Нахлувам засилена във фризьорският салон и се просвам на стола.Свалям якето, шапката и шала, но си оставям тъмните очила.

-         Какво ще правим, Деска? – пита фризьорката, гледайки ме в огледалото.

-         Нещо – отвръщам бързо аз – каквото прецениш, но да изтрае до довечера.Имаш един час, защото самолета ми е след 6 часа.Направи ме перфектна.

-         Оффф с тая дълга коса, нали знаеш, че всичко ти пада много бързо.Аз ще те направя перфектна, но не знам колко време ще издържи перфектното.

-         Сигурна съм, че ще се справиш.Целия каталог на Пайнер с екстеншъните успяваш да вкараш в приличен вид, така че, не протестирай, моята коса поне е естествена.

-         Точно там е проблема бе, момиче....и само един час....направо ще те убия – смее  се фризьорката и се заема с буйната ми растителност.

Точно в този момент забелязвам, че на диванчето стоят две кикимори с някакви нелепи ролки по главите.И двете са вперили поглед в мен и мърморят нещо.

-         Ох, извиявайте, да не би да сте фолк – певици?

-         Да – отвръща ми едната нацупено.Видимо е засегната от това, че не съм я познала и очевидно трудно преживява факта, че така безсрамно й обидих екстеншъните.

Става ми смешно, но успявам да се сдържа.Забравям бързо за фолк-дивите с ролки и потъвам в меката топлина която се излива върху косата ми.Потъвам в собствените си мисли.

Защо по дяволите от години не свалям тъмните си очила дори когато фризьорката старателно мие косата ми? Сигурно причината е същата заради, която ходя с шапка винаги когато косата ми не е минала през фризьорския салон.Кога започнах да крия негримираните си очи?Кога спрях да показвам косата си без преси, маши и сешоари?

Кога започнах да се показвам на вън само когато се чувствам перфектна?Кога започнах да минавам всеки път през тунинг преди да се срещна с теб? И кога за мен стана толкова жизнена важно да изглеждам добре?

Когато срещнах теб.

Защото ти беше твърде перфектен за мен.Защото беше твърде добър за мен.Защото беше твърде успял за мен.Защото ти беше твърде за мен.

Тогава започнах да наваксвам.Да те догонвам един вид.И не можеш да отречеш, че извървях дълъг път, за да стигна до твоята категория.За да мога да бъда в твоята група.

Само дето онова момиче ми липсва? На теб липсва ли ти?

Липсва ли ти онова момиче със светлите дънки и белия потник, което бях някога?

Онова, което ходеше без грим и с разпиляни коси.Онова, което нямаше дамска чанта, а носеше всичко по джобовете си.Момичето, което се смееше високо и миришеше на евтин парфюм.Онова момиче, което не беше имало обувки с високи токове, нито имаше лак по ноктите.Момичето, което днес не е оставило нищо от онова момиче в себе си и се е превърнало в перфектната жена за теб.Тази която е успешно дресирана да ходи на 15-сантиметрови токове и не показва носа си навън без да е гримирана.Тази, която винаги е с префектен маникюр, скъп парфюм и добре подбрани дрехи.Тази която старателно изчислява калориите в храната си и бяга до откат, за да е стегнат корема й.

Чудя се защо обичаш повече втората, когато ти се влюби в първата.И защо си ми създал комплекс от това да изглеждам нормално? И защо си направил така, че да се ужасявам при мисълта, че някога съм била момичето със светлите дънки?Отговорът е прост – защото, за да бъда твоята жена, трябва да бъда перфектна.Като теб....

-         Почти си готова, Деска, само си свали очилата да ти сложа и малко лак от двете страни и си перфектна.

-         А не!Без грим съм и не приличам на човек!Сама ще си сложа.

Усмихвам се, целувам я по бузата, защото ми търпи капризите вече седем години, плащам и се изстрелвам от салона.

Самолета ми е след 5 часа.Ще те видя.И съм перфектна. Подходяща за теб.

тъжно ми стана някак...
Опитвала съм се (и съм го постигала временно) да се претворявам в нечий идеал. Не само като външен вид, а по-скоро като поведение. Били са доволни на първо време...докато не си спомнят, че са се влюбили в едно безгрижно, облечено небрежно, рошаво момиче, обуто в кецове и скъсани дънки...А когато се сетят, че е така, вече е прекалено късно. Защото съм се изгубила прекалено много в новото ми "аз". И....мъжът си отива, пък аз оставам в поредния, нов лабиринт на "аз"-ове...

Не харесвам хора, които ни променят само, защото така ще им паснем на външният вид....И аз се чудя...защо обича повече второто ти "аз",когато се е влюбил в истинското и чисто първо "аз".....Хубаво е човек да подържа себе си, но не е ли хубаво да го правим за нас си, а не заради - хората....?!?

Срещнала си човек от "друго ниво"? Важно е външния вид и състоянието на душата да са в хармония. Ако едно от двете е изкуствено, натруфено - кофти. А колкото до "човека", дано е умен.

Не мога да ти дам съвет, но я си помисли, струва ли си Той тая жертва...

Просто защото отдавна си мисля да пиша нещо подобно.
Няма нищо лошо да искаш да изглеждаш перфектно, баба ми бог да я прости, след 40 години брак ходеше всяка седмица два пъти до фризьор и ни научи че "мъжат ти, любимия, които и да е на които държиш Ти, дори да е на легло не трябва да те види Никога Никога по бархетен пеньор или анцуг!!"

Знам, че звучи доста грубо, но не забравяите че при мъжете първата сигнална система е по-силно развита, и нали въпроса е ти да се чустваш добре,да се огледаш в очите му, сега ще стана закуска за някои мисля:) .

Накратко, една приятелка наскоро се оплака че в къщи има все по-малко секс, тя по принцип се депилира само през лятото когато излиза по улиците по разголена,подпмишници и т.н, без коментар, попитах я с какво спи и като ми покажа страстоубийните си пижами нещата са по-ясни, и при това той е половин година на път из чужди страни, така че....

о да прекрасно е да ни искат заради нас самите, с гурлите и цъвтяща коса, със мириса на застояло и с петната по домашните дрехи, но пак ще кажа мъжете имат най-вече развита една сигнална система за тях жената е една и съща в къщи и сред хората, ако не може да изглежда поне малко така не го разбират, не мисля че търсят точно перфектната, по-скоро натурално-перфектната :).

Приятна седмица :)

За пети път започвам да ви отговарям, момичета и за пети път се отказвам.Просто сте безкрайно прави, а аз няма какво да добавя.

Истински ме разсмя с тия гурли :)))))
По едно време бях писала един постинг за мъжете, които приемаме като даденост.Там писах как не бива да ходим по ролки, миришещи на манджа и с грапав педикюр.Тук по-скоро съм писала, за това какво става, когато се влюбят мъж и жена от различни светове, класи и т.н.Колко е трудно, защото обезателно единият трябва да се промени заради другия.
:))))

Наистина ли трябва? Да, сигурно въпросът ми звучи наивно, но...
Любовта облагородява, но с това нямам предвид, че рошавото момиче с белия потник и светлите дънки трябва да бъде претопено в свят на лукс и фалшив блясък.
А че по-скоро и единия и другият някак се напасват. И в никакъв случай за сметка на собствената си личност. Защото да искаш от някого /или да очакваш/, че ще стане твое копие или, че ще промени именно онова, което го е отличавало, е жестоко...

Наистина трябва...колкото и да звучи тъжно.
Винаги единият прави малко повече компромиси, винаги единият прави малко повече неща за другия и винаги единият свиква с другия.
Когато обичаш нещата не изглеждат чак толкова жестоки.Лошото е когато спреш да обичаш и се огледаш в това в което си се превърнал.
А и във всяка връзка човек се променя.Неизбежно е.

ако наситина трябва да промениш нещо много важно в теб,трябва да си много влюбена и да го искаш.
Нямаш идея колко добре те разбирам,минала съм го тоя път, на сблъсъка на културите, на начина на мислене, на парите, които макар никой да не ги споменава са там, на това как аз знаех какво е глад, а за него трябваше да съм равна на него за да ме уважава а беше израстнал сред памуци и лукс,компромиси сме правили и двамата, но не огромни, не със същността ни. Но уверявам те че с хубавото се свиква по-лесно. Между другото имам си мое мнение за фризьорките в България, не са на Европейско ниво :) и най -скъпите така че внимавай :)

да...знам, че си права и въпреки това...Нещо се бунтува в мен при тази мисъл, разбираш ли...
Няма нищо лошо в промените, напротив. Стига да не са насила, стига да не ти оставят горчив вкус в устата...
Защото в един момент човек си дава равносметка. И ако разбере, че е направил компромис със себе си, със своето светоусещане и емоционалност...става страшно. Поне при мен.
Толкова изгубена съм се чувствала...това да не можеш да се познаеш, да не знаеш кой си, какво всъщност харесваш, какво искаш, какво усещаш...да не можеш да се почувстваш комфортно в кожата си, просто защото не знаеш твоята си кожа ли е, или нечия натрапена...
Извинявай...да, знам - любовта иска жертви. Но къде е границата??

Точно за това става въпрос в тази ми глупост, която съм написала - за това, че понякога прескачаме границите.Аз особено много :)

Ха - а аз с моята жена направих тъкмо обратното - от лъскава гримирана жена стана нормално весело негримирано момиче с дънки и потник, което изпитва желание вместо ужас да спи на палатка... И междувременно започна да изглежда с години по-млада..

твои неща, които съм чела! Само ако знаеш колко често лутам между желанието да нахлузя кецовете и да свия небрежно коса на опашка и решението в крайна сметка да се кача на токчета и да опъна косата до край с пресата.
Умееш да бъркаш в душите на хората, при това така, че втория път те да те поканят доброволно там! Поздрави:-)

направо се изчервих :))))
Страхотна оценка.
Благодаря.

Да, липсва ми онова момиче. Мнооого ми липсва. Дори понякога го сънувам. И дори насън и дори след толкова време, все още ме "присвива под лъжичката", когато търся очите и за одобрение.
-----------------------------------------------------------------------
Благодаря. Прочетох го два пъти - толкова много ми хареса.
Радвам се теб. Ще ми се и аз да си припомня какво е да си влюбен.

изпращам ти хиляди целувки
:))))))))

а не себе си.

Получаваш, каквото искаш безкрайно, и после пак ставаш себе си. Нали искат актриса. Филма свършва все някога.

Хиляда пъти си проверих правописа и все пак съм сбъркал - "Радвам се ЗА теб."
Значи наистина остарявам. Мамка му!
А тя наистина ми липсва - с ОНОВА момиче се чувствам млад, макар и само на сън.

перфектна си за него,а за себе си?

Не

Ами. .какво да кажа? Страшно е! Не стига че закъснях и съм пак последен на опашката, ами и не знам какво да кажа! Ебаси!

И не ще добавя нищо повече освен едно, което трябва да ГЛЕДАШ НЕЗАБАВНО !!!! Под НЕЗАБАВНО имам предвид НЕЗАБАВНО !!!

http://www.benjaminbutton.com/

Жоро, важно е присъствието.Може и без думи :)
Пулс, нали сме си говорили, че имам проблем с гледането от Англия.Можеш да ми направиш едно бързо въведение по скайп :)))))

Много точно си го казала наистина!
Все едно четях своите мисли ;)

Ох, миличка, толкова познато ми звучи...
И точно в моментите, когато най-много се страхувам да не го изгубя, трябва да съм най-перфектна... А точно тогава хич не ми е до това :)

никога не съм намирала сили да надмина себе си, да се променя до толкова заради някой. Не съм обичала достатъчно ли, какво ли...?Последният за мен наистина беше "твърде"...за мен.Но при мисълта за всичките краси жени на този свят се отказвам да бягам още преди старта...

Днес те открих - покрай Пентаграма. Пишеш невероятно. Не винаги. Но си истинска. Ставам твой верен фен. Не че те интересува. Поздрави! :)

Интересува ме разбира се :)
И те моля, ако имаш блог да ми го споделиш,за да мога и аз да те прочета :)