Аз съм доволна от живота си жена, с неголям брой бивши гаджета.Имам изящно извити мигли и тънка талия.Говоря тихо и се старая да отделя на всеки един човек около мен, нужното внимание.Не мрънкам и не страдам прекалено много за неосъществени любови.Винаги съм се стремяла към красивото и винаги съм смятала Айфеловата кула за грозна.

Родителите ми цял живот са ме възпитавали, че трябва да уважавам хората около себе си, независимо от това какви са.
И аз го правя.Правя го дори и с бившите гаджета, въпреки неоспоримия факт, че някои от тях се оказаха откровени ръбове.Има и такива, разбира се, които се первърнаха в мои приятели за цял живот.Но мисълта ми беше, че умея да се разделям цивилизовано и възпитано.Никога не подминавам бившите на улицата, никога не се правя, че не ги виждам, винаги ги изслушвам, винаги помагам, когато ме помолят, не говоря гадории след раздялата, не разкривам малките им тайни и никога не им забравям рожденните дни, именните дни и всички празници.Те ми отвръщат със същото.Изобщо с абсолютно всички мои бивши съм запазила прекрасни отношения след раздялата.

С изключение на един единствен.Трябва да ви кажа, че този ми взе акъла – в понеделник ревеше и ме обичаше безумно, а във вторник ме заряза, защото сме нямали бъдеще.Луда работа ви казвам, чукайта на дърво, да не ви споходи подобно чудо на природата.Но както и да е, исках да кажа, че този бивш ми показа колко тънка е границата между любовта и омразата всъщност.

Заряза ме той, ревах аз, правих, струвах, потръшках се и ми мина. После открих и преоткрих много по-стойностни мъже и дойде онова време в което започваш да се чудиш сам на акъла си и не можеш да повярваш, че си се тръшкал за нещо толкова незначително.Тогава започнах да се отнасям към него с обичайното уважение, но за мое огромно учудване той започна да се държи напълно неадекватно.Превърна се от зрял мъж, в 17-годишен хлапак, който няма никакъв опит с жените и който по всякакъв начин се стреми да покаже незаинтересоваността си, само за да ме нарани.

Но исках да ви кажа за границата между любовта и омразата.Заради него научих колко всъщност е тънка тя и колко лесно се руши.Усетих го на скоро, когато имах празник, а той въпреки, че много добре знаеше, не успя да си извърти пръстите така, че да ми напише смс с едно изречение.Не става въпрос за срещи, букети, телефонни разговори и т.н.Става въпрос за едно единствено „честито”.
Някак този липсващ смс преля чашата.Преобърна го изцяло в моите очи и започнах да гледам на него, като човека, който ме е наранил.Преди това старателно опитвах да му намеря извинение за поредната тъпотия която сътворяваше спрямо мен.И после в един миг нещо се пречупи в мен.Когато вечерта след празника си легнах и затворих очи, се сетих, че само той не ме е поздравил.Тогава изпитах такава неприязън, че аз сама от себе си се уплаших.Просто защото на мен подобно чувство винаги ми е било чуждо.Особено пък към хора, които съм обичала и с които съм споделяла живота си.Някак не разбирам подобни грозни отношения.Как е възможно да целиш да дразниш някой, който до вчера си обичал?Или да плюеш по някой, който до вчера е бил твоята половинка? Съжалявам, но не мога да го разбера и отказвам да го приема.

Нима ако човек не уважава собственото си минало, има изобщо някакво бъдеще?

Много си права, принцесо! Трябва да уважаваме хората,с които сме били, нищо че пътищата ни са се разделили. Те са били част от нас...
Съгласна съм изцяло с теб. Поздрави!

Именно.
Тъпо е да отричаш нещо, което до вчера ти е харесвало.

леле, ами ти освен принцеса си била и ангелче. е, уелкъм то дъ клъб. и както е казал поета: Every beauty needs to go out with an idiot, което е хубаво, защото иначе нямаше да изляза с жена ми, а пък ти нямаше да станеш толкова целомъдрена:)

това което е казал поета, важи с пълна сила и в моя случай.Добре, че излязох с един идиот, за да намеря мъжа си :)))

мисля си,че всичко произлиза от човешката слабост и злоба. От неспособността да пребориш себе си ,за да запазиш едно простичко "уважение". А злобата е страшно нещо. Наблюдавала съм такова поведение не само спрямо мен,но и спрямо други. Какво като вече не сте заедно,какво като някой е страдал? Всички страдаме,всички се учим от грешките си. Всички продължаваме. Не е ли по-зряло да преглътнеш гордостта си и да останеш човечен? Никой не говори за истинско приятелство, защото рядко след раздяла то се получава както трябва. Става въпрос за едно "честит рожден ден" или "здравей,как си".
За да уважава човек миналото си, не е нужно да го зачерква напълно. Нужно е да го приеме и да продължи към настоящето си.

имаше един филм,дето всичките жени,излизали с главния герой и зарязвани от него,веднага след това намирали щастието си:)))ама и той накрая намери своето:))нооо,мисълта ми беше за друго....
може да е забравил,да е бил зает,и когато се е сетил,вече да е било твърде късно и да му е било неудобно да ти се обади....
това са само оправдания,не ме слушай:)))))
въпросът е:какво очакваш ти от миналото си - да те преследва навсякъде ли?:)))

а той как се чувства, когато по празници ти звънят цял отбор юнаци, да ти честитят, че и букети и поздравления? аз не съм ревнив, никак даже, но ако жена ми това ми го направи... ще й покажа вратата. точно за уважение става въпрос. този мъж даже много добре е направил - на омъжена жена не й звънят всички бивши да й честитят рождения ден. то остава и на ресторант да ги покани, да ги почерпи, и мъжа й и да си пие ракията с една тумба баджанаци - айде бе!

нямам какво да добавя.
Страхотно си го казала.

Аз очаквам да ме уважават, а не да се правят на приятно разсеяни.Не желая миналото да ме преследва, нито да живея с него.Обичам да уважавам миналото си, каквото и да е то :)

молим те, принцесо, дай ми правото на отговор. така, значи от букетите ще пестиш доста. цветята са скъпи. второ домът ти ще мирише на цветя, което е прекрасно. жена ти, няма начин да не се развълнива от толкова много цветя, което ще рече, че ще е в преповдигнато настроение, което води до страхотен секс. колкото до пиенето с баджанаци - ти и в момента може да пиеш с такива, но да не го знаеш. Пък и пиенето помага, понякога.

Е това е истински е*ач!!! :-D

\m/
//

тумбата "баджанаци" няма да я коментирам.
Прочети комнетара на ALOHA по-горе, нямам какво да добавя.
Има лека разлика между това да честитиш празник и това да се черпявате по ресторантите заедно.Надявам се все пак, че не си чак толкова балкански мъж, колкото изглеждаш и ще можеш да усетиш къде е границата.

Да ти кажа - много съм ти признателен за този постинг :) Обмисрях да напиша нещо, ама като го прочетох реших, че и да копна твоя - ефектът ще е същия :) Само трябва да сменя родовете :)
Деска, животът е интересен, защото е непредвидим и понякога те кара да се дивиш на онова, което си правил, говорил и изпитвал...
Майната му :)
Гледаме напред и каквото - такова :)
Хубав ден :)

Е*бач другият път.
Тоя е от сорта - Хем ме боли, хем ме сърби

разбира се :)
Гледаме напред и каквото-такова.
Миналото си остава минало и не е нужно да го пренасяш в настоящето.
Жалко за тези, които не знаят как да се държат след края.
Хубав и на теб :))))

значи да ви кажа, че не знам за ебачите, ама мъжете много намаляха. преди няколко години се шегувах, като казвах, че колкото повече са гейовете, толкова повече жени ще има за останалите мъже. Съжалявам момичета, но ни станахте множко. То верно, че физическите и душевните педали са доста повече отколкото очаквахме, но такава ви била съдбата. Стискайте зъби и смело напред:)

Здравей, Принцесо! От известно време чета постингите ти и мога да кажа едно - голема си! Някои ме кефат много, с други не съм съгласен, но никога не са ми безразлични, а това според мен е най-важното! Ще се повтора, ма нема как - голема си!

от край време се каня да ти кажа, че ме кефи чувството ти за хумор и все забравям.
Е, казах го вече.

Не съм голема бе човече, само 50 кг. тежа :))))
Сега сериозно - благодаря.Не можем всички да сме винаги на едно мнение, важно е да уважаваме мнението на другите :)))

Прекалено идеална се изкарваш.Това ми намирисва на фалш.

а този с дето изкарах и обичах цели 4 години винаги ме забравя...

айде бе, закъсня.
Липсваше ми.
И честно казано намирисваш...щото те познавам :)

Тегли му една майна.
Той щом до сега не се е научил, няма да се научи.

Както написа NIKITA6864 в един друг блог, шизофренията се отключва на пролет и на есен.
Много е важно да се съобразите с този факт и всички шизофренички, които пишат из блога ми, а аз разбира се ги трия да потърсят необходимата лекарска помощ.

Ако аз съм ти бивш и ти на мен, не се сещам за задължителността на ангажимента да си пращаме СМС-та :-D

\m/
//

Спрях да критикувам хората, когато прочетох една статистика, че 99% от осъдените престъпници (убийци и пр.) се смятат за абсолютно невинни. При безспорно доказана в съда вина. Какво остава за "нормалните" хора!

Никой не вижда собствените си грешки, абсолютно безпредметно е да се сърдиш или да изискваш уважение. Последното е най-краткия път към фрустрацията. Когато се ядосваш или негодуваш срещу някой, ти си мислиш, че го наказваш по този начин. Истината е, че на него не му пука, въобще не разбира за твоя гняв. Единствено тормозиш само себе си, така че по-добре спри.

Никой не можеш да критикуваш, това не е начина да "стигнеш" до който и да било. Можеш само да го капсулираш още повече.

WTF!@$% Коментарите модерирани ли са?

не е задължително, разбира се
На добра воля е :)))

Въобще не се сърдя и от никой нищо не изисквам.
Отношенията са въпрос на възпитание и манталитет.
Просто се чудя как може да има толкова елементарни хора.

Отново ни представяш увлекателен материал, ама тоя път наистина ме смая! Майка ми е точно същата - ако някой, когото познава, не я поздрави за някой празник, тя го тълкува като люта омраза.
Не че ще критикувам този начин на мислене, но не очаквах такова изящно, младо, хубаво и симпатично същество да има такъв черен мироглед. Не ги мисли :) Радвай се на всички останали - които имат по-добра памет ;)

елементарни хора много и навсякъде.. просто трябва да се научим действията им да не ни нараняват! защо ние да се ядосваме!?!?

както написах и в самият пост, това е капката, която преля чашата.Нарочно съм спестила и не съм изброила нещата, които е свършил преди тази капка,кое от кое по-комично, защото не това е целта на поста.
Не ги мисля, намерила съм това, което съм търсила :)))))

по принцип не съм от хората на които им дреме, но е нормално да очакваш да ти овръщат подобаващо :)

според мен той е адски точен човек, от тия най-готините дето най-мразят лицемерието и някой да им се мазни. Затова се е държал лошо с теб и затова не ти се е обадил.Такива хора са голяма рядкост и много трудно се намират.Освен това рядко ги оценяват. Те обаче намират сили да продължат да се държат по този начин...мисля че наистина можеш да съжаляваш за този човек...но с лицемерие под прикритието на добро възпитание никога няма да си го върнеш дори за приятел...

, че си в чиати отношения с бившите. Още по-хубаво е ако настоящите са напълно наясно какви са ти отношенията с бившите и нямат терзания и съмнения. Виж това последното на мен не ми се отдава, т.е. настоящите не приемат бившите и отношенията тях, било то чисто приятелски изчезват. Но тук е кой както научи другия. А в конкретния случай не виждам какво толкова те учудва - хора всякакви и това, че до сега си попадала на разбрани, съвсем не означава, че всички са такива

с бившите съм приятелка, че и с техните жени, винаги си честитим, чуваме се, подкрепяме се, уважаваме се.
но имам и пресен случай- получих честитка, и му отговорих най-любезно на съответният лайнар, да си я завре отзад. не желая да ме поздравяват лицемери, такива хора са завинаги аут от живота и мислите ми. противно ми е да получавам честитки от такива, и аз също не бих им честитила, защото не заслужават моето уважение.

Сега, след като вече смяташ, че си преценила човека и знаеш колко струва, погледни от добрата страна - ами, ако ти беше честитил? Тогава?
И ако трябваше да поддържаш същите отношенеия с него - празници, честитки и т.н.
А сега знаеш - човека не струва, go fish!
Сам те е оттървал от себе си.

Всяко нещо си има и добрата страна. Освен мен, де. :)
Благодаря за поста.

I'm not the type to get my heart broken
I'm not the type to get upset and cry
Cause I never leave my heart open
Never hurts me to say goodbye
Relationships don't get deep to me
Never got the whole in love thing
And someone can say they love me truely
But at the time it didn't mean a thing
My mind is gone, i'm spinning round
And deep inside, my tears i'll drown
I'm losing grip, what's happening
I stray from love, this is how I feel
This time was different
Felt like, I was just a victim
And it cut me like a knife
When you walked out of my life
Now i'm, in this condition
And i've, got all the symptoms
Of a girl with a broken heart
But no matter what you'll never see me cry

"Аз съм доволна от живота си жена, с неголям брой бивши гаджета."
"После открих и преоткрих много по-стойностни мъже и дойде онова време в което започваш да се чудиш сам на акъла си и не можеш да повярваш, че си се тръшкал за нещо толкова незначително."

ПС:Бъди искрена(ако можеш)...

Вече почти нищо не може да ме учуди, но е странно когато си мислиш, че познаваш някой, а в един момент, той става съвсем различен.

определено и аз от тук нататък ще процедирам така.
Каквото повикало, такова се обадило.
:)))

определено ми беше от полза случката.
Хората показват истинските си лица в такива моменти.

zeldi4, душко, не се хаби, не минават при мен номера.
И можеш да пишеш и от другият си ник, не е проблем.

използваш всъщност. Обичам, обичала и т.н. ... това се потаря и поентва в целия пост.
За каква обич говориш ? Че нещо не ми стана ясно.
Аз когато обичах истински, дори не успях да кажа - "обичам те" на момичето или пък... успях, но само веднъж. След това имах други жени, на които къде по принуда, къде от съжеление им го казвах... ама... изобщо не ми пукаше. Аз не ги обичах.
Общо взето изках да кажа, че повтарянето на "обичам те" и "обичам" се изтърква от липса на съдържание, когато се поетнва дестки пъти.

Вярно е, че има хора всякакви, но напоследък май човеците сред тях стават все по-малко... А да се ядосваме на такива е безсмислено, защото нито ще ги променим, нито пък ще ни олекне - майната им, няма да тровим себе си я! :):):)

Аз винаги съм късала връзките си окончателно, веднъж завинаги. За да скъсаш една връзка е нужна повече от основателна причина. За какъв дявол ти е притрябвало да ровиш призраци от миналото и да вадиш скелети от гардероба? Всяка връзка оставя и приятни спомени, но най-пресни са неприятните,причинили скъсването. Няма ли да си ги припомняш отново и отново при всяка следваща среща с този човек и какъв е смисълът въобще да искаш да го виждаш,чуваш и т. н.

и всички други, които очакват бившите им да им честитят: добре бе, по колко гаджета сте имали вие, бе жени? на мен жена ми колко е имала преди мен, не знам, не ща да я питам, защото тогава и аз ще трябва да й кажа аз с колко съм спал (пък самият аз съм изгубил бройката и имената им не помня - камо ли рождените им дни!).
но си представям, че все ще да са били десетина, петнайсе, двайсе, знам ли, то коя в днешни дни е имала по-малко (нищо, че мъжете все чуваме, че сме "втория"). сега на рождения й ден в къщи трябва да получим двайсе картички ли, от разни бивши ебачи? или само от някой, най-специалния - това пък е още по-гадно, показва някакво специално отношение - демек, може и за него да си мисли още, нищо че сега е с мене. ами да си е седяла с него тогава.
пак да повторя, че не съм ревнив, в смисъл нито й държа сметка къде и с кого ходи, пускам я каквото иска да си прави, но тук въпросът опира до уважение!
този мъж те уважава, щом не ти се бърка вече в живота. другите, дето продължават да ти честитят, след като всичко е свършило, за мен са навлеци.

Необходима е сериозна доза егоцентризъм, за да смяташ, че хората правят всичко с мисъл за теб. Едва ли някой ще пропусне да ти честити празник с едничката мисъл да ти демонстрира негативното си отношение.
Най-логичното и просто обяснение е, че просто те е забравил...

тук става дума за бивши приятели (който за мен се броят на едната ръка), а не за бивши ебачи или авантюри за по седмица, месец.

отношенията с бившата, защото не знаеш кога щше ти се до*бе така, че да те заболят ушите... :-D

\m/
//

Много хубав постинг! И истински и правдив. Да, много тънка е границата между любов-омраза. Но когато обичаш не е така - не можеш да мразиш този, когото обичаш. Според мен има съществена разлика между влюбване и обичане....Любов и омраза вървят ръка за ръка, но обич се свързва само с обич. Поздрави!

...(макар и да знам, че това би било тема на цял нов пост...или няколко), какво всъщност означава това:
"Тогава започнах да се отнасям към него с обичайното уважение, но за мое огромно учудване той започна да се държи напълно неадекватно...."

Като не е особено важно какво е било неадекватното поведение (за него разбрахме не ти се споменава), по-интересно ми е какво включва "обичайното уважение" :):)?

Честно да ти кажа в момента съм страшно заета и не ми се обяснява.Смятам, че всеки знае какво означава да "уважаваш"

Принцесо, трябваше да си направя регистрация в блог.бг за да мога да ти кажа просто поредното:
Страхотна си!
Това, че рядко коментирам, не означава че не съм тук! В повечето случаи нямам нито какво да добавя, нито какво да кажа повече от това с което започнах!

Извинявай Жоро, че ограничих малко анонимната сган, но започнаха за прекаляват :)))
То ги оставяш да си пишат, ама идва един момент в който ти се качват на главата :)
Снощи между другото те видях, но за това в твоя блог :)

Тоя ти постинг не ми хареса... Явно е тежко наистина, ама отдавна забравям с лекота хората, които са минали и не са оставили "нищо"... Предпочитам да помня останалите...

Целувки.

ti printseso.mila i dobra si krasiva i mnogo izvisena.ne tuzgi za svoeto surtse.kak zgivotut preminava sus takuv oburkan i strahliv 4ovek.koklo puti ti shte pla4esh dokato go razberesh.postavi rukata na surtseto i popitai nego ti.to ne burka za razlika ot ymut.shte prieme6 li oteha kato te popitam.iska6 li da si 6tastliva ti?

Kato 4eta postovete ti ot poslednite nqkolko meseca, ostavam s nepokolebimoto use6tane, 4e v du6ata ti ve4e se prokradvat notki na panika, za lipsata na perespektiva v opitite ti da otkrie6, blenuvaniq princ. Dori i da ne uspee6 da se zase4e6 s nego v tozi jivot, nai malkoto, koeto moga da napravq za tebe e, da te uspokoq s blagata informaciq, 4e toi vse pak nqkude su6testvuva;) a za sega derzai.

никак не си запознат с мен.
Аз моя мъж отдавна го намерих, даже успях да се омъжа за него

tova go znam, no ti qvno zabravq6, 4e vsi4ko te4e, vsi4ko se promenq, a golemiq broi razdeli( v koito sme na edno ot purvite mesta v EU) e to4no poradi tazi blenuvana ot vas pri4ina za koqto ti pi6a.

Благодаря за загрижеността.
За сега нямам намерение да се развеждам, но ако се случи непременно ще се съобразя с препоръките.

az sum za stabilnite semeini otno6eniq, i nikoga ne bih ti predlojil da razvalq6 semeinoto ogni6te, no tova ne zna4i, 4e trqbva da ostavq6 na zaden plan osnovniq si priroden jenski instinkt za debneneto, koeto analizirame tui zadulbo4eno:))))
p.s. mujut ti trqbva da e mnogo mil 4ovek, ako sledi bloga ti, princessso:)

"С изключение на един единствен.." zvu4i qko, ako 6te da e lud..:)

реакцията ти при липсващия СМС, но вероятно допълнена от другите споделени и несподелени емоции носи някакво различно послание.

Поздрави сърдечни!