Липсваш ми...

Вдишвам...издишвам...

Цигара…

Хапче...

Четири дни съм без теб.

Вече четвърти ден не мога да стана от леглото.

Всяко движение причинява болка.

Изгубена съм.Взе ми това, което ме правеше свободна.

Цигара...

Хапче...

Сън...реалност...болка...безвремие...липсваш ми!

Не зная дали спя или съм будна, не зная жива ли съм или не.

Цигара...

Хапче...

Не вярвах, че ще дойде ден, в който ще умирам толкова бавно и мъчително.

Не се храня.Нямам сили дори да усетя вкуса на храната...

Цигара...

Хапче...

Върху устните ми – кървава следа от сълзи...

Кървят ми очите.

Цигара...

Хапче...

Сърцето ми е готово да се пръсне.

Чувам те, сърце...не съм глуха.Той е глухият.

Търпи...ще извикам времето да те лекува, него на сила не мога да го върна.

Цигара...

Хапче...

Лабиринт без изход.Всеки страх се превръща в любов.Забранена страст.

Колко време ще слушам как ми разбиваш тишините, без да си взимаш парчетата, когато си тръгваш?

Цигара...

Хапче...

Болят ме устните от празните думи, които опитах да ти кажа.

Болят ме ръцете да стискам желанията за прегръдки.

Боли ме кожата и стене за ръцете ти.

Цигара...

Хапче...

Чудя се колко още ще успее да издържи плътта ми...а тя е тънка...ти знаеш,че е тънка.

Защо ми го причиняваш?

А аз дали ще успея да издържа...а ти знаеш, че съм ранима...ужасно ранима?

Защо ми го причиняваш?

миличката!!!!късаш ми сърцето когато чета постовете ти!!

Просто няма такива. От някои обаче е АДСКИ трудно да излезеш. Те са нашите най-големи изпитания... Поддадеш ли се на отчаянието - загубена си. Следваш ли свещицата в сърцето си - ще се измъкнеш от лабиринта. Успех Принцесо! И нека силата бъде с теб!

не се затваряй в себе си и в болката си, това е най-убиващото нещо, което можеш да направиш. Лято е, живей, покажи на него и на себе си, че си силна, че можеш да продължиш живота си без него, така добре, както и преди. Лабиринти винаги ще има и пътя към изхода го знае не той, а ти и само ти. Не робувай на мъката си.

но нито цигарите, нито хапчетата ще запълнят празнината, а въпросите без отговори са като сол в раните...
търпение е нужно, търпение и воля за живот, а щом пишеш... значи ги притежаваш
прегръщам те!

което описваш. но ще премине. имай инат. много инат.

много стандартни успокоения, но се сещам и че човек така се учи да преодолява болки и липси. И след време ... това го прави не само по-силен, но и по-свободен.

Мисля си, че писането все пак помага. Най-гадното е да си го държиш само в себе си и да те разяжда... Като му дадеш воля - то излита по малко по малко и ... някой ден ... даже си очуден къде е тази гадна болка и тези (вече са "онези") проблеми. Айде - с по-висока скорост към този ден :)

Жалко е,че има хора които могат да обичат толкова истински и е жалко, че точно на тези хора не им се дава възможност да обичат.Много е жалко и че има толкова глупави мъже, които не виждат любовта, кото ги вика.
Вдигай главата.Ще срещнеш много мъже в живота си, дано следващите са истински!

горе главата, момиче, не се предавай, не оставяй болката и отчаянието да те завладеят напълно ...

но в подобни моменти на болка този факт далеч не ни успокоява..както и каквито и да било думи...има време за всичко...сега явно е твоето време за тъга...аз ти пожелавам по-бързо да свърши и да се усмихнеш...защото нищо в живота не е вечно...поздрави и много късмет от мен