Помниш ли какво правихме на 4-ти ноември преди осем години?Знам, че помниш.Да, тогава се срещнахме за първи път и ти ме целуна.Помниш ли есените листа как се гониха докато ме приближаваше?А помниш ли как нескопосано се вееше дългото ми палто докато вървяхме хванати за ръка за първи път.И устните ни…толкова искащи.Знаеш ли, нямах търпение стъпките да свършат и да стигнем до дома ми, просто умирах от желание да ме целунеш.А помниш ли как ръцете ти не искаха да ме пуснат, а устните ти ме пиеха полудяли пред онази къща, в онази тъмна нощ, на онзи 4-ти ноември?После прошепнах тихо в ухото ти „лека нощ” и изтичах нагоре по стълбите…помниш ли?

Минаха осем години от тогава…порастнахме и се променихме.А какви деца бяхме?Помниш ли?Безгрижни и усмихнати.Влюбени и красиви.Истински и по детски чести.Просто обичащи до побъркване – аз теб и ти мен.

А колко сме различни сега – след осем години, виждаш ли? Колко много сме се променили аз и ти за осем години.И колко много път извървяхме заедно.Растяхме заедно, променяхме се заедно, печелихме и губихме заедно, мразихме и обичахме заедно, плачехме и се смеехме винаги заедно.Живота ни преподаде уроците си отново заедно.Аз съм твоят урок, а ти си моят - урок по любов, урок по живот, урок по болка, урок по щастие.

Обичах те когато беше малко, синеоко момче, което говореше само за футбол и те обичам сега когато си синеок мъж, говорещ само за футбол.Обичах те тогава когато нямаше нищо и те обичам сега, когато можеш да си купиш всичко.Обичах те когато всички те нападаха и те обичам сега, когато всички те обичат.Обичах те когато плачеше, когато се смееше, когато ме мразеше, когато не искаше да ме виждаш и когато тъгуваше за мен.Винаги.

Ти ме обичаше когато бях лудо момиче, говорещо само за музика и ме обичаш сега когато съм жена, вечно капризничеща.Обичаше ме тогава, когато лежах обляна в кръв и ме обичаш сега когато вървя до теб по-красива от всякога.Обичаше ме винаги – когато те обичах, когато те ранявах, когато сипвах сол в раните ти, когато не можех да живея без теб.Винаги

Осем години, в които те изучих до най-малката ти подробност.Ти мен също.Зная всяка дума в глупавите ти истории за казармата, познавам до болка парфюма ти, зная как миришеш когато си ядосан и когато си щастлив, зная какво ще ми кажеш още в мига в който усетя първите нотки на тембъра ти, мога да довърша всяко твое изречение, зная и когато се опитваш да ми скалъпиш някоя недодялана лъжа, зная коя ти е любимата риза, зная как педантично подреждаш багажа си, познавам ти искрите в очите, зная как си хвърляш чорапите под спалнята и зная как вечно объркваш моята и твоята четки за зъби.

Ти знаеш колко ме вбесява вдигнатия капак на тоалетната чиния, знаеш точно какво да кажеш, за да ме ядосаш, знаеш как с часове подреждам дрехите си по цветове, знаеш, че не мога да заспя без да си измия лицето, познаваш ми настроенията без дори да говоря, само с поглед разбираш за какво мисля, знаеш колко мразя да ми мирише на пушек, въпреки че съм пушач, знаеш колко много обувки си купувам, знаеш колко много черен туш слагам по миглите си и знаеш колко много говоря.

Изминаха осем години от онзи 4-ти ноември.Почти неусетно.Като един миг.Като филм, който е само филм и не може да се случи на мен.Обаче се случи – на мен с теб и на теб с мен.Осем години, в които се научихме да познаваме всичките си „аз”, изучихме си всичките навици, научихме се да учим от другия, научихме се да разбираме без думи другия, научихме се да обичаме.
Осем години...две съдби...един живот.
Колко още години ще ми дадеш?
Колко още години искаш да ти дам?

Така става в приказките Принцесата среща своят принц. Много красив и силен разказ. Страхотно е да си с някой толкова време и да израснете заедно. Да преминете през всичко заедно. И да се обичате повече от всичко. Прекрасна приказка дано продължи вечно.

edno se use6ta mnogo silno,4e si 6tastliva!njma po vagno na sveta za edna gena!!!

Само един въпрос - нали до скоро писа, че не сте вече заедно? Или това е друг?

нищо друго освен да копирам песента от блога си... А ТЯ е точно това, което трябва да Е, ни повече, ни по-малко !! :-))

http://www.youtube.com/watch?v=QNpJjX2XlgM

Прекрасна история! Личи си, че си открила своята истинска половинка! Дано сте много много щастливи заедно!

Прекрасно е! И ме кара все повече да вярвам в любовта! Благодаря!

Съгласна с номер 1......истинска приказка....много ми хареса браво....

The Cure - There Is No If

Remember the first time I told you I love you - It was raining hard and you never heard. You sneezed, and I had to say it over.

"I said I love you," I said.

You didn't say a word. Just held your hands to my shining eyes, and I watched as the rain ran through your fingers. Held your hands to my shining eyes and smiled as you kissed me.

"If you die," you said, "so do I," You said.

And it starts a day you make the sign. Tell me I'm forever yours and you're forever mine. Forever mine.

"If you die," you said, "so do I," You said.

And it starts a day you cross that line. Swear I will always be yours, and you'll always be mine. You'll always be mine. Always be mine.

Remember the last time I told you I love you - It was warm and safe in our perfect world - You yawned and I had to say it over.

"I said I love you." I said.

You didn't say a word. Just held your hands to your shining eyes, and I watched as the tears ran through your fingers. Held your hands to your shining eyes and cried.

"If you die," you said, "so do I," You said.

But it ends a day you see how it is.

There is no always forever..Just this. Just this.

"If you die," you said, "so do I," You said.

But it ends a day you understand.

There is no if. Just and.

There is no if. Just and.

There is no if.