Странни са нещата,които харесвам,точно колкото съм странна и самата аз.Харесвам, не, обичам когато вали.

Вали–бурно, опустошаващо и силно.Градът тихо спи.Небето е стоманено синьо.Нощта ми е изпълнена със студ и дъжд.Мелодията на вятъра е тиха и зловеща.Плаши ме,но я харесвам.Обичам когато студа ме прегръща,тая прегръдка не може да се сравни с никоя друга, тя е убийствена, но желана.Толкова е мрачно и толкова е приказно.Дъждовните капки играят трудна игра с вятъра, блъскат се и се съпротивляват…накрая се сливат.И дъжда и вятъра стават едно…едно цяло, което има силата да руши.

Дъждът има особен мирис…мирис, който дава живот.Живота си давам да ухая на дъжд.

Как успява дъжда да рови в спомените ми по обидно директен начин всеки път, не знам.Той изравя всичко, което смятам отдавна за забравено.

Дъждът ме обича.Изпълва ме с усещане за сила.Едно цяло сме.Говоря с водата.Стичам се.Отмива бавно всичко,което боли в мен, всяка рана.

Дъжда ми навява самота.Сама съм с дъжда,макар че той спи кротко до мен…