Веднага всички да ми стиснат силно палците си, защото Принцесата отива в боница утре.
Ще ме натикат в някаква депресираща стая с още три баба, които се надпреварват да говорят за внуците си.Ще ми сложат една камара системи и игли, след което ръцете ми ще заприличат на решето.После ще ми вземат 2740957 изследвания на кръвта, на кожата, на плюнката и на гласа - не че много ги интересува какво е кръвната ми група, ама ако ми се случи нещо лошо да имат документ, че са си свършили отлично работата.
После ще ми разпорят коремчето и големите чичковци с белите дрехи ще ми извадят от коремчето, нещо което е там, а не трябва да бъде! После ще ме зашият там където е разпоренкото и ме мятат в един голям креват да лежа и да не мърдам.После ще ги псувам, че не ми дават следващата доза болкоуспокояващо, а пък те ще ме псуват на свой ред, че не ги оставям на спокойствие да си пият кафетата, а постоянно ги викам.След някой друг ден ще взема да ставам от легълцето и да се мъча до похождам по коридорите, но тогава ще се страхувам да изляза от стаята си, да не би някоя от ромките да влезе след мен и да ми вдигне дрехите или пък четката за зъби.После ще си чакам свижданията както пустинята чака дъжда и ще се моля час по-скоро да си тръгна.Обаче през това време ще имам рожден ден за какъвто не съм си и мечтала - кой ли пък смее да мечтае за рожден ден прекаран в болницата? Ще продължавам да отказвам да ям манжите, които ми носят в стаята, а жената, която ги носи, ще продължава да цъка възмутено - "Тая пък на каква се прави...хората и дават ядене, а тя нещяла...ми като нещеш, ако щеш мааа".И тъкмо когато съм се почувствала като у дома си, ще решят, че трябва да ме изпишат.Разкарват от коремчето ми гадните, грозни кончета и ставам чисто нова.Тогава ще ми набутат една бележка с 57697 неща, които трябва да платя, хващам си чантата и епикризата и си отивам в къщи.В къщи започвам да подпирам моето си легло, с компютър под ръка и да пиша разни откачени неща в блога.
Та мисълта ми беше - От утре ми стискайте силно палци /около дететина дни така/.

дано

Bog da e steb mila,uspeh

всички палци, които имаме.
А и от личен опит знам, че в болниците изненадващо се прекарва много забавно, особено ако лагеруващите около теб са на по-поносима възраст. :)

Ние палците ще ги стискаме до болка, но и ще се молим Той да те пази.
А след това ще станеш кралица ....каквато никой и никога не е познавал!!!;)

Имаш невроятен дух и се справяш с всяка ситуация!
Стискам ти палци, сигурна съм, че ще преминеш и през това изпитание - със силата, която носиш.
И дори да те е малко страх, това е сигурен индикатор, че си жива. Казвай си: "И това ще мине...":)))
Успешен край на това предизвикателство!

Успех! Всичко ще бъде наред!

Shte se molim vsicho da mine po nai bezboleznia i uspeshen nachin za teb,zashtoto zaslujavash, i zashtoto te obichame i imame nujda ot teb i tvoite chetiva .
Kuraj i smelost.
Vanya

дано всичко да мине добре. Ще се моля за теб.

Стискамеееее, всичко ще бъде наред ;)

Стискам, стискам и на краката даже... Кога, кайш, било партито за РД-то??? Ние не сме ли поканени???

Забрайх да кажа.... !!! Целуфффки много и нали знайш...
Всичко е точно така както трябва да бъде !

Интересно е описан престоя в една болница. Като за непосещаващи.
Ако успееш и да направиш нещо, за да стане медицината малко по-добра. В това отчайващо положение всеки е длъжен да направи някакъв жест, с който да засвидетелства, че е там и иска нормално здравеопазване!
Ако се оперираш - дано добрият късмет бъде с теб. Другото е за всички.

ме изписаха от болницата, след 10 дневно пребиваване там... Точно така беше. Само дето не ми разпаряха коремчето, но ми правиха други подобни гадни неща. И си имах 2 циганки в стаята, които постоянно воюваха и ме използваха за рефер.... И лекарите и сестрите също ме псуваха, щото вследствие нещата, които ми правеха от притеснение посреднощ кръвното ми стигаше неизбродни висоти и не успяваха да го свалят, което ги принуди поне външно да бъдат много мили, да вървят на пръсти около мене, за да не ме стресират и да вдигна кръвно, което те не могат да свалят. И тъкмо си се почувствах у дома и те ме изписаха.

и аз имах рожден ден в болницата....