Прочетен: 2855 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2008 21:33
...на моя Стар Бен...
*
*
Когато душата е ограбена
и щастието е разпиляно
Когато очите плачат
и не е останала нито една сълза повече
Когато сърцето кърви болезнено
и съм предадена
Когато съм грешна и бездомна
и не мога да понеса нито час повече от болката
Когато погубвам младостта си
и проклинам гласа си с който съм се вричала
Когато съм презирана
и мразя си сърцето, с което съм обичала
Когато живота ми угасва
и от мен е изтръгната всяка любов и всяка вяра
Когато вървя безпътна през нощта
и не искам да се обръщам назад
Когато съм падала в калта
и съм се разбивала в стените
Когато съм се превърнала в болка
и любовта се е превърнала в жестока измама
Когато съм грешница
и искам да се запаля жива...
Тогава ми трябваш.
Трябваш ми, за да отвориш очите ми
и да напълниш дните ми с живот...
Трябваш ми за да ме скриеш в себе си...
и да бъдеш причината да оживея...
Трябваш ми, за да излекуваш лудостта ми
и да направиш от мен грешницата, светица...
Трябваш ми, за да ме спреш, когато не спирам
и да ме научиш, когато не зная.
Трябваш ми, за да опреш гръб в гърба ми...
и да ме държиш здраво, за да не падам никога повече...
Трябваш ми, за да ме улесниш когато умирам.
ще напълня дните ти с живот,
ще те скрия,
ще лекувам лудостта ти,
ще те спра, когато не спираш,
ще те науча, когато не знаеш,
ще усещаш гърба ми и няма да падаш!
Когато умираш, ще те върна обратно!
04.09.2008 20:49
ммммм само хубави работи и малко мръсни.
Бен завиждам ти брато.
По-късно вторият попитал: "-Защо пренесе жената, нали знаеш, че не можем да се докосваме до жена???"
Първият отговорил: "-Аз я оставих там, ти още ли я носиш..."
