Те са тайна.Тя и той са красива, влюбена тайна.Много красива влюбена тайна.Обичат се тайно – на глътки и в откраднати мигове.По много.И все повече.Не, това не е история в която те двамата са невъзможни заради халки по безименните пръсти.Те са разделени заради различните светове в които са се родили – света на известните и света на обикновените хора.Тя няма място в неговият свят.Той няма място в нейният свят.

 

Нощ е, а тя  тича надолу по стълбите в червена рокля и подредена коса.И тази нощ ще го обича тайно.Той я притиска силно до себе си, сякаш не иска никога да я пусне да се върне обратно в нейният свят.Тя го целува обезумяла, сякаш е забравила, че до скоро го е виждала единствено от сивия телевизор в хола й.Забравили са всичко, което ги разделя, забравили са кое трябва и кое не трябва и само принадлежат един на друг.И се обичат.До утре.

А утрото е болезнено.Тя си тръгва, а той я изпраща със сълзи.Не иска да я пусне да си тръгне, но и не може да я накара да остане.Той я целува за последно преди слънцето да ги види и закача диамант на врата й.Парещ диамант, който вместо него да отиде с нея в нейният свят и да разкаже на всички колко много я обича той.Тя го целува за последно преди слънцето да ги види и оставя пареш белег на врата му.Белег, който да  разказва на неговият свят, че нея я има и го обича...някъде там...далече...в друг свят.

 

Вали дъжд, а тя е вперила синият си поглед в тъмнината на прозореца.Чака да види неговият син поглед.За да я обича тайно и тази нощ.Той нахлува бързо в дома й, както нахлу бързо в света й.Побързва да я целуне, преди да е полудяла.Играят безумна игра на невъзможна любов.Очите й блестят, а ръцете му парят.Не знаят кои са и какво са.Знаят само, че не могат един без друг.До утре.

А утрото е болезнено.Той си тръгва, а от нея се отделя сълза.Тя не може да го пусне да си отиде, но и не може да го задържи при себе си.Целува го за последно преди слънцето да ги види и отставя нарочно червеното си червило по ризата му.Червеното й червило Шанел, с което той толкова много я харесва.Оставя го, за да разкаже на всички в неговият свят, че снощи го е обичала тайно.Той я целува за последно преди слънцето да ги види и оставя парфюма си навсякъде по нея.Нарочно. Кожата й, косата й, ръцете й, устните й – всичко мирише на него.Оставя го, за да разкаже на всички в нейният свят, че някъде там, в друг свят, го има него, който е изгубил разсъдъка си по нея.

 

Те излизат един след друг и никога задено.Карат различни коли и никога заедно.Сядат в ресторанта един след друг, на различни маси, един срещу друг и никога заедно.Тя крие него, а той крие нея.Той я ревнува, а тя ревнува него.Танцуват един за друг и никога заедно.Понякога е невъзможно, но те намират сили да се обичат.Радват се на детето си поотделно и никога заедно.Плачат, радват се и дишат заедно, но на вън са непознати, един след друг и никога заедно.

 

Те избраха да се обичат тайно  и да не бъдат никога заедно...за да остане любовта им само тяхна...за да остане любовта им вечна...за да остане любовта им истинска.

 

...червеното ми червило Шанел и тази сутрин е върху ризата ти...

 

Много романтично.Чудесно е.

усетила си моята "влюбена тайна" и си я написала чудесно. Развълнува ме ти...

i az si me4taq za edna takava krasiva i ve4na lubov, dalboko v sebe si znam , 4e moga da q izpitam, dori i da e boleznena i taina

Благодаря.

моля те, дай ми линк към блога си, защото си преинсталирах компютъра и го затрих.Знаеш ли от кога те дебна :)
А за какво ми благодариш?

... и никога заедно! А всъщност невероятно заедно. Вечната Любов.

Благодаря ти за удоволствието, което идва с четенето.
Всеки пишещ влага чувства и емоции, изказва съкровени мисли. Защото е по-лесно героят му да направи това, което на него би му било трудно. То си е един вид изповед - на непознат пред непознати. Но дори пред съвсем непознати хора ни е нужна поне капчица доверие, за да сме искрени. Благодаря ти и за доверието.

Относно блога ми - той не прилича на твоя. Той е по-скоро място, на което записвам моментните мисли. Тези, които искам да запомня. Едва ли има нещо, което да те впечатли.
http://morrtdontpanic.blogspot.com/
P.S. Този т.нар. "Малък роман" е "писан" по време на път(за запълване на времето) и не претендира за каквато и да било стойност. И в никакъв случай художествена.
Казвам го, защото вече отнесох критиките...

много ти благодаря за думите.Много е трудно човек да напипа правилно истинската емоцията на пишещия, онази скритата, която е като послание.Благодаря, че го умееш.

Относно блога ти - аз отдавна съм се запознала със съдържанието му.Беше в "предпочитани" на компютъра ми, но както вече казах, го преинсталирах по спещност и всичко замина.
А критиките - тях винаги ги има.Идея си нямаш аз колко такива понасям :)))) Не забравяй, че те са важни единствено, ако са градивни
С много обич.

...А утрото е болезнено...Тя си тръгва, а той я изпраща със сълзи.Не иска да я пусне да си тръгне, но и не може да я накара да остане...Той си тръгва, а от нея се отделя сълза.Тя не може да го пусне да си отиде, но и не може да го задържи при себе си...
...Радват се на детето си поотделно и никога заедно... един след друг и никога заедно...Те избраха да се обичат тайно и да не бъдат никога заедно...
Поздрави!

Колко ми е позната тази любов....

И ти ли gothic :))))

Благодаря :)

Знаеш ли, понякога ми е трудно да отделя разказващата аз от разказваната аз.
Конкретно за този текст - много, много ми хареса.

но не е точно твоето червило :-)...

те не могат да бъдат отделени :)

по твоята риза със сигурност не е моето червено червило :)
Всъщност, имаш ли червило по ризата си?

Да.

може и да има... Ама трябва да питам дали е Шанел :-)

кажи й да внимава, че не се пере :)

Бързо зората изгря.
Тръгваш, отиваш си вече
Мразя я тази зора –
Праща те нейде далече

И ще те върне при него…

Ето, пристигна деня,
нямахме никакво време...
Мразя я таз светлина -
тя те отнема от мене...

И ще те върне при него...

любовта, в която не си позволяваш да добиеш усещане за притежание - тя може да бъде вечна.

;))