Заглавието ми е банално.Нещата, които ще напиша – също.Просто вчера, след една дискусия, се замислих кои са истинските неща в моя живот.

Какво всъщност означава „истинските неща в живота”? Не знам.Никаква идея нямам.За мен истинските неща са едни, а за други - други...Някои са щастливи единствено от факта, че са здрави, а други ги убиват любовни терзания и си мислят, че света е свършил.Някои мечтаят да спасят света, а други мечтаят за S-класа.Изобщо хората сме различни и ценностите ни са различни.

Истинските неща в моя живот са тези, които ме накараха да разбера живота.Тези, които ми спираха дъха и ме оставяха без думи.Онези заради, които си струваше да живея.

 

Миризмата на собствената ти кръв, докато даряваш живот.Суматохата около теб – всички тичат и се суетят около тялото ти, а ти единствено успяваш да вдишваш и издишваш.Иглите във вените.Кислорода, който се мъчиш да поемеш.Размазани силуети.Разкъсваща болка.Ръце, които притискат корема ти, за да излезе живота по-бързо от там.Забиват се в ребрата ти, а ти не можеш да издадеш и звук.Викове...Още малко, още само веднъж.Разкъсваща болка.Разпорва те.И боли.Не виждам.Има само гласове около мен.Още веднъж, още само веднъж...Детски вик.Вик, изтриващ болката, вик изтриващ ужаса от разкъсаните ти органи.Още един вик и поет за първи път дъх.Две сини, детски очи - плът от плътта ти и кръв от кръвта ти.Отново миризма на кръв, на собствената ти кръв, която вече не е само твоя.

 

Любовта, която идва един единствен път в живота.Онази, която не можеш да сравниш с нищо друго.Мъж, който ме обича с цялото си съществуване, със всяка своя фибра.Обича ме повече от живота си, повече от всичко, което има на този свят.С цялото си сърце и душа.Толкова ме обича, че е забравил отдавна, къде свършва той и започвам аз.Отдавна аз и той сме едно цяло.Отдавна няма само аз и само той, приел ме е като част от душата си, от сърцето си, от тялото си, от живота си, от всичко свое.Прощава, обича, без да пита защо, без да пита как и кога.Не се опитва да разбере, защото обича.Просто обича...повече от живота си.Боли го, когато ме боли.Плаче, когато ми се плаче.Ликува с мен, когато сърцето ми се смее.Умира и се ражда всеки път, когато ти го правиш.Това е онази любов, която ти преобръща корема години наред.Тази, която те кара да изтръпваш само при мисълта,че някога може да си отиде.Но някъде там, дълбоко в себе си, знаеш, че тази любов няма как да си отиде и каквото и да се случи, знаеш, че този мъж винаги ще те обича.И не ти омръзва.

 

Спасявам един човешки живот.Детски живот, на който му предстои тепърва да бъде живян, а болеста е решила друго.И няма нищо, което да раздира сърцето ти повече от гледката на дете с безжизнено тяло и ужасно много живот събран в очите.Онези очи, които молят света за спасение…И цялата ти същност започва да търси начини да върнеш живота.И един ден намираш.И живота се връща.И разбираш, че благодарение на теб това дете един ден ще стане възрастен, ще обича, ще създаде деца, ще спаси някой, ще може да усети вкуса на живота, а родителите му няма цял живот да ходят в черни дрехи и да окачват некролози по вратите.А когато разплаканите родители ти целуват ръцете от благодарност и когато детето всеки ден ти се обажда и казва „обичам те”, усещаш, че живееш и усещаш, че живота ти си струва.

 

Изгубвам любим човек.Толкова любим, че мъката ме съсипва и предпочитам да съм на негово място.Изгубвам го и се чувствам безсилна.Безсилна пред Бог, който е решил да го отведе.Безсилна пред болестта, която разпадаше тялото му.Безсилна пред пръстта, която всеки момент ще го прибере.Безсилна съм дори да плача, защото съм изплакала всичко,което имах.Тогава разбираш колко малко можеш да направиш в този свят.Колко малко струват парите ти, защото не струват толкова, че да го съживиш.Стигат за най-внушителната надгробна плоча, но не и за живот.Животът не се купува.А ти си готов да платиш най-високата цена...Само че няма кой да ти го продаде.

 

Това са моите истински неща в живота.Онези, които оставиха отпечатък върху мен.Онези, които ми дадоха урок по живот.Урок, който ме научи всеки ден да благодаря, че имам онези малки неща, незабележими дори, които осмислят живота.

Далече от скъпите вещи, които имам, далече от суетата, далече от красотата и съвършенството към, което се стремим ежедневно.

Кои са вашите истински неща?

Да, и аз чувствам нещата по подобен начин, но ти си ги разказала много по-добре, отколкото аз бих могла. Това са истинските неща. Любовтта, семейството, приятелите... щастието да обичаш и да си обичан! Нищо неможе да се сравни с мига, когато прибирайки се у дома след тежъ ден ще видиш едно мамко детенце, което ще ти каже мамо и ще прегърне с цялата сила на детските си ръце. Ето това е истинско! И затова си струва да живееш! Заради невинната и честа любов на това дете! Бъди щастлива! И никога незабравяй, че имаш нещо истинско и чисто в живота си. То ще ти дава сила да продължиш напред каквото и да става.

Да, това е истината за живота.
Понеже съм те виждал, мислих,че си прекалено красива за да осъзнаеш тези истини, но ти Принцесо днес приятно ме изненадваш.
Започваш да ми харесваш,знаеш ли?

щастието ми понякога , е в малките и прости неща ,който имаме . Понякога ,когато ми липсва нещо и чувствам празнина ,си давам сметка ,че трябва да съм благодарна ,за това че съм здрава ,че хората ,които обичам са добре ,че се събуждам сутрин ,отварям очи и виждам слънцето ,което изгрява ,отварям прозореца и чувам,че птичките пеят своята песен. Радват ме ,дребните нещица ,добрата дума на приятел,усмихнато детско личице,което ми маха с рачичка за поздрав или цветето поникнало между пукнатината в асфалта . Замислям се понякога за всичките тези неща ,и благодаря за това че ги има ,затова че и мен ме има и мога да ги усетя и изживея ,но понякога забързани в ежедневито изостават на заден план и ги позабравя ,до момента , в който живота не ми завърти поредния шамар и си ги припомня.........с умиление

чак сега започвам?!?!?!
:)))))

не е важно,че понякога остават на заден план, важно е,че ги виждаш и усещаш, защото има хора, които никога в живота си не успяват да оценят малките неща.

Какво по-ценно и истинско от живота има - такъв, какъвто е, с всичко което ни поднася и което ние избираме да вземем...
Докато можем да го имаме...

радвам се, че отново чувстваш и усещаш
Никой не може както ти можеш.

- Да ям лютеница с бисквити...
- да мирише на нови обувки
- да гледам колко синьо е синьото на небето
- да имам най-феЦките приятели
- да карам колело в 4 сутринта с бясна скорост
- да пренеса 2 къщи за 2 седмици и да се кефя колко се кефят на новите си домове приятелите ми
- да подаря единия си диван и да ми е кеф повече отколкото на този, на който съм го подарил
- да напаля камината и да мирише на изгоряло дърво
- да пия бира с приятелите си
- да среша Роко и той да е най-красивото Чау-чау на земята, и да ми се отблагодари като ме хапе :-)
- да правя "самолет" на малката и голямата си племеници и те да пищят от радост :-)
- да снимам най-красивите жени в тази държава и не само в нея
- да се слея с музиката
- да обичам