аз някой път решавам и избутвам гардероба от стаята да не го гледам, но знам че все пак чистката ме чака ако искам да си копувам нови дрехи :)

Вероятно, говориме за ралични гардероби и дрехи, за не много ясни неща :)

много ми е приятно, че си тук.
Знаеш, че си винаги добре дошъл.
И винаги те чакам.
Не знам дали ще е с нещо ново, пролета ми действа нещо депресиращо и по цял ден спортувам, за да изкарвам бесовете си в нещо полезно.Но каквото ми хрумне, го драскам тук.

Донякъде ме разбра какво искам да ти кажа, да.
Малко се пообръкахме с тия гардероби :)))
Сега ще го кажа натюр:
Човек има много и разнообразни спомени, защото минава през какви ли не неща в живота си и среща какви ли не хора.Някои ти оставаят горчив вкус, а други сладък.Всеки един нов ден от живота ти обаче те учи на нещо съвършено ново.За това не бива да забравяш спомените си, каквито и да са те, защото и най-лошите са те научили на нещо.Но за да живееш в мир и хармония със себе си, трябва основно да си спомняш тези, които ти носят радост и усмивки.
Та за това периодично трябва да се изчиства гардероба - красивите неща остават там, а другите - в чували - хем не са изхвърлени, хем не са и в гардероба :)))

Сега ме караш да се замислям по дълбоко в нещата, след като хапнах разбира се да подсиля мозъка :) .Първо спомените са отпечатъка на мисли в минало време.Поне на пръв поглед изглежда така, с теб разделяме спомените на две главни групи, хубави спомени и лоши спомени(хубави скъпи дрехи, и евтините от разпродажба).Спомена също така е резултата на нещо което ти прави сериозно впечатление, ако не ти направи никакво, то мозъка не си прави труда да го запомни, за това и ако не ти е интересно нещо, мозъка го игнорира.
Както доброто прави впечатление така и злото, аналогично любовта и омразата.За всичко съдя по себе си, не по други, в мен съществуват тея два вида спомени.Спомените с горчив привкус са великия учител на живота, без да ги има няма как да се движиш напред, някой път си казвам "искам да го забравя този момент".Сега не мисля така, трябва именно тия дрехи евтините да се пазят най дълго в гардероба, защото от тях разбираш пътя към щастието.Ако всеки път забравях че котлона на печката е горещ всеки път щях да се паря, проста работа както майките учат децата си.Един вид като ти предложат старата дреха, казваш "аз вече си имам такава, не ми трябва".Разбира се на практика нещата не са толкова лесни като дойде някоя беда до главата ти, тогава философското мислене си притъпява искаш да забравиш за това колкото се може по бързо.И така много пъти се забелязвам как сам отбягвам да мисля за лошите спомени, забравил съм че котлона пари, и отново се паря на него.За това тук съм съгласен с теб, и даже от разумна гледна точка съм склонен да мисля че трябва по често да си спомняме за старите дрехи, от тях повече можеш да научиш.И аз това имах в предвид, не е добре да слагаш старите дрехи отново, най-добре е само да си отваряш гардероба и да си ги разглеждаш:).А новите дрехи както казваш ти, всеки нов ден може да ти предложи някоя дреха за гардероба ти независимо дали е от разпродажбата или е от котюр.Работата е там че и котюрените дрехи не бива да слагат твърде често че ще ти писнат.За това трябва да търсиш от живота да ти шие разнообразни дрехи за да може тогава както казваш да намериш хармонията.

Колкото и понякога да ми се иска да запаля гардероба и да си взема нов, той може да е само на заем, единствено мога да го затворя за известно време докато не дойде нова дреха която трябва да поставя вътре.Като умираш, както казваш в края :) изгаряш гардероба.Аз се питам колко ли гардероба съм изгорил до сега. :)

samo malcina umeqt da poddurjat ogun4eto mome, kel faida ot 6areni garderobni spomeni:))

Тъжен край, дойде ми в повече, надявам се, че всичко при тебе е наред.

Съвсем наред.
Просто пролетна умора.

Нищо не разбираш от женската душа, бъди по галантен с нея, виж, за огънчето си прав;)

..ti sega kakvo, ne6to mazni6 li i se, tuka ima dostatu4no takiva, no mersi za suveta, 6te se postaraq da buda po vuzpitan:)))

Пишеш невероятно.Случайно изнамерих блога ти и сьм очарована от начина, по който пресьздаваш емоциите си.В много от написаното намерих сякаш част от себе си.Желая ти най искрено само успехи

Ето пак, защо трябва да и се мазня?

Само и се възхищавам на едно рядко срещано умение, едно полубожествено присъствие във виртуалността, изразяващо се във способността и да манипулира мъжките фантазии, че и женски, създавайки перфектен образ на мечтаната от повечето мъже жена..
..че кой не обича да хапва принцеси ;))

хрус, хрус, страхотен вкус:))))

mdaaa, ina mene mi se dopapa princesa:))