Събуждам се рано сутрин и бързо се измушвам от зелените си завивки.И докато стъпвам боса по студеният под, усещам, че обичам тази голяма, сива къща, защото липсват излишни стени и врати.Всичко е едно голямо пространство, в което повече от всичко мога да бъда сама и свободна.

И такава - сънлива и с разпилени коси, заставам до прозореца.Капки дъжд по стъклата.Жълта есен.Мокри, окапали листа.Дъх на дюли.

Обичам есента повече от всичко.Не знам защо.Сигурно защото тя е началото на един край.Или защото небесата стават тъжни.А може би защото улиците опустяват и листата танцуват танца на смъртта.Толкова много си приличаме есента и аз.Родена съм когато живее тя.Красива и тъжна съм точно като нея.И искам да бъда есен.Твоята есен.

Самотна разходка в студа.Там, между умиращите листа и под дърветата, които ги пускат да си отидат, стъпвам бавно и величествено,сякаш печеля време.Сякаш искам да попия всеки един есенен миг в себе си и да го пазя като очите си.Острите върхове на обувките ми се губят измежду жълто-оранжевият килим.Есенното слънцето е студено и красиво.И с него си приличаме.

Обяд в онова малко ресторантче, на което дори не знам името, просто зная пътя до него.Стоя сама на любимата ми маса до прозореца, за да не изпускам есента, докато се храня.Месо с ментов сос.Черен чай, в който се оглеждам.Отива ми да бъда черен чай - красив, силен, черен чай.Тихо е, а аз съм пеперудено влюбена.Не знам в кой или в какво.Просто знам,че съм пеперудено влюбена.

Отново разходка в студа.Връщам се пак там – при есента и окапващите и листа.И когато стоя в онзи парк, на онази желязна пейка, със заровени ботуши в златната шума, чета и пуша - страница след страница, цигара след цигара.Книгата се стопява.Попивам всяка дума едновременно с есента.И когато започвам да изяждам мъфините с банани, пудрата им захар се посипва навсякъде – по устните ми, по палтото ми, по шала ми.

Вече е тъмно и тихо.Бързам да стигна до колата, а токовете ми тропат ли тропат по асфалта.Шапка, шал, ръкавици, палто, бялата светлина от фаровете ми, звука от гумите по мокрите листа и силна музика.Пеперудено влюбена.

Зелен чай с лимон в леглото.Тишина и мрак.Капки дъжд по стъклата.Студ.Нежността на топлите ми завивки.Заспивам – наситена с есен и пеперудено влюбена.