Има дни, които не умея да посрещам с усмивка.Знаеш.Просто защото всичко, което ме заобикаля, ме задушава.И всичко е толкова банално и толкова до болка познато.Вече почти нищо и никой не може да ме изненада.Отегчена съм.От всичко.Не мога да обясня катастрофите в мен.Те просто се случват.

В тези дни съм ужасна.Знаеш.Не говоря.С часове не обелвам ни една скапана дума.Нито желая да чувам някой да ми говори.Нито да ме пита.Нито да ми обяснява.Не забелязвам хората, нито ги чувам.Оставам сама със себе си и искам само да потъна в тоновете, книги които имам.Или във тоновете обувки, които имам.Чета, спя, после подреждам кутиите с обувки.После повтарям.Мълча и потретвам.

В такива дни спират да ме интересуват правилата, които спазвам в нормалните си дни.Не ми дреме за въглехидратите, нито за мазнините, нито дори за забранената захар.Тогава поглъщам огромни количества пържени картофи.Първо със сирене, после с пикантен сос, а накрая с течен шоколад.После ям пица, кифли, шоколади и всичко, което в нормалните ми дни, си забранявам.Накрая съм качила 2 кг. върху идеалното си тегло.Но си струва.Лудостта си има цена.После ще се приведа отново в нормалното си състояние, ще тичам, ще изчисливям калориите и ще имам перфектна фигура.

В тези дни слушам музика, която ме натъжава.И мисля за неща, които ме натъжават.Нещо ме тревожи.А аз не го разбирам и не мога да ти го обясня.Тогава започвам да изхвърлям.Като обезумяла.Тичам по стаите и изсипвам.Шкаф след шкаф.Всичко е толкова ненужно.Нужно ми е само пречистване на душата.Както умея да пречиствам живота си от всеки ненужен човек.Понякога хората ме изнервят.Ненужните вещи – също.За това изхвърлям.Знаеш, че го умея и го правя добре.

В такива дни очите ми блуждаят.Знаеш.Разхождат се отпуснато по предметите, по вратите, по стените, по прозорците, по тежките завеси и накрая стигат до теб.Плъзват по високото ти тялото, по широките ти рамене, по гладката ти кожа и стигат до очите.Твоите аквамаринени очи.
От тези дни трябва да се спася.Знаеш.И единственото ми спасение е аквамарина в очите ти.Минаха толкова много години.Познавам всяка точица синьо в зеленото на очите ти и познавам всяка точица зелено в синьото на очите ти.Години наред се взирам в тях и те в мен, а не успях да разбера как го правиш...само с тях.Да казваш болезнени истини, да обичаш, да раняваш, да ми показваш всяко нещо, което се случва в душата ти, да потушаваш бурята в сърцето ми, да притихваш лудостта ми, да убиваш и да ме спасяваш...само с аквамарина в очите ти.