Прочетен: 8428 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 28.11.2008 11:07
В къщата срещу моята къща живее Деан.
Той е на 31 и е архитект, който говори четири езика.Деан е бил винаги отличник в живота – красив и интелигентен, със страхотна работа, внушителна къща на два етажа и скъпа кола.
Деан се събужда всяка сутрин точно в 6 часа с един от седемте концерта за клавир и оркестър на Йохан Себастиан Бах.Къпе се, бръсне се с електрическата си самобръсначка за 400лв. и маже кожата на лицето си с 5 вида крем.Пие късо, горчиво кафе, докато преглежда новините в интернет и закусва с 3 препечени филии с масло „Президент”.После облича една от комбинациите, които грижливо е подредил в гардероба си.А гардероба му е уникален – всеки костюм е подреден с точно определена риза и вратовръзка и тази комбинация никога не се разваля.Носи се по точния начин, без изпровизации.Деан не обича изпровизациите.
Деан работи много.Без да се разсейва, без да води лични разговори през работно време и без да забелязва колежките, които умират да се настанят в сърцето му и в голямата му къща.Той излиза от офиса точно в 17 часа, минава през магазина, за да си купи синьо сирене и бутилка скъпо вино и точно в 18 часа е пред дома си.
В събота Деан ходи на фитнес, на обяд с приятели, минава през автомивката, след което взима перфектно подредения си куфар и заминава за още по-внушителната си вила в Родопите.
Деан е от мъжете, за които всяка жена мечтае.Красив, богат, успял и мъж с власт.Той е от мъжете, които могат да имат всяка жена, но не си пада по секса за една нощ и мечтае за жена, с която да създаде семейство.Деан е от мъжете, които поднасят кафе в леглото и подарява цветя без повод.Той никога няма да забрави рожденния ти ден и ще ти поднесе подаръка по най-романтичният начин.Винаги ще те изслуша,без да те натоварва с глупавите си истории, които интересуват само него и приятелите му.Когато те води на вечеря в изискан ресторант винаги отваря вратата на колата, на заведението и на каквото се сетиш, взима ти палтото и ти придържа стола.Не пуши, но не му пречи, че аз пуша и винаги пали цигарата ми.Деан има уникално чувство за хумор и прави умопомрачителен секс.Никога не повишава тон, но всява респект само с една дума.Косата му никога не е мазна, няма пърхут и редовно ходи да си избелва зъбите.
Просто перфектен! Във всяко едно отношение.
Деан е влюбен в мен от години.Не защото съм най-неотразимата жена в града, а защото обича лудостта ми.Защото е прекалено педантен,подреден и праволинеен и живее с мисълта,че противополжоностите непременно трябва да се привличат.За това ме обича.Защото аз съм неговата противоположност и има нужда от моят хаос в подредения си живот.Има нужда да му подпаля живота, да му разтуря ежедневието и да му се обаждам през работно време, за да му говоря мръсотии.Има нужда от мен, която вечно ще правя неприемливи за него неща, която вечно ще измачквам ризите му и ще го събуждам посред нощ, за да му покажа колко е красива луната.
Само че, според мен перфектният мъж, като Деан има нужда от перфектна жена, каквата аз изобщо не съм.Сутрин никак не обичам да оправям леглото си, а вечер почти винаги ме мързи да измия чиниите си.Често забравям да поливам цветята и винаги замазвам прозорците, когато реша да ги измия.Понякога когато Деан се събужда в 6, аз се прибирам, след като цяла нощ съм пила и танцувала.Почти никога нямам планове и умирам да се разхождам по дънки, небрежно прибрани в кафявите ми, спортни ботуши Дизел.В заведенията вечно връщам чашите, защото ми се струват не измити, въпреки, че невъзпитано пия от бутилките и въобще нямам нужда от тях.Не обичам да гладя и за това полагам нечовешки усилия да изпера и простра дрехите, така че да не се мачкат.Страхувам се от тъмното, а многото вода на едно място ме изкарва извън равновесие.Пуша на непозволени места, а също и паркирам на непозволени места.Става ми смешно винаги в най-напечения момент и почти никога не мога да бъда сериозна.Лакирам често ноктите си в черно и вместо Париж и Лондон, предпочитам места като Шри Ланка.
Живея с идеята че, човек може да бъде щастлив само с подобен на себе си и в никакъв случай с противоположността си.И ако във физиката плюс и минус се привличат, в живота съвсем не е така.В живота плюса има нужда от плюс и минуса има нужда от минус.Защото ако аз съм плюс, а той минус, той никога няма да разбере положителния ми заряд, а аз никога няма да се разбера с отрицателния му такъв.Да, губи се равновесието, но пък живота е интересен, когато няма равновесие.
Ето защо, никога не мога да обичам човек като Деан.
И да, аз НИКОГА няма да обичам човек,като Деан.
28.11.2008 11:59
Благодаря за това, че споделяш това, което пишеш.
Поздрави,
Албена.
Особено ако Деан е решил да създава семейство.
Даже и за секс не ставам, ама имам визия.
Впрочем и аз не ставам за нищо но имам телевизия.:-)))))
:)))))))
Ама много хубаво си го написала... Такъв мъж никога няма да си намери "нормална", "идеална" жена... НИКОГА !!! Имам същия пример с един приятел - всичко му е наред, точно толкова е мил и любезен, но досега една мила и любезна, дето всичко и е наред не е минала покрай него... Защо ли??? Ами защото два еднакви характера НЕ МОГАТ да тъкат на един стан, който ми докаже обратното се самозалъгва и ще се опита да убеди себе си, не мен.
Ако говорим за два СИЛНИ характера, тогава още в по-голяма сила е равно горното... Ако единият е лудаф като собственичката на този блог... значи малко такива като гусин Деан ще и правят впечатление, да не кажа никой като Деан не би и направил... Освен ако не е някой хулиган, който да разбива женските сърца, да пуши като комин, да се прибира по нощите с четиритактовия си прашен мотор, да не дава отговор къде и какво е бил и правил, да си слага краката по масата, да плюе по улицата, да е грубиян по сърце, с черна брада и сини очи... Да продължавам ли...??? :-)))
Цалуфки !!!
Ти обаче верно ме смяташ за откачена?!?!Когато се видях в блогрола ти под кодовото наименование "лудата принцеса" не обърнах внимание, но ето,че сега започвам сериозно да се замислям над това дали все пак не ми хлопа дъската серозно :)))))
Айде да паля мотора, че съм си сложил краката на масата до почти изгорялата ми хаванска пура... А като се замисля имам и да се бръсна, да му е*а маата :-)))))))
Отивам при мойте б*ячес, да ги поснимам малко и да ме ревнуваш от което :))))
На ти сега! Това е задето ме остави сама да си избирам фотоапарат!
И не се прай, нямаш мотор и даже и книжка нямаш :))) И ако продължаваш да караш из Пловдив без книжка, ще те издам на куките, да знаеш (това пък ти е задето ме караш да ревнувам) :))))
Хайде, сполай ти, Принцеске...
Пулса ме прелъсти и изостави! Обеща ми да се ожени за мен, да ми постори голяма бяла къща, а сега ходи да се снимосва из Пазарджик с една камари жени без гащи?!?!
Виждаш ли?
28.11.2008 14:54
Но е архитект определно.
Щото току-виж пича се шашне нещо и наистина тръгне да търси някоя за трайна връзка. Все пак е на 31, пък на тая възраст нещо ни прищраква в главите ;)
:)))))))
(образно казано де ;) )
28.11.2008 18:33
28.11.2008 23:08
28.11.2008 23:11
А пък и моят джип не е точно джип. По-скоро е раздрънкана Лада Нива с неопределен цвят и е на нейните години. Неее. Съветът не го бива.
Но благодаря!
29.11.2008 02:25
29.11.2008 19:46
И аз нарисувах:
То погледна внимателно и каза:
- Не! Тази овца е тежко болна. Нарисувай друга.
Нарисувах:
Моят приятел се усмихна с любезно снизхождение:
- Сам виждаш... Това не е овца, а овен. Има рога...
Отново поправих рисунката:
Но както предишните, той не прие и нея:
- Тази е много стара. Искам овца, която живее дълго.
Тогава, изгубил търпение, тъй като бързах да разглобя мотора, надрасках тази рисунка долу:
И отсякох:
- Това е съндъкът. Овцата, която искаш е вътре.
И много се изненадах, когато лицето на моя млад съдник светна:
- Тъкмо това исках! Мислиш ли, че за тази овца ще трябва много трева?
- Защо?
- Защото при мен всичко е съвсем мъничко...
- Сигурно ще стигне. Дадох ти съвсем малка овца.
Той наведе глава над рисунката:
- Не е толкова малка... Я гледай! Тя е заспала...
Така се запознах с малкия принц.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.
Следва...
- Какво значи "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?
- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.
- Пия - отвърна мрачно пияницата.
- Защо пиеш? - попита го малкият принц.
- За да забравя - отговори пияницата.
- Да забравиш какво? - поинтересува се малкият принц, който вече го съжаляваше.
- Да забравя, че ме е срам - призна пияницата, като наведе глава.
- Срам от какво? - попита малкият принц, който искаше да му помогне.
- От това, че пия! - завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.
А малкият принц си тръгна в недоумение.
"Възрастните наистина са много, много странни", каза си той, докато пътуваше.
30.11.2008 05:00
Животът е по-шарен и непредсказуем и от най-шантавите ни представи.
Усмивка. ЛъЧиста.
Проблемът с Деан, ако въобще съществува е, че е крайност. С такива хора трудно се съжителства.
А иначе въпросът за противоположностите и сходствата в характера е сложен. Не може да се сметне с формула - тук малко плюс, там минус, посредата неутралност :) Не става така.
Трябва да има и общи интереси и разбирания, но и по някое ръбче за доизглаждане не се отразява зле.
Примерно жена ми обича да си ляга рано, аз съм нощна птица. Аз - "мечтател безумен, образ невъзможен...", тя е доста прагматичен човек. Но това не ни пречи. И много подобни примери съм наблюдавал.
Но може би всичко опира и до мярката?
Все пак, както казах, тия неща не подлежат на изчисление.