Тя е нещо специално в мъжките очи.Незабравима е.

Когато го поиска,мъжете и го дават.Всичко.

Знае как да се движи за да те побърка.

Знае как да се усмихва за да жадуваш устните й.

Знае как да пали цигарата си за да желаеш да бъдеш дима,който поглъща.

Знае как да отпива от чашата си за да те накара да мечтаеш да пиеш от плътта й.

Знае как да отмята косата си за да поискаш да се заровиш в нея.

Знае всичко.И го може.

Прави винаги точното нещо и докосва на точното място.

Гледа мъжете право в очите,докато те губят самообладание в ръцете и.

Прави го винаги както го поискаш…по твоят начин.

Когато я гледат как танцува, искат да я докосват.

Когато я опиташ си готов да избухнеш на мига.

Когато си под нея изпива силите ти, а ти молиш за още.

Когато вече си я имал,искаш да усещаш само нейният вкус и никой друг.

Стига ти дори само да я гледаш.

Тя е неверница в мъжките очи,но е по-жадувана и от рая.

Побъркват те очите й..

побъркват те движенията й..

побърква  те гласът й..

побърква те смехът й…

Взима ти нощта, а после деня и си заминава.

Камък носи вместо душа.

Който я заобича е наказан от Бог да носи този кръст до гроб.

Кара те да достигнеш дъното,за да я имаш….но тя остава далече и никога не я достигаш.
И започваш да я мразиш,докато я обичаш.

 

А някога тя беше чиста и обичаше безрезервно

Обичаше и се раздаваше до край…

но я раняваха много пъти и тя приспа всички чувства в себе си.

Останаха й много белези от любовни рани и любовта вече я плаши.

И не иска да обича и да я боли.

Тя е истински ранима и слаба,нищо че изглежда силна и непревземаема…

Тя плаче сама в тъмното и не иска никой да я вижда слаба….

 

Тя и аз сме една и съща жена….

 

 

е и "аз", принцесо!

Колкото и да ми говорите не мисля, че и двете сте такива. Това го казва човек в момент на отчаяние ...
И аз мислех че няма да погледна жена повече след последната си връзка , но не стана така. Погледнах и видях, че правилната жена е била пред мен от година и половина, но така и не съм я видял, но сега съм с нея и я обичам.
И вашият ред ще дойде.
Търпение и се радвайте на другите неща в живота ... лошото на това да изглеждаш добре е че не знаеш дали искат да ползват опаковката или искат да видят какво има под нея и тогава ако им хареса да я ползват за винаги :) (силно казано но нали ... ). Аз поне нямам проблеми с опаковката (не съм нищо специално :О) за щастие ).
Поздрави ...

не съм Тя, но Тя ми харесва.

този пост, се сетих за майка ми.
А ти не тъгувай, защото след лошите събития, идват добрите.
Това го знам от собствения си скромен житейски опит.

описаното може да се счита временно състояние, но ще ти цитирам една любима фраза от "Мила от Марс": "...временното май е за постоянно".
Не мисля, че описаното има нещо общо с отчаянието на една жена. Показва вътрешна свръх сетивност, тъга, показва колко ранима може да бъде силната жена, но защо реши, че това е отчаяние?

Мерси за поправката ... може би отчаян не е била точната дума , но паднал духом е по-леко състояние. Не знам ...така го чувствам като го чета ...така го изписвам. Само един човек знае коя е истината и ако съм прав той никога няма да си признае защото ... а може и да греша.

сексапила, но е излишно да се стигат до подобни крайности за страх от любовни рани или любовта изобщо. Нека това да е просто миг от индивидуалното развитие на личността, която е необходимо да премине по пътя на развитието си.

Прелест е Тя!

и аз...
почти...

Ами, не те познавам принцесо, но човек който може да вижда живота, както го описваш в "дневниците на принцесата", не може да носи камък вместо душа. Просто хората не сме черно-бели, а именно в нюансите е красотата и ...топлината. Не, не е камък, може би е парче лед, което някой или нещо ще стопят... когато му дойде времето. Поне ти го пожелавам!

...Между твоята дълбинна душевност, с разстилащи се на талази различни нюансни красоти на чувствата, и онази застинала външна изразност на вътрешния бушуващ кратер...
Ти си многоизмерна личност. И затова се бориш сама със собствената си ранимост и свръхсензитивност.
Добре познато ми е. И аз съм имала периоди, когато околните са ме възприемали като студенокръвна безчувстена мъжемразка. А вътрешната ми същност е ридаела - за ласкавост, за споделеност на мига, за една протегната ръка дори...
Силните жени го имаме това "проклятие" над себе си.
Но, мисля си, би трябвало да го трансформираме от наша слабост в наша сила.
Защото имаме сетивността да видим и невидимото.
Останалото е просто въпрос на себеизраз.
Отлично си описала тази разкъсваща тревожна женска интуитивна същност - фатална, но не обречена. Просто красива.
Поздравления за поста!

на една празна кутия

Айде в курника при другите кокошки ... и да си затваряш човката ... тук умните глави мъдрят сега!!!

В колко много лица можеш да я припознаеш, ...
Но всяка от нас, носи по частица от Нея...

И нека Тя бъде обичана и щастлива:)))
Поздрав за откровението и красив и слънчев ден:)))

Това беше първото нещо, което прочетох от теб. Пратиха ми го за моя визитка. При това мъж, когото нараних. Проклятие или не, бъди себе си и се обичай такава. Много общи неща има между нас с теб, жалко, че си далеко, Принцесо, бих се радвала на такава приятелка.