Стоя на дивана и ям портокали.От колоните кънти онази песен за ангелчето на Don Omar, която толкова много обичам.Поглъщам и те наблюдавам.Усещам гнева, който се надига в теб.Познавам го.

Признавам, че го правя нарочно понякога.Обичам да те дразня, защото ти обичаш да ми забраняваш.Прекрасно зная, че не обичаш да ти мирише на портокали.Точно за това ги ям само когато си до мен.Всъщност никога не са ми били любим плод.И повярвай ми, добре зная, че тази песен те влудява...точно за това я слушам.И ако случайно не си забелязал, всички ароматизатори в дома ни са пълни с ванилия.Познай защо? Защото ти демонстративно ги изхвърли предният път и ми нареди повече да не купувам ароматизатори ванилия.

Крайно време е да спреш да ми казваш какво да правя и да се научиш да ме приемаш такава каквато съм.С всичките ми недостатъци и неприятните ми навици.Не се опитвай да ме вкараш в рамките си!Не ме спирай!
Не ме учи! Не ми показвай как!И не ме моделирай....просто защото никога няма да бъда перфектна.Не искай това от мен.

Такава съм...без граници и без спирачки.Понякога съм истинско бедствие, а понякога съм непоносима.Крещя пред хората, целувам те неприлично на обществени места и пия винаги от бутилката.Танцувам върху масата, ходя боса и обичам на плажа да бъда без горнище.Гледам студено, когато ми се налага да бъда мила, ям салатата с лъжица и обичам да правя скандали.Приличам на клечка кибрит понякога и умирам да си играя с огъня.Зная, че на моменти съм болезнено искрена и зная, че ината ми пречи понякога.Когато се скараме те замервам с чинии и нарочно те провокирам.

Аз съм всичко това и ме остави да бъда!Не искай да бъда сдържана.Аз нямам задръжки.Имам по малко от всичко в себе си.И съм по-луда от лудите.Знаеш.Не искай от мен да се съобразявам какво говоря и какво обличам.Не искай да бъда усмихната, когато ми се плаче. Не се опитвай да ме овладееш, хората не умеят да владеят бурите!Не търси логиката в мен, аз съм нелогична.

Иначе ще продължи да ти мирише на ванилия и портокали...

ами сигурно ще продължи...

Точно така се прави! Или....или....айде де ...:))))

да, и аз така мисля.
Отивам до плод-зеленчука.

мъжете са прекрасни, но понякога имат нужда от насоки :))))

...толкова ми е разпознаваемо...
Поздрави :)

искам да ти кажа, че ако само по някога ни насочвате, няма да е интересно:) особенно, ако сме по своенравни:)

Познато, толкова познато! Защо, мъжът ми винаги се опитва да ме промени? Да ме превърне в "идеалната" съпруга? А не желае да приеме, че аз не съм такава, каквато той очаква да бъда. Имам си и хубавите и лошите страни и държа никой да не се опитва да превръща в нещо, което не съм. Някой ще каже, че той го прави уж за добро, може, но на мен ми действа адски изнервящо това непрекъснато вмешателство. А и възниква логичния въпрос, ако съм толкова различна от идеала му за съпруга, защо се е оженил за мен? Не е ли по-лесно да ме приеме такава каквато съм, вместо всеки ден да имаме скандали, защото аз не съм реагирала по начина, по който той е очаквал? Незнам. Това да живееш с някого се оказа доста по-трудно отколкото очаквах. И понякога се питам дали си струва. Ама това е друга история.
Желая ти усмихнат ден! И продължавай да бъдеш себеси. Това е най-важното!

от край време си ми любимец, защото ме разбираш :)

не са само мъжете.Жените също го правим.Дори и по-често.Просто трябва да се научим да се приемаме, а не да се моделираме :)))))))

като толкова не му харесва твоя характер, а на теб не ти харесва, че се опитва да те промени, защо сте заедно?

...и мъжете и жените не държат толкова да променят половинките си,колкото ми прилича на провокация.И смятам,че провокирайки половинката да прави точно тези неща ,които уж мразят се поддържа интереса в ежедневното съжителство.

Ако не ядеш портокали и не слушаш онази дразнеща го песен в един момент той няма да те забелязва.Но пък ти явно си и доста жива и това го вълнува още повече.
Мисля,че нещата които уж нехаресват,най-много ги привличат в другия.

Поздрави :))

защото иначе става скучно.

точно това съм написала, но не направо.Много се радвам, че разбираш какво точно казвам.
Когато всичко е монотонно и спокойно, се губи тръпката и става скучно.
:))))

Значи е добре, че съм по-малко "принц" и повече "просяк". :)
Тази игра може се играе и от двама, нали? Твоят принц е сбъркал, като е изхвърлил демонстративно всички ароматизатори. Аз бих ги заменил тихомълком с аромат на зюмбюл и момина сълза. И бих увеличил музиката, сядайки до теб на дивана, за да си разделим нЕкой и друг портокал.
Но за едно си права - не става със забрани, трябва мотивация. Всичко е първо въпрос на желание, а след това на възможности - моята гледна точка.

P.S.
Зюмбюлът излезе. Спалнята ухае.

ако не бях жена, а ти не беше мъж, ми се струва, че щях да ти купя един букет със зюмбюли :))) Знам колко много ги харесваш :)))
Ама не върви някакси, нали? :)

Хората не могат да владеят бурите!
Красиво казано! Бях чула някъде:
"Мъжете са открили огъня, а жените са открили как да си играят с него!" Поздрави за чудния постинг!

благодаря :)
Истината е, че нито мъжете могат без нас, нито ние без тях.И все пак единият от половете мъъъъничко води :) Няма да кажа кой :)

относно #17
"И все пак единият от половете мъъъъничко води :) Няма да кажа кой :)"


Благодаря.
Много си деликатна.

нищо съществено не съм казала.

ПРОВЕРИХ, ЧЕ ДАЖЕ ПО 1 ПЛОД НА ДЕН ПАЗИ ОТ ГРИП. Той всеки ден яде по 1 банан, аз- не и прекарах грипа много тежко,

хах, странно :) Човек променя този до него през цялото време докато са заедно. Опитва се да го превърне в това, което обича и накрая го оставя, защото губи интерес като вижда колко подчинителен е другия:) хах... абе глупости говоря (rofl)

опитай с лимони, бананите нямат много витамини :)

бе не са много глупости да ти кажа.
Направо си е вярно това, което казваш.

Ден след ден, година след година и мъжа и жената в една двойка се опитват да променят навиците на партньора си. И задължително идва деня, в който единия от двамата заявява на другия: "Ти не си мъжа/жената, за която се ожених/омъжих. Направо да им се неначудиш защо :)

Много си прав.Това е защото вечно не знаем какво точно искаме.

Благодаря ти за този пост, накараме да се почувствам много добре и да не съжалявам за някой неща :)))

Никога не съжалявай! Каквото и да се случва!
:)))

най-добре да се удуши, така всичко ще бъде наред

Седя си в президентския стол, пия ментов чай и ям киви и мандарини. Камината ми стопля душата. Пак отпивам чай и хапвам киви... Не искам да променям никой нито някой да ме променя мен...
Баси кво ми е яко !

оригинален,както винаги.

Най-добре си ти.Няма да те мисля.
Метни малко киви.

Искаш или не, ти винаги ще се променяш. "С каквито се събереш, такъв ставаш". Много избор нямаш. Промяната често става неусетно и "почти" не се забелязва.

dobre, za tova 6te ti se nalaga 4esto da se sbluskva6 s purvi4nata mi mujka priroda...ako ne slu6ka6:))

Това просто все едно съм го написала аз :D

Кошмарно...
Значи, правиш неща, които не обичаш само и само да е напук на мъжа ти?

Това кака, е трагично и не знам колко си щастлива от това да си вириш рогата, но мъжът ти надали е щастлив, че си има такъв добитък.

След 2 години ще се чудиш що сте се разделили като си такава умна и красива и ще те успокояват приятелките, че той не те заслужава, щом не може да те оцени... Ама ти ще си знаеш защо е..

Много ми падна в очите.

Делян

Делянко, какин, незабравим :)
От къде да те почна не знам....айде няма да те почвам, че нямаш толкова сили, какче.

Благодаря Ви, че сте уважили Белоградчик!

Хехехе.... хареса ми :):):) Естествено, че със заповеди не става, но е важно ако седне да поговори с теб, да вземеш предвид и неговите предпочитания, както и той твоите :):):):)