4.30 сутринта.
Източната част на остров Хаити – Доминиканската република.
Голяма бяла къща на брега на Карибско море.
Чук..чук…чук…чук…чук…звука от токовете на черните ми сандали по белия мрамор.
Прибирам се.
Стоя пред вратата и нервно тършувам из чантата си…телефон, гланц за устни, парфюм, още един телефон, икона, химикал, дъвки, портмоне, цигари….Къде по дяволите ми е ключът?Откривам го и отключвам бавно.
Чук..чук…чук…чук…чук…отново звука от токовете на черните ми сандали по белия мрамор.Ужасно секси и ужасно неудобни.Но аз нали съм мъжко момиче, научена съм да ходя по 10 часа на 10 сантиметрови токове.
Влизам бавно и уморено, прекалено много салса тази нощ.
Боже, колко е голяма тази спалня, колкото целият ми апартамент в България.И колко е висок тавана.
Тъмно е.
Паля свещите наредени над спалнята.
Приглушена светлина.
Вратата на терасата е отворена и морето се чува сякаш е влязло в стаята.
Нищо друго…само морето…всичко друго е гъста тишина.
В стаята е нахлул вечерен студ.
Черните, леки, огромни завеси танцуват с карибския вятър.
Заставам срещу голямото огледало и се взирам в себе си.
Черна дълга рокля от сатен, вързана на врата ми.
Гърба ми е гол…върху него виси дълго червено бижу.
Алено червен лак по ноктите.
Косата ми е хваната на някакъв небрежен кок, от който от време на време изпада по някой непослушен, дълъг кичур коса.
Грима ми е не е мръднал.
Много туш по миглите ми, червено червило по устните ми и нежен руж по скулите ми.
Прекалено са ми изпъкнали скулите, трябва да спра да отслабвам.
Започвам да събличам външността си.
Разкопчавам каишките на едната обувка, а после и на другата и събувам красивите сандали, заради които почти не усещам краката си.
Изхвърлям една по една шнолите от главата си и косата ми вече е свободна да прави каквото си иска.
Развързвам роклята и тя се свлича на пода до обувките, чантата и шнолите.
Отпивам от чашата с черен кубински ром и дишам.
Мирише на море.
Отивам на терасата, а после по стълбите - направо на пясъка.
Извървявам бавно 100-те метра разстояние от къщата до морето.
Гледката…спираща дъха.
Луната целува морето.
Това е раят на земята, а аз изпих твърде много ром, редуван с Мохито, за да разбера палмите, морето и карибският вятър.
Вървя и вече усещам студа от морската вода върху стъпалата си.
Всяка стъпка е като умоляваща целувка преди секс.
Не спирам.
Кожата ми е настръхнала.
Водата е обгърнала цялото ми тяло.
Не спирам.
Водата ме покрива.
А аз не спирам.
Съзнанието ми е замъглено.
Нищо няма значение.
Тялото ми е леко и няма смисъл.
Душата ми също няма смисъл.
За какво ми е смисъл? Ще остана тук вечно.
Защото съм любов.
Миг на вечност.
Опомням се.
Не, няма да остана тук.
Защото съм любов.
Защото мога.
Ще продължа да живея и да обичам.
Излизам бързо от водата.
Съзнанието ми е бистро, душата ми е спокойна, а тялото ми е живо.
Б като Братство – 1, из „Глаголически аз...
Б като Братство – 3, из „Глаголически аз...
21.08.2008 16:13
Супер е . Поздрави!
:)
21.08.2008 16:38
21.08.2008 17:31
Прекрасно написано, почти го изживях с теб.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!:)
Защото си истинска...
защото си ЛЮБОВ...
Душата...душите на децата са само чисти.На възрастните - не.Когато човек порастне се появяват омразата, злобата, лъжата, завистта, лицемерието тогава всяка чиста детска душа се превръща в нечиста.