Стоя срещу него, а червените ми устни са солени.Той плаче, а аз се опитвам да изпия всичките сълзите, които се изливат по страните му.Ръцете ме болят да го притискам до себе си.Притискам го, сякаш за да му покажа, че не е сам, че аз съм с него в мъката му.Не мога обаче.Плаче и мълчи.Сам.Не издава нито звук, само сълзи.Едри, солени, капки, които ме правят безсилна.С всяка следваща негова сълза, аз ставам по-малка и по-ниска.Не зная какво да кажа, нито какво да направя.Само го притискам до себе си, по-силно и по-силно.

Толкова е красив…и сълзите му са красиви.За първи път го виждам плачещ, а го познавам от години.Не съм свикнала да го гледам такъв.Свикнала съм той да бъде силният, коравият, студеният, да приема всичко със стиснати до болка зъби.Свикнала съм той да бърше моите сълзи, той да ме притиска до себе си, когато ридая и ме боли.Но сега той плаче с тежки мъжки сълзи, а тези сълзи ме правят безпомощна.

Плаче и пречиства душата си.А сълзите му са бисерни.Приличат на жива вода.С тези сълзи оживява в очите ми.По-истински е от всякога, по- близък ми е от всякога.

Ужасно тежко е да бършеш мъжки сълзи.Но те са толкова красиви….

Сякаш за нас жените е нещо съвсем нормално да плачем.Сълзите са сякаш нормална част от женската ни същност.Ние си плачем рефлексно, така отговаряме на болката.

Но мъжете – не!Свикнали сме да ги гледаме железни и студени.Момчетата от малки биват учени как не бива да плачат, защото ще заприличат на момичета.Мъжете порастват с идеята, че те никога не плачат, просто защото са мъже.И заживяват с това чувство на безизразност.За тях става нормално да крият болката си зад ледени лица.И стават смели мъжки момчета, които не плачат.

Обаче истинският смел мъж е този, който може да си позволи да пророни сълза.Когато му се роди дете или когато изгуби дете.Когато изгуби родител или когато види дъщеря си в бяла рокля, готова да стане съпруга.Когато е намерил любовта на живота си или когато любовта си тръгва.Тогава, мъже, ви е позволено да плачете.И не сте смешни в нашите очи, а сте истински.И не сте слаби, а сте смели.Защото се иска огромна смелост, за да заплачеш и да не криеш онова, което те мъчи и да не криеш, онова което раздира сърцето ти.

Защото мъжките сълзи са по-горчиви от женските, но са много по-истински.

Поздравления, princesss!!! Много точно! Само още една подробност - нашата твърдост много често ни руши отвътре, но въпреки всичко....Има и други моменти, достойни за мъжките сълзи, но достойна да ги види е само ИСТИНСКАТА...И въпреки всичко, уча малкия ми син да бъде твърд.....

Благодаря много :)
Мисля, че да учиш детето си на твърдост е различно от това да го учиш на безизразност, нали?

така е, никога няма да забравя баща ми как плачеше безмълвно на моята сватба..и никога не съм го чувствала толкова близък, колкото тогава.
хубав пост!

Абсолютно....твърд не значи безчувствен. Коко ме е виждал със сълзи в очите и знае че не е срамно....

Дано повече мъже прочетат последните изречения в поста ти. И им повярват.
Според мен gothic е прав за ИСТИНСКАТА.
Ако мъж си позволи да плаче пред теб, понякога това е повече от обяснение в любов.

Разказът ти ми напомни за това:

Няма нищо по-смело
от малко дете,
признаващо само лъжа!
Няма нищо по-ценно
от сетния лев,
подаден в просешка ръка!

Няма нищо по-нежно от
мъжки ръце,
попиващи от женски
сълзи дъжд.
Няма нищо по-силно от
женско сърце,
обичащо разплакан мъж!

Няма нищо по-трудно от
прошка и милост
към вдигнала нож ръка.
Няма нищо по-лесно от
обич без корист,
творяща по-добър света!

Мадлен Алгафари

Колебаех се дали да коментирам, но ето изкуши ме. Когато виждах сълзите от радост на мъжа до мен (сълзите му се броят на пръсти, но е твърде банално за споделяне) сякаш всичко беше наред, в рамките на нормалното. Когат обаче видях сълзите от мъка и болка загубих почва под краката си, застинах. Колкото до малкият мъж - сина, него съм го зарекла, когато е тъжен и го боли, и има проблем да ми казва, защото аз съм му майка, а работата на майките е да са тъжни, неспокойни, да плачат. Аз ще плача вместо него. Не мога да допусна да е нещастен. Той е моето слънце, душата ми.

аз също за първи и последен път за сега видях баща ми да плаче, когато се омъжих.

ме оставяш без думи...

Любов и Благодарност

ПП Поздрави на Нина, вече се справяш все по-добре с члена :-))))))))))... Сега само си представям асоциациите. хахах

Прекрасно е..

Ot http://www.icp-bg.com май че ;)