Съжалявам, но не разбирам жените, които търпят статута си на „жертви на домашно насилие”.Нито предизвикват в мен съжаление, нито никакво чувство.Всъщност предизвикват – не харесвам слабите жени.Защото тези които търпят шамарите са точно слаби и зависими жени.Силните са тези, които си тръгват още след първия шамар.Защото първият шамар, винаги се повтаря, а насилникът колкото и да обещава, не се променя.Жертва на домашно насилие е онази жена, която има смелост да си тръгне след първия побой.Тази, която търпи шамари с години, не е жертва, тя сама е приела да бъде такава, като се е примирила.И изключително много мразя отговорите, които получавам, когато попитам: „Защото по дяволите търпиш да те бият”. – „Заради децата”, „Защото го обичам”, „Защото той е толкова мил когато не е пиян”, „Защото ме заплашва, че ако си тръгна, ще ме намери и ще ме убие”, „Защото нямам как да отглеждам сама детето си”.

”Заради децата”?!?! Какво заради децата? Нима за децата е по-добре да гледат как тати системно разбива бъбреците на мама?Или е готино да виждат как тати се прибира пиян-залян всяка вечер и нарича мама „кучко”Ами нали докато гледат и попиват поведението на родителите си, утре дъщерите ви ще станат същите боксови круши, каквито сте вие в момента, а синовете ви ще се превърнат в биячи като бащите си.Това ли правите в името на децата си? Стоите, бият ви, децата ви се учат как да се бият и да ги бият, но гордо се наричате семейство?На това ли възпитавате децата си?

„Защото го обичам” - Кой точно обичаш? Този който се целува прекрасно или този, който ти  разбива горната устна, защото на улицата си поздравила колега от службата?И как точно го обичаш? Като трепериш и премерваш всяка дума така, че да не го ядосаш или като се заблуждаваш, че шамарите са от ревност, а ревността е най-голямото доказателство, че те обича.Това не е обич!Това е някаква проклета зависимост, която сте развили един към друг – той да те пребива, а ти да бъдеш пребита.

„Защото той е толкова мил, когато не е пиян” – Да, мил е!И как хубаво казва, че те обича и колко много съжалява, че снощи крещеше, че си боклук до 2 през нощта. И се извинява, че отново ти е посинил окото, и плаче, и разкаянието му е толкова истинско….Обаче това е само до следващият път!После всичко се повтаря…отново и отново.

„Защото ме заплашва, че ако си тръгна, ще ме намери и ще ме убие” – А не те ли е страх, че следващият път може да нямаш същия късмет и крошето да се окаже фатално за теб?Не те ли е страх, че вечер докато заспиваш до врага си, може просто да реши, че му е омръзнало да се боксира с теб и ще му бъде по-интересно да види колко време можеш да издържиш жива?

„Защото не мога сама да отгледам детето си” – Може.Всичко може.Вярно, че е по-лесно да се омъжиш за една дойна крава, да не живееш под наем и да си пазаруваш парцалки от Моловете, обаче много често дойната крава те припалва когато сиренето в салатата не е точно 127 грама и избора е твой дали ще си криеш посинените очи зад черни очила или ще се справяш сама в живота.Икономическата зависимост от насилника не е оправдание.Тя е признак на страх.И е много жалко да търпиш спуканите си ребра, защото онзи тъпак, който ти ги спуква системно, те издържа.
Да, зная колко е трудно да нямаш подкрепа от никой, когато си избягала с бебе на ръце.Дори и от родителите ти.Зная колко е трудно да заживееш от голяма, лъскава къща в някаква мухлясала стая под наем.И зная колко е трудно да платиш наема, тока, водата, телефона, памперсите, храната, таксата за яслата и баничката с която се храниш цял ден със заплата от 300 лв.Трудно е и да тръгваш за работа в 6 сутринта с градския транспорт, при положение, че си свикнала да ставаш на обяд и да се возиш в скъпа кола.Трудно е, много е трудно.Само че си цяла! И не си жертва на домашно насилие!И не си с кръвоизлив в очите!И не си със счупена ръка! И детето ти не става свидетел на кървави боища! И тогава единствената баничка, която можеш да си позволиш и студената, мокра спирка, на която автобуса винаги закъснява, ти се виждат най-прекрасните неща на света!И си щастлива! И не спиш с врага си!