Имало едно време една принцеса.Тя се родила и израстнала в дворец насред Южна България.Пред двореца, имало площадка, където принцесата се събирала с приятелките си от съседните царства и играели на ластик и гоненица.Там, на площадката, се събирали и момчетата от съседните царства, които били с десетина години по-големи.Принцесата обикновено не ги забелязвала, както и те нея.Освен едно от момчетата.То било красиво и имало най-зелените очи на света.Всеки път когато идвало на площадката с приятелите си, момчето впервало очи в принцесата и не ги откъсвал с часове.И така много дни наред...

Така минавали дните на площадката и принцесата, приятелките й и момчетата растяли.Вече нямало ластик и игри на гоненица.Момичетата започнали да се събират на площадката, за да си говорят за момчета, а момчетата играели карти и пиели бира.Момчето порастнало и останало без баща.Майка му била стара и болна и едвам ходела.Той се грижил за нея и продължавал да не откъсва очи от принцесата, а принцесата му отвръщала.Тогава момчето започнало да върши някои забранени неща и получило условна присъда за кражба.Превърнало се в лошото момче на царството и една нощ пило много алкохол, набило друго момче и отишло в затвора да си излежи и двете присъди.

Времето минавало и принцесата растяла.Превърнала се в красиво младо момиче с тъмни, дълги коси.Започнала да носи високи токове и да гримира лицето си.Учела в най-престижното училище и на 17 години говорела три езика.Баща й – царят, й осигурявал всичко и нищо не й липсвало.От нея искал единствено да завърши с отличие гимназията, след което да завърши право.Дните се изтъркулвали, принцесата отдавна била забравила за момчето, а площадката си била все същата – между съседните царства на момчетата и момичетата, но вече двете групички били едно цяло.Принцесата, момичетата и момчетата от площадката били неразделни.Били пет момичета и четири момчета, петият от момчетата все още бил в затвора.Станали истински приятели, които не можели и миг един без друг.Момчетата били значително по-големи и родителите на момичетата ги пускали на дискотека с каляската, единствено ако и момчетата били с тях.Момчетата понякога говорили за момчето със зелените очи...липсвало им и го чакали с нетърпение да се завърне, но принцесата отдавна била забравила как изглежда той и как я е гледал някога.

Вечер преди да отидат на дискотека, се събирали на площадката и тогава тръгвали заедно.И онази нощ било така.Принцесата се появила последна и още преди да се прилижи, забелезяла, че нещо не е както обикновено. Момчетата били пет вместо четири.Тогава видяла онези зелени очи, които помнела от детството си.Цяла нощ тя и момчето не откъснали очи един от друг.После той я целунал...на площадката...миг преди да се прибере в царството си и тихо й прошепнал, че я чакал години наред да порастне.

От този миг между тях пламнала любовта.Били като наркотик един за друг.Били двете половини на едно цяло.Прекарвали часове заедно на брега на река Марица, която минавала през царството.Там, сгушени един в друг им било достатъчно само да са близо един до друг.Само така усещали, че са щастливи.Потъвали един в друг и не обръщали внимание на света около тях.Света, в който тяхната свята любов, била забранена.Защото тя била принцеса – дъщеря на богатия цар, а той бедният престъпник в царството.Вечер принцесата чакала царя и царицата да заспят и се измъквала тихо на вън, за да бъде с момчето.Целувала го по цели нощи на площадката и после пак тихо се промъквала в царството си.

Така минавали дните и принцесата и момчето със зелените очи се обичали все по-силно и по-силно.Но една нощ царят разбрал.Разгневил се, грабнал на ръце принцесата, събрал два куфара с дрехи, качил я в каляската и я отвел през девет царства в десето – там където никой нямало да я намери.Оставил я там царя с много стража и й казал, че няма да я върне обратно докато не забрави момчето.Никой не знаел къде е принцесата.

Така минавали месеци наред, а момчето плачело, защото си мислило, че принцесата е избягала от него, защото е спряла да го обича.После започнало да я мрази, да я ненавижда и да я проклина, за това, което сторила с него.После решило да замине през девет царства в десето, където никога повече няма да зърне измамните очи на принцесата.И така момчето се качило на първият самолет за Испания.

След като разбрал, че опасността е заминала за Испания, царят върнал принцесата в царството.Тогава тя започнала да прави всякакви опити да се свърже с момчето.Но всеки път когато момчето си вдигало телефона и чувало гласа й, затваряло.После сменяло номера.

Изминала година.Принцесата изплакала реки от сълзи.Вече знаела, че момчето не я обича, но поне искала да му каже истината, за да спре да я мрази.Един ден се качила на самолета и отишла в Испания.Седнала на една пейка пред дома му и започнала да го чака да се прибере от работа.След 4 часа го видяла да се задава от ъгъла.Но не бил сам.Момчето, което вече се било превърнало в мъж, вървял до бременната си приятелка.Принцесата избухнала в сълзи и си тръгнала, без да я види той.Това бил краят.Принцесата го преживяла много тежко – спряла да се храни и се превърнала в сянка, но както знаем всички, времето лекува всякакви рани.

Изминали няколко години.Принцесата започнала да учи право, както царят искал и поела в ръцете си бизнеса на царството.След мъжа със зелените очи, тя имала много любови, но никоя не била толкова силна както онази.После срещнала най-красивият и добър мъж в царството, оженили се и вдигнали приказна сватба.Три дни яли, пили и се веселили.Животът на принцесата с принца бил приказен.Били много щастливи и имали всичко.

Един ден докато принцесата готвела на терасата на царството си, видяла че пред съседното царство, спира красива каляска с испанска регистрация.От нея излязал мъжа със зелените очи и първото нещо,което направил било да погледне към царството на принцесата.Сърцето на принцесата спряло.Изпитала онази силна болка, която я пронизвала толкова много пъти.Приискало й се веднага да изтича и да го прегърне.В този миг, обаче видяла съпругата му и красивото им малко дете.Не го направила.Но след известно време, когато разбрала, че мъжът със зелените очи няма да заминава повече и цял живот ще живее срещу терасата на принцесата, принудила баща си – царят, да му разкаже истината.Царят разказал на момчето какво е сторил със сълзи на очи.Само че някои истини, трябва да се казват на време, иначе става прекалено късно за тях.Нали така?

Днес принцесата и мъжът със зелените очи пак се виждат на площадката, между неговото и нейното царство,защото детето на принцесата, обича да си играе с неговото дете.Мъжът не сваля очи от принцесата и понякога, когато никой не ги вижда я целува по носа и й прошепва, че никога не е спирал да я обича.Понеже царството в Южна България в което се случи тази история, е малко, понякога принцесата и мъжът се озовават в едно и също заведение.Когато принцесата отива до тоалетната, той я следва.Тогава я притиска силно до себе си.Без да говори.Просто я притиска и се опитва да я вдиша.За да бъде винаги с него.Без да ги вижда никой и без никой нищо да знае.Друг път когато принцесата танцува в заведението, мъжът я пронизва със зеленият си поглед, а тя иска само един миг, в който да нацелува очите и устните му.

Но за всичко това е прекалено късно.

 

     Познавате ли принцесата от тази съвременна приказка, която ви разказах?.Приказка за една площадка и една принцеса.И едни зелени очи, които останаха неизживяни.Моята приказка.
Ако я познавате, ще ви кажа, че любовта не пита кой е богат и кой е беден, не пита дали сте подходящи един за друг, нито се събразява с прослойките в обществото.Тя просто идва.А когато дойде, никой няма право да й пречи.Каквото и да му струва.

Обичай така както никой няма да те обича никога, с цялото си сърце и не търси нищо в замяна...

Сега седни и прочети "ТО" на любимия ми писател Стивън Кинг...

А аз просто ти пращам целувки !

Тази приказка се разиграве всекидневно навсякъде, Принцесо. Само където героите са различни....

Когато обичам, винаги обичам с цялото си сърце.
"То" не мога да я прочета.Не ми върви тази книга и това е.Опитвала съм 4-5 пъти да го направя.Стигам до никъде и се отказвам.
Целувки и за теб!

никой няма право да й пречи, но царете обикновено са на мнение,че тяхно е и царството и правото.
Не знам защо си мисля,че този миг,за който си мечтае принцесата ще се случи.Защото неизживяните мигове не оставят сърцето на мира. И в един момент сърцето казва на разума-шшшшт! - и прави, каквото си иска.

Сигурна съм това.
А не бива да се случва.

на един дъх..

Напълно съм съгласна с теб, че неизживяните мигове не оставят сърцето на мира.Дори и този миг да се окаже напълно кофти, на теб ти се струва уникален, просто защото е неизживян.

Целувки :)))

Принцесо...
На един дъх и пак и после...
Случва се и ще се случва това е живота...

картинка от истинския свя, която се случва в живота . Когато една любов, не е изживяна до самия и край винаги е истинска, защото е идеална , ежедневието не е успяло да я помрачи. Няма , за какво да съжаляваш , живота ни е приказката която се случва и явна така, трябва да бъде. За миналото не трябва да се съжалява, защото не можа де се промени.

и такъв е бил преди нас и такъв ще остане и след нас :)))) За живота говоря.

Не съжалявам за нищо в живота си.Може би само за едно нещо, но това е друга тема на разговор :)))
Точно така е, може би ако беше изживяно, нямаше да бъде толкова приказно и красиво, защото ежедневието разказва играта и на най-истинските неща.Навика също.

тъжна е тая приказка. къде отиде и "" три дни яли пили и се веселили?

Много е хубаво да се пише за нещо, което го няма в нашата страна. Така ще го има поне в мечтите ни. Аз също пиша за принцеси, въпреки че съм мъж и при това без царство... Ако проявите интерес можем да издадем дори книжка за принцеси. Имейла ми е: valentin_din@abv.bg

НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ДОПИСВАМ НО ЩЕ СИ ПОЗВОЛЯ ПРИНЦЕСО ДА ВИ КАЖА ЧЕ НЕ ПРАВИ ЧЕСТ ДА ПУБЛИКУВАТЕ ПОСТЕРИТЕ СИ А ДА КРИЕТЕ КРИТИКИТЕ тОВА ГОВОРИ МНОООООГО ЗА МЕН ЗА ЧОВЕКА КОЙТО СЕ КРИЕ ЗАД САЙТА НО ТОВА НЕ ПРОМЕНЯ НЕЩАТА !

Теб съм те признала с тия маймуни :))))
Аз те чета,нищо че не се обаждам.
А за клиповете ти вчера думи нямам :))))))

Такава е за съжаление, тъжна.
Но в моята приказка го има и "три дни яли,пили и се веселили", просто е малко по-съвременна :)

Кое го няма в нашата страна? Че нещо не успях да схвана.Не си падам по издаването на книжки, аз не се храня с писане и не претендирам,че мога да пиша.тук просто си драскам разни неща.

Ааа чакай малко, аз не съм казала, че клиповете са лошо нещо.Даже ти се кефя, защото за това се изисква смелост :)))

Поредният хубав пост и нова хубава снимка, слава богу на зуум:)) Напоследък ми прави впечатление че и теб са те налазили някакви анонимни критикари дето не знаят какво точно искат, но се справяш добре! Не съм съгласен с Готик, че тази приказка се разиграва всекидневно, но е дълго за обяснение. Мъжете винаги помнят жените с които не са могли да бъдат, докато жените винаги помнят мъжете с които са могли да бъдат.

а споко, ние тук двамата с теб си говорим и никой няма да разбере :)

... плаках, Принцесо... за Любовта.

критикарите критикуват, защото нищо друго не могат да правят.Аз за това съм ги оставила да се вихрят на воля.Още повече,че добре зная кои са.Много е страшно когато започнеш да ревнуваш, ето такъв е резулатата :)))
С последното ти изречение съм абсолютно съгласна.Въпреки, че аз все още помня Николай от 9б клас, за който умирах, а той не ме харесваше :))))

защото умееш да я усещаш истински....
Това е дарба.

него съм го пропуснала, но можеш да ме запознаеш евентуално :)))

Благодаря! Съжалявам,че се забавих. Няма да се повтори. :)

P.S.
Към "ОНЗИ" списък със зюмбюла можеш да добавиш и зелените очи - сякаш минават през теб, не можеш да им видиш дъното. Ужас!

Бе какво ти пука кой те критикува и кой не.
Нали вече обясних, че който не може друго, критикува.Останалите, които критикуват за ревниви женоря.Ти имаш право да си пишеш каквото си искаш.
Няма да те оценям, но мога да кажа, че си оригинален.

айде бе човеко, тъкмо се чудих къде се изгуби :)
И меджу другото се чудя, защото нямаш нищо ново в блога :)
Със зюмбюлите не се разбрахме, но за зелените очи сме напълно на едно мнение.Няма по-красиви очи.

Малко тъжна приказка, но пък е хубава, много хубава :)) Усмивки :))

Усмивки и на теб :)))

когато не ти остава нищо друго, имаш само времето да се надяваш да те лекува.

Какъв е извода от тази приказка?

ме разплака...Люшна ми се света за миг,после това че нищо не ни се случва случайно ми спомни вярата,че красивото никога не е напразно.Дано имаш упорството и ти да го вярваш...

не само понякога.
Времената се менят, нравите - също.

Аз винаги съм вярвала в съдбата.
И вярвам, че нищо, което ни се случва,не е случайно, а се случва, защото трябва да се случи.

познавам тази приказка,защото е и моя приказка...и момчето е със същите зелени очи...само дето не царят ги разделил,а царицата...и слава Богу,те повече не се видели...но това не пречело на принцесата все още да обича зеленоокото момче и понякога тайничко да си поплаква за него...както сега...:))

докато четях разказа ,исках да извикам!И като знам въздействието на ЗЕЛЕНИТЕ мъжки очи,направо през цялото време все едно бях там!!!Влияниено на зеления поглед е познато и изпитано за мен и мога да кажа ,че написаното е истинско!!!Истина е също ,че погледа покорява и кара човека да умалява от сладост!!!Написано като градска приказка, но във всяка дума има вплетена емоция и след всяка запетая се усеща как струи зеления поглед!!!Може би , емоцията е по - силна при мен от прочетенето ,защото е почувствана реално!!!Дано и на другите читатели са се "запалили "главите!!!Жалко ,че съм в офиса и не можех да реагирам подобаващо ,а именно да се извикам!!!Както от безсилие ,така и от положителна емоция!!!Една красива реална приказка връщаща към красиви спомени!!!МЕРСИИИИ!!!

за приказката

В крайна сметка хората сме толкова различни, а ни се случват толкова еднакви неща, нали?

Явно и теб са те горили зелени мъжки очи :)
Дано само и ти не си преживяла подобна приказка.

Такива приказки има за повечето от нас,разликата е
в подробностите и самооценката за случилото се.
Хареса ми ,че ти ме върна към тази позабравена и
пожълтяла страничка....

Само че при мен е още по -драматично, че незнам дали някога пак ще ги видя!!! Стискай ми палци , ти поне ги виждаш!!!А аз искам отново да изпитам покосяващата им сила!!!!!!!

Както казах и на anubis, хората сме толкова различни, а ни се случват толкова еднакви неща.

повярвай ми, че е по-добре да не ги виждаш.
Когато си създал семейство, деца и имаш собствен и нов живот, е добре миналото да остане само минало.

Каква самооценка за случилото се ,какъв извод!!!Можеш ли да спреш това усещане ,зеления поглед е като вулканична лава-минава и те изпепелява!!!!!!!!!!!!!!!

Защо е нужно да го спираш...не сме ли в известен
смисъл воайори на мечтите си,приели съдбата си,
а не се борили докрай за своите чувства.

Прекрасна приказка, макар и с тъжен край... И нали знаеш добрата стара фраза "Не плачи, защото е свършило, а се усмихни, защото се е случило" ! :)
Поздрави, Принцесо!

За тази приказка отдавна вече никой не плаче, времето я излекува :) Просто се сещам понякога.

..napravo se raz4ustvah, posle nqloi 6te kaje "nemuje, nau4ete se da budete muje":))) hluc

че няма да я даде, не я дава! Това е :-D

\m/
//

Добавено: и от мен татко си я е взимал обратно. Кой знае още колко татковци ще си съберат вересиите :-D

в крайна сметка се оказва, че татковците са страшна работа :)

Ако не бях сигурен от самото начало, че става дума за теб (все пак това с принцесата и Южна България са доста силни жокери), щях да те попитам "абе ти да не би да си гледала наскоро филма The Notebook?" :-) И ако не си го гледала, непременно го виж.

daa, tatkovcite sa golqma rabota, predi da se namesime nie s 4erinte o4i:)..

нали ме знаеш, че не гледам особено много филми.Предпочитам в свободното време да чета книги.Непременно обаче, ще направя всичко възможно да го гледам този филм.
:)))

прав си, идва един момент в който бащите биват тотално отсвирени и никой за нищо не ги слуша :)

a kato pobesneeme, idva moment v koito prevzemame celi susedni carstva, barabar s princesite im!:)

Не чети страхотиите на СТ.Кинг, както те посъветваха по-горе.

Една единствена, негова!
Вашата е малко тъжна, но много красива и красиво разказана.
С времето ще става още по-красива...
Графът

да разказваш приказки...интересна но с горчив привкус, ех...:(