В клуба съм и танцувам с разпиляна коса. От нищо друго нямам нужда сега…танцът ме кара да се чувствам жива. Не виждам нищо около себе си, има само музика…нищо друго. Всички погледи са в мен, но аз не ги виждам и не ме интересува нищо друго освен ритъма, в който се движа. Виждам само един зелен поглед, който ме пронизва зверски,чак боли….

Стоиш на бара точно пред мен…с нея. Тя няма,като моите очи,нали? Няма и моята усмивка. Не прегръща като мен и не може да целува както аз целувам. Тя просто не е Аз. Колкото и силно да я прегръщаш и колкото и страстно да я целуваш пред мен, не ревнувам. И виждам как се правиш на безразличен към мен, всеки път когато моите очи срещнат твоите, но също виждам как ме изпиваш с поглед когато спра да те гледам. Изпиваш всяка частица от мен-от тънкия, метален ток на ботуша ми, до върховете на косата ми. Всичко това беше твое някога,помниш ли? Помниш, разбира се и всичко мое ти липсва. Искаш си го обратно? И аз исках да те имам, но ти не ми даде себе си. Бях точно такава,каквато ти ме искаше,само за да ме обичаш. Не ме обича…не можа. А аз се изгубих в мъка и въпреки,че пътят до сърцето ти беше труден,аз вървях по него. Всеки път в който гледах в очите ти,виждах пустота и кухи мисли. Сега въпреки,че стоиш на 20 метра от мен, виждам в очите ти желание и огън. Тъжни са очите ти… Страхувах се от теб и от всичко,което си ти. Нямаше ден и време,в които да не те обичам. А ти ме рушеше…бавно,но сигурно.

Но аз въпреки това горещо ти благодаря за всичките пъти, в които ме раняваше и за всичката обич, която не ми даде. Направи ме толкова силна…С всяка лъжа, с всяка сълза и всяка болка ставах все по-силна. Вече аз лъжа мъжете, не плача и не ме боли. След теб,всичко което може да ми се случи,ми се струва като детска игра и не ме плаши.Светът ми е пълен с любов и не съм самотна. А ти си самотен…много самотен, въпреки, че имаш всяка вип-девойка, която пожелаеш.

Сега прегръщай тази до себе си по-силно и ако не я задушиш в прегръдката си, може да успееш да убедиш себе си, че я искаш. Но мен не можеш.

И спри, по дяволите да ме гледаш, защото от нищо друго не ме е страх, както от зелените ти очи. Толкова пъти са стряскали съня ми, толкова пъти са ме гледали с презрение, толкова пъти са лъгали и толкова пъти душата ми е кървяла заради тях.

Остави ме да бъда щастлива, защото се научих да живея без теб. Научих се да обичам, само когато ме обичат и да приемам тъгата, като нещо нормално. След теб намерих сили отново да бъда красива, добра и да се усмихвам.

Сега ме остави да танцувам и махни своето зелено от мен, защото то оставя белег по мен навсякъде – от тънкия,метален ток на ботуша ми,до върховете на косата ми.

Браво! Страхотно!
Поздрави за прекрасната изповед на една вече силна жена!!!

Много добре написано! И аз съм искал да ме оставятда си танцувам, разбирам емоцията ти и те поздравявам ;)

mnogo mi xaresa!!!!pozdravleniq!

Великолепен постинг! Боже мразя я тази чуждица... Просто прекрасни мисли облечени в принцесени думи. Ще изпратя линка на една жена, на която много държа, за да прочете... мислите си, за зеленото...
Искрено Ви благодаря за думите Ваше Изящество:)

Много добре казано и много добре написано, все едно видях себе си през твойте очи, само дето аз не съм толкова смела, а би ми се искало.Браво на теб:)

Браво на теб и поздравления за силните думи.

Живота ни доказва,че може и да ни нараняват,но според мен най-силно ни показва,че можем да ОБИЧАМЕ когато ни боли...Прекрасен пост..Благодаря ти..

браво,много е готино,възхищавам ти се

страхотно е... ти винаги успяваш да облечеш в думи мъките на толкова много момичета по най-правилния начин!
всъщност... думата "МЕСИЯ"... в женски род ли бешееее?... ;))))

защото не трябва да спираме да обичаме...

Toва наистина е хубаво!:) Успехи и още много щестие (не в зелено).