Полудявам когато го няма.
Искам да крещя.
Вече съм полужива.
Когато него го няма изгубвам себе си.Не знам коя съм, къде съм и защо съм.Нямам нищо.Липсва ми.Мисля само и единствено за него,а това ме погубва.Търся го във всичко,което е около мен, търся го...и това ме погубва...Когато го няма искам да открадна всеки негов миг.
Дишам,но с всеки дъх,който поемам,той ми липсва все повече.
Слушам...но нищо не чувам.
Опитвам...но вкусът ми го няма.
Мисля...но мислите ми са подивели и настървено го гонят.
Живея...но бавно умирам.
Съм...но съм от цялото половина.
Спя...но не заспивам,сънят ми е изгонен.
Очите ми...нищо не виждат...ослепявам.
Ръцете ми...докосват,но не усещат.
Устните ми...усмихват се,но смехът го няма.
Душата ми...празна е.
Когато него го няма,не мога да оцелея.Всеки ден е като година и времето е спряло.Часовете минават в черно-бяло.Няма нещо,което да искам по-силно от това да е до мен.Имам безброй причини да се усещам жива,но не живея когато ми липсва.
Когато него го няма,разбирам колко съм щастлива,че го има.
Не взимай живота твърде сериозно - от не...
Живот в Йордания - или поне това, което ...
Но точно тези моменти правят още по-ценни онези, когато заедността и сливането са най-важни и всичко наоколо като че ли просто се разтапя в мъглата и изчезва... и има само двама души, преминаващи в един...
Само обичай... тогава дори седмица без него се забравя за минута с него :)
В 3 лице, защото съм на преклонна възраст и не участвам в тези неща в момента. Моята любов е постоянна и безусловна. Дълга тема. Повечето мъже са ни идиоти, но не вашите, естествено ;-).