Прочетен: 13867 Коментари: 63 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2008 12:29
Отпускам съединителя и настъпвам газта бързо.Обичам да чувам рева на двигателя.Политам с бясна скорост, а пулса ми учестява.Гледам ту напред, ту в огледалото за обратно виждане.Хората около мен не ги забелязвам, а те ме зяпат, защото пея с пълно гърло и блъскам по волана...Smack my bitch up…smack my bitch up…Само аз, Prodigy и мощният двигател сме.Той реве изпод високите ми токове, а аз обожавам рева му.Почти като оргазъм е – изпитвам неистово удолоствие от това, че подчинявам само с крака и ръце мощната машина, както удоволствието когато подчиня най-недостъпният мъж.В мен, под мен, над мен...навсякъде усещам скоростта.Карам и съм забравила как се мисли.
Внезапно идилията ми е прекъсната - Тъъъъъъът....светва ми ужасяващата червена лампа на таблото, която нагло ме информира, че след малко ще олекна с около сто и петдесет лева на бензиностанцията.С най-голямата неохота на която съм способна се запътвам да нахраня колата.
- Дизел, до горе – казвам аз, без да поглеждам – И внимавайте, ако обичате, че вече веднъж едва ми спасиха колата, след като един ваш колега ми напълни резервоара с бензин.
- Добре, ама ще трябва да изчакате 10-15мин.,че сега зареждат дизела.
Съгласявам се с чакането и започвам да убивам времето -сменям радиостанциите, поглеждам си телефона, понечвам да запаля цигара, но се сещам,че се намирам на бензиностанция и я пускам отново в кутията.Изравям от чантата гланца за устни и заставам въоръжена с четката пред огледалото за обратно виждане.
Точно тогава го съзирам пред мен – красив, секси и непознат мъж, който не съм виждала реален, а само в сексуалните си фантазии.Стои точно пред мен в някакъв внушителен черен джип и говори по телефона.От време на време ми хвърля по един поглед, пръскащ секс и се опитва да го прави така, че да изглежда случайно.Всъщност обаче, аз знам, че е съвсем целенасочено.Правя същото – мятам по едно око, но го правя съвсем небрежно.Намирам на бърза ръка черните си очила, за да мога да се скрия зад тях и да го огледам на воля.Правя втори, по-детайлен преглед на печата – джипа му е все така скъп, а той все повече започва да става обект на желанията ми.До колкото успявам да видя е мъж със стил.Изглежда ужасно надут и недостъпен.Нахакания му маниер личи дори само в начина по който държи телефона.Моята сбъдната мечта започва да ме гледа все по-настоятелно и по-настоятелно, а аз решавам, че ще превключа на режим „дяволско привличане”.Правя бърз разбор на ситуацията- той и аз един срещу друг в колите, аз ще играя с него и той с мен.Започваме.Правя отново бърз разбор, но сега на това как изглеждам.Е, не съм в най-перфектния си вид, защото излезнах уж само за малка разходка с колата, но все пак не съм и за изхвърляне.
Междувременно красавеца е затворил телефона и пуши енергично – явно не му дреме особено, че е на бензиностанцията.Започва все повече да ме заковава – обичам мъже, които не обичат правилата.И понеже вече съм превключила на режима, решавам, че главата ми, която единствена се вижда от голямата ми кола, не е достатъчна, измъквам единият си перфектно обут крак на вън.Не че нещо, ама е добре да види, че освен глава имам и крайници и то хубави.Точно в този момент красавеца започва да гледа без свян черният ми ботуш до под коляното, гарниран с черен чорапогащник, а погледа му става повече от мръсен.Всичко в мен ликува – недостъпният лапна здраво въдицата, а ако измъкна и другия си крак, ще ми скочи директно тук на бензиностанцията.
Минават няколко минути и той на свой ред решава да отвърне на удара, който токущо му нанесох – Излиза от джипа и се обляга непринудено на капака точно пред очите ми.Боже, ослепях. Жесток е - прелест, висока метър и деветдесет и облечена в перфектен костюм.На не повече от 34-35 години е.Да, права бях – излъчва едновременно аристократизъм и сексапил.И гледа толкова тежко.Обзалагам се, че е завършил поне две висши образования, говори поне три езика и ръководи поне четири фирми.И се обзалагам, че е свикнал с женския фурор, който предизвиква.Стои срещу мен и ме гледа безобразно, а аз не мога да издам нито звук.Само си представям как изчезвам в ръцете му.Вече знам, че точно той ще е баща на децата ми – няма начин да не облагородя гените си с неговите перфектни гени.Знам, как ще остареем заедно в голямата ни бяла къща.После мисля как едновременно ще го подчинявам и ще му робувам.И колко много ще му отивам...ще бъда като последното бижу, което завършва перфектният му външен вид. Тялото му продължава да ми вдига адреналина и получавам инсулт и инфаркт едновременно, а моето тяло започва да не ми се подчинява.Нереален е.Не може да съществува толкова перфектен мъж.В мен, под мен, над мен...искам го навсякъде.
Колко ли сърца е разбила този?Колко ли жени е разболял?С мен няма да успее – играем в една игра, до болка позната и на двамата.Мен ще ме обича.
Отвръщам на удара – излизам и аз бавно от колата, повече от префърцунена и повече от недостъпна.В цялата си прелест, отмятам дългата си коса и цупя начервените си устни.
На аристократа му трябват точно 2 минути размисъл и се запътва право към мен.Той приближава, а моето сърце започва да удря с триста удара в минута.Вече е съвсем близо и забелязвам, че става все по-красив.Този ще ме довърши, още преди да си е казал името.Запазвам самообладание и отново изглеждам безразлична.
- Понеже от 10 минути не сваляме погледи един от друг, реших да дойда и да се запознаем.Много ми е приятно – Александър - плътен, сигурен и респектиращ глас ме пронизва право в сърцето.Гордо заявявам името си, нищо,че съм забравила как точно ми беше фамилията.Какво прекрасно име, изискано, точно като него.Маниера му е страхотен.Мъж от класа.
Изведнъж телефона му иззвънява и той прави десетина крачки в страни.Тъкмо ще имам време да се опомня и да започна да говоря членоразделно.В този момент дочувам някакви странни неща, които хем ми се струва, че ги изговаря моя аристократ, хем отказвам да повярвам.
- Чу ли кво ти казах ма еййййй, пача долна.Като съм казал да върнеш колата, означава, че след 10 минути колата трябва да е пред нас ма, тъпа курво.Довечера като се прибера, ако колата не отпред и ключовете на бюрото ми, ще дойда до майка ти и ще ти избия зъбите.На майка ти, дето ти пълни главата с глупости – също.Зъби няма да ви оставя.И няма да взимаш нито един парцал от нас, щото всичко съм ти купил аз и си е мое.Ходи гола ся и с посинени очи, да ти дойде акъла в главата.И онова копеле дето разправяш, че ми е дете, не ми го води повече в къщи,че и него ще го изхвърля.!?!?!?!
Всичко детско в мен умира на мига.Моят красив аристократ се оказва пълен селянин.Вика и бие.Нахален и прост е до безобразие.Нарича жените курви и пачи и очевидно умира да избива зъби.Уви, хвърлил е напразни усилия да се тунингова с черен джип и скъпи дрехи.Простака си е простак.
По най-бързия начин се шмугвам в колата, като внимавам токовете на ботушите ми да не тропат особено много.Все още не мога да повярвам на очите и ушите си.Все едно очите ми са виждали един човек, а ушите ми са чули някой друг.Нямат синхрон.Просто няма начин да е истина.Но е истина за съжаление.И тази истина ме спохожда все по-често и по-често.Като магнит съм за подобен тип олигфрени.Добре поне, че ги усещам на време кой кой е и бързо се оттървам от присъствието им.
В мен, под мен, над мен....навсякъде бъка от псевдо мъже с визия на манекени, а по душа - олигфрени.
24.11.2008 12:33
Иначе нямам обяснения - каквото и да е лустрото, от километри е осезаемо.
може би....
Тея типове са доста, но също толкова са и жените които им връзват.
Ако не е тайна какво "чудовище" караш :) ?
24.11.2008 12:50
Такова противоречие между външно и вътрешно се усеща веднага, дори без подобни телефонни разговори.
Ама някои жени май са слепи. Или доброволно си затварят очите за много неща - да не изпуснат случайно лъскавкото...И след това си плащат.
А защо ти привличаш такива мъже?
Понеже имам цял отбор фенки, които ми броят мъжете, дрехите и колите колко точно са и как си ги купувам.Не че нещо,ама да не ги дразня.
А иначе поговорката важи с пълна сила!
В първия миг не може да повярваш на очите си, мислиш, че най-накрая си попаднала на идеалния, но в следващия момент разбираш, че си попаднала на най-големия идиот!
Желая ти усмихнат ден! И дано следвашият път намериш истински мъж и приятел, а не някакъв простак, който се мисли за нещо повече от другите!
24.11.2008 13:11
Крайно невероятно е човек говорещ по този начин, да "излъчва едновременно аристократизъм и сексапил", още повече че в БГ такова животно няма.
Най-вероятно е бил с крайно наднормено тегло, концентрирано или около талията, или около врата.... или около и двете!
Не можах да не забележа, и от какво се впечатлява девойката - джипът, да не спазва правила, да е нахакан и надут.
Доста показателно бих казал !
24.11.2008 13:29
И, добре, де, аз като карам колело и съм 190см, а висшите щяха да са три, кво ся, да си ходя ли ?!?!? :-)))
Днес ми е прекрасен ден, благодаря за допълнението в него...
Целувки !
Теб нали знаеш, че те взимам с колело, без колело...всякак.И стига ми се опъва вече :))))) Не разбра ли,че ще се женим
24.11.2008 13:58
24.11.2008 14:43
Мога да бъда каквато си искам, когато си искам.
:))))
А и едното не смятам, че пречи на другото
24.11.2008 15:15
Само дето аз никога няма да играя тази роля.Точно за това си и тръгнах.Иначе като нищо вече да карам стационарната кола, която дарява и след това си взима въпросния!
И много ви се моля, не ми се правете на моралистики.Изобщо не ви вярвам, че когато видите красив мъж на улицата не текат лигите.Това е нормална човешка реакция - красивото винаги привлича погледа.Друг е въпроса какво идва след красивото.
В мен са точно 100.
Някой ден ще ти ги разкажа.
"Не че нещо, ама е добре да види, че освен глава имам и крайници и то хубави." :)
Успехче!
25.11.2008 12:32
Аз вече минах на замъци - докато не ми подарят замък не си мърдам пръста.За други неща да не говорим.
25.11.2008 14:19
Виж сега - красивият се забелязва дори и в Лада, за тове се чудя как пък не съм те забелязала.Щото и аз едно време като взех книжка, татко ми купи една раздрънкана Жигула, обаче пак си бях забележителна.
А за птичето - моето отдавна кацна.И даже успях да го уловя.Въпроса е ти как ще уловиш мен, защото ако още не ти е известно, аз съм твоето птиче :)))
25.11.2008 14:40
p.s ne me poznava6, no te uverqvam, 4e po tezi zemi malko sa po krasivi ot men.
Мен не може да ме улови никой,да ти кажа аз.
Просто защото аз съм ловеца винаги!
p.s Кучето, което лае, не хапе.В тая връзка - аз на думи не вярвам.Искам снимков материал.
:)
25.11.2008 14:54
Казах ти аз,че те познавам, пък ти ми се опъваш като магаре на лед :)
25.11.2008 15:21
25.11.2008 15:55
А иначе всяка жена търси, всеки човек дори...живота е една игра на търсене и намиране.Някои намират, други-не :)))
25.11.2008 16:10
:)
26.11.2008 02:09
Тъкмо един за друг сме се намерили :)
26.11.2008 12:03
26.11.2008 15:48
Паля и идвам.
Ще ме повозиш на Ладата, ама аз как да се реванширам,се чудя....?
:)
26.11.2008 18:17
27.11.2008 02:17
27.11.2008 13:02
27.11.2008 23:36
30.11.2008 15:11
Не заради снимката, а заради друго.
И заслужаваш следния подарък:
„На планетата на малкия принц имаше съвсем обикновени цветя само с един ред листенца, не заемаха никакво място и не безпокояха никого. Появяваха се сутрин сред тревата и вечер угасваха. Но това цвете бе поникнало един ден от семе, донесено неизвестно от къде, и малкият принц бе бдял над стръкчето, което не приличаше на другите стръкчета.
Тайнственото приготвяне на премяната продължи много-много дни. И ето че една сутрин точно в часа, когато слънцето изгрява, се показа. И макар че се бе трудило с такова старание, промълви с прозявка:
- Ах, тъкмо се събуждам... Моля да ме извините... Цялата съм разрошена...
Малкият принц не можа да сдържи възхищението си:
- Колко сте хубава!
- Нали - отговори нежно цветето. - И се родих едновременно със слънцето...
И когато за последен път поля цветето и се готвеше да го покрие със стъкления похлупак, усети, че му се плаче.
- Сбогом - каза той на цветето.
Но то не му отвърна.
- Сбогом - повтори той.
Цветето покашля. Но не беше от настинка.
- Бях глупава - каза най-сетне. - Моля те да ми простиш. Дано бъдеш щастлив.
Той се изненада, че няма укори. И остана така, объркан, с похлупака в ръце. Не проумяваше тази спокойна нежност.
- Разбира се, че те обичам - каза цветето. - По моя вина ти нищо не разбра. Това няма никакво значение. Но и ти беше глупав като мен. Дано бъдеш щастлив... Не се бави, неприятно е. Решил си да заминеш. Върви.
Защото не искаше той да види, че плаче. Беше много гордо цвете...
Не трябваше да го слушам - призна ми един ден Малкият принц, - човек никога не бива да слуша цветята.
Трябва да ги гледа и да вдъхва аромата им. Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам....
И ми довери още:
- Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!
To be continued
19.12.2008 13:33