28.08.2004г.
Хладна лятна нощ, 3 през нощта.Той караше бързо новата си лъскава кола,а аз стоях безмълвна до него.Събирах смелост да му кажа, но усещах единствено огромната буца в гърлото си.Разстоянието до дома ми се стопяваше бързо и знаех,че няма смисъл да отлагам повече.Поех дълбоко въздух и едва доловимо казах:
- Трябва да се разделим.
- Какво?Луда ли си бе?Какви ги говориш?
- Трябва да се разделим.
Той ме погледна учудено, сбръчка красивите си вежди, а после отвърна с безразличие:
- Не ми говори глупости,моля те.Прави ми се секс…
- Не ме ли чуваш какво ти говоря?Напускам те.
Спря рязко колата по средата на безлюдната улица и ме хвана грубо за ръката.
- Какво ти става тази вечер,не знам, но ако е шега,спри веднага,защото не е смешно.Секс искаш ли да правим?
- Говоря ти съвсем сериозно и те моля да бъдеш и ти сериозен.Не се шегувам и секс не ми се прави.Искам да се разделим.
- Защо?
- Защо ли?Това риторичен въпрос ли е или наистина не загряваш?
- Кажи ми защо.
- Защото не ме обичаш вече, изневеряваш ми, в телефона ти има странни смс-и и много често започнах да намирам евтини гланцове за устни под седалката на колата,които не са мои.Достатъчни ли ти са тези причини или да продължавам?Лъжеш ме,слънце и ме излагаш.Не искам да търпя повече всичко това.Защо го правиш?Кажи ми какво ти дават те,което аз не ти давам?
- Нищо…от време на време залитам,мамка му…всеки го прави.И съжалявам след всеки път и те обичам още по-силно.Забрави ги тези.Те са само…евтини кучки,чукат се за по едно уиски и едно возене с колата.Те не могат да бъдат ти.Ти си красива,нежна, изискана, изящна и изтънчена.Ония са курви,по дяволите.Обичам те и не мога да живея без теб.
- Защо тогава не ти стигам?
Той не отговори.Затърси нервно цигарите си.Извади бързо едно цигара от кутията, а други две паднаха в краката му.И двамата мълчахме, а в тъмнината светеше само огъня на почти изпушената вече цигара.Загаси я и продължавахме да мълчим.Погали дългата ми коса с едната ръка.После ръката му се спусна по врата ми,наведе се и започна да ме целува бавно и нежно по врата.Очите ми се затвориха за миг, а после изведнъж ги отворих бързо.
- Моля те спри.Този път няма да мине.Не ме докосвай и не ме целувай.
- Добре бе,мамка му, какво искаш от мен? – изкрещя той.
- Искам този път да ме оставиш да си отида-тихо и кротко, искам просто да си отида.
- Познавам те, не е проблема само в изневерите…ти не си човек на който изневерите му правят чак такова впечатление.
- Знаеш ли, прав си.Не е само това.Проблема е в това,че аз бях до теб много години – винаги вярна и закриляща те, а ти нито веднъж не ме оцени.Нито веднъж не повярва в мен и нито веднъж не застана зад мен.За всичко бях виновна аз, прекалено много виках,прекалено много бях сприхава, прекалено злопаметна,прекалено нервна.Така пестеше чувствата си,че на моменти те мразих.Все още не си разбрал,че скъпите подаръци не заместват любовта, от която имах нужда,нали?Понякога исках само да поговорим и да споделя нещо,което ме тревожеше,друг път имах нужда само да ме прегърнеш.И имах нужда да ми казваш,че ме обичаш.
- Не ми минавай с тия номера,ти знаеш че те обичам.
- Обичаше ме.Сега аз за теб отдавна съм просто навик.
- Не си навик.Но сега е излишно да ти обяснявам.Теб не те интересува какво ти говорят хората,ти винаги си права, не чуваш нищо и никого.Познавам този поглед изпълнен с решителност и в момента ми е пределно ясно,че за теб връщане назад няма.Каквото и да кажа или да направя, вече си го решила и няма да има смисъл.Ще те пусна, няма да те държа на сила при мен.Но знам,че ще се върнеш.Сто процента съм сигурен в това,не знам обаче дали няма да бъде късно.Не можеш да отречеш,че бяхме щастливи заедно?
- Не го отричам.Бях ужасно щастлива с теб…някога.Но в сравнение с миговете,в които си ме разплаквал,щастливите са като капка в морето.Ти ме правеше много,много щастлива в началото, тогава когато за теб бях нова, интересна, непозната и различна.И ме обичаше…Помниш ли колко много ме обичаше?Тези неща помежду ни ги няма вече…Отидоха си без да усетим кога.И ние двамата с теб не направихме нищо за да запазим любовта си.За това няма смисъл да се измъчваме един с друг.
Дълго мълчахме.Не смеехме да се погледнем в очите.Помежду ни вече имаше стена.Не бяхме близки…Бяхме много далече един от друг.Всичко свършваше…
- Моля те,бъди честна с мен,моля те… Друг има ли?
- Има.
- По-добър ли е от мен?
- Не е по-добър от теб.Няма по-добър от теб.Но ме обича и ми дава много любов.Обича ме с всичките ми странности и с всички добри и лоши черти от характера ми.Кара ме да се чувствам желана,много желана…казва ми,че съм богиня…
- А ти обичаш ли го?
- Не.Но ще се науча да го обичам.
- А мен обичаш ли?
- Обичам те.Но ще се науча да не те обичам,защото тая любов боли и ме измъчва и ме разкъсва…
- И аз те обичам.
- Не ме обичаш вече.Моля те,не ме лъжи повече и не залъгвай себе си.Късно е…за всичко е късно.
Не си казахме нищо повече.Денят вече сменяше нощта и мрака си отиваше. Той гледаше напред и караше бавно,сякаш искаше да отложи момента в който ще слезна от колата.Виждах насълзените му очи.Моите сълзи се стичаха по лицето ми,като две реки и гледах право в очите му,сякаш отчаяно търсих да намеря нещо в тях,което да ме задържи при него.
Когато затворих вратата на колата зад гърба си, усетих студ…ужасен студ.
Студено е когато идва краят….
Любовта е градина, която някой се грижи тя да бъде прекрасна,.Това последното е на Петър Дънов,един от най-великите българи.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
Пишеш невероятно.
Много ми хареса частта:
"- А ти обичаш ли го?
- Не.Но ще се науча да го обичам.
- А мен обичаш ли?
- Обичам те.Но ще се науча да не те обичам,защото тая любов боли и ме измъчва и ме разкъсва…"
Винаги съм искала да мога да дам шанс на хората, да се науча да ги обичам, както те мен. Но не мога. Предпочитам да се измъчвам и наранявам като обичам някой, който не заслужава, отколкото да дам шанс на друг. Но ще се науча да го правя!
Всичко най-хубаво ти желая, princess. Бъди щастлива!
14.09.2007 11:16
