Два през нощта е.Стаята е тъмна, а завесите са тежки.Единствената светлина, е тази която идва от малката нощна лампа.Тихо е и спокойно.Града спи.Отвън е студено и дъждовно, а в стаята цари мека топлина.Въздуха е изпълнен с два аромата – моя и неговия смесени до безобразие.Аз и той – до болка познато, до болка истинско.
Красив е когато спи, а аз обичам да го гледам в съня му от години.От години заспивам след него, за да мога да му се насладя.Всичко онова което е през деня, се е изпарило.Няма я мъжката му сила, няма я сигурността, няма ги битките, които печели всеки ден и след тях ликува.От лицето му струи единствено нежност и нещо, което е по детски чисто.Онова, което не познава никой.Само аз.Онова, което не е показал на никой.Само на мен.

Гледам го тихо и попивам лицето му.Онова лице, което съм целувала в радости и същото лице, което съм мразела в мъките.Онова лице, което ми се е искало да размажа само с един удар и същото, което съм сътворявала в мечтите си.Онова лице е негово.На мъжа, който вярваше в мен винаги, дори когато нямаше смисъл.Мъжа, който ме обичаше без преструвки.Мъжа, който ми даде шанса да се докосна до неговото щастие и ме блъскаше в неговия свят, докато аз упорито се съпротивлявах.Мъжа, който ме спасяваше с последните си сили, когато стоях на ръба.Мъжа, който ме поиска за себе си, без значение коя съм и защото съм, а  единствено защото съм аз.Този, който се взира дълбоко в душата ми, дори без да ме поглежда.Мъжа, който се опита да изтрие от спомените ми всеки миг, в който не бях щастлива.Онзи, който ми показа, че човек не може да избяга от съдбата си, дори и да тича с нечовешка скорост.Мъжа, който се събужда, когато аз заспя, за да ме попива….точно както правя аз…смяна на ролите.

Да, той е мъжа, който спи до мен.А аз мълча.Само мълча и треперя да не го събудя с поглед.Дори мигам тихо, за да не го събуди звука на миглите ми.За това лежа притихнала до него…защото не искам да изпусна нито един негов миг.Дори когато спи!

Много напомня на Aerosmith - I don`t want to miss a thing иначе най-хубавото нещо в живота е да заспиш и да се събудиш до човека който обичаш.

просто нямам думи. Възхитително...

Пожелавам такава любов на всеки

tova e istinska lubov, nau4ete se vsi4ki taka da obi4ate-bravo mnogo e hubavo! Yspeh i zanapred!!!

Ще пиша тихо, за да не събудя този от Вас, който спи.
Нека са винаги толкова истински отношенията Ви. Само така човек израства за себе си и за другите.

"Онова лице" -ИСТИНСКОТО!

Какче, браво бе, браво !!! Ето това вече си ти... За да напише такова нещо, човек трябва да го изживее в повечето случаи, иначе бихме били прекрасни лъжци, от които този свят нямаше да има нужда...
Още веднъж браво !!!

ПП. само някои нещица (технически) малко... Ама за тях на ЛС

пълния и краткия член продължават да ми куцат
:)))))))

Много истинско и красиво. И до някъде ужасно ми е познато..