Липсваш ми, по дяволите!Много ми липсваш.

Не обичам да ми липсват нещата,които обичам.Не обичам да ми липсваш ти.

28.04.2006, 08.00 часа сутринта, напускаш този свят…а мен на кой остави…

А болката…толкова е силна,боли ужасно.

Знам,каза ми една нощ в съня ми,че си винаги с мен и понякога усещам присъствието ти по-силно отколкото усещам себе си.Знам,че си ти птицата,която кръжа над главата ми в деня в който станах съпруга.Знам, че ти си цветето,което намерих на място,където няма как някой да го е оставял.Знам,че ти си малката икона,с която се събудих в ръка онази сутрин,без никога да съм я имала.Но не е същото – не мога да те прегръщам, не мога да чуя думите ти,не виждам зелените ти очи….

Мразя мраморния гроб, на който стои лицето ти и на който аз стоя седнала тихо по цели часове,мразя некролога,на който стои лицето ти…само те ми останаха от теб.

…и снимката…снимката пред която плача по цели нощи, след поредния кошмар, в който преживявам погребението отново.Не искам този сън,моля те вземи го.

Искам съня в който стоя кротко до теб,гледам те в очите и ти говоря…а ти единствено мълчиш и ме галиш нежно по косата, а очите ти са пълни с толкова любов и щастие.И очите ти не са тъжни,както когато беше болен,а са щастливи…толкова щастливи.И се усмихваш.Сигурно там където си сега няма коварни болести,които отнемат живота ти.

Моля те,донасяй ми този сън всяка нощ,моля те…

И моля те, идвай по-често в съня ми…защо спря да го правиш?Да не мислиш,че е преболяло…Не е.Просто очите ми нямат силата да плачат със сълзи повече.

Мисля за теб всяка секунда от живота си – когато съм щастлива и когато съм тъжна и никога не забравям красивото ти лице и любовта,с която ме даряваше.И никога не забравям как правеше всичко за мен, единствено и само за мен, за да бъда аз щастлива.

Липсваш ми,много ми липсваш.
И те искам обратно….моля те,върни се!
Почивай в мир и знай,че те обичам завинаги.
И времето не лекува....

Не лекува само ако искаш да боли...Ако нещо друго си пожелаеш за себе си и намериш верния път, ще се откият нови хоризонти и пак ще си истински щастлива.Някой близък ден...Поздравлявам те за начина по който търсиш пътя....))

:(

"…само те ми останаха от теб..." - Не само те – явно хубавите спомени за красивите мигове и любовта също са останали щом толкова ти липсва … той е останал в сърцето и душата ти и ти никога няма да го оставиш напълно да си отиде от там … така, че … човек е жив докато спомените за него живеят в някого … а болката – нея винаги ще я има , дори и по – слаба …

осбено сензитивен към раздяла, смърт...страх сковава тялото и сърцето...терапии не помагат, освен повече сред хора и близки...

можеш да се заяждаш с мен във всеки друг постинг с мен,но не и тук.За това коментра ти го няма.Злоба,завист и ненавист знам,че изпитваш по отношение на моята личност,но тук - не!

Аз съм ТАД навсякъде в нета и не искам да си мислиш за някаква концпирация и да го отнесе няой твой познат неприятел. Вчера попаднах първо на този пост и поради много случки от предишното денонощие не се стърпях. Искам да ти кажа, че и днес не изпитвам съжаление или съчувствие, макар че те разбирам. Не исках да се заяждам с теб, обаче и сега май не се получава. Не красотата, а знанието ще спаси света !!! Имаш потенциала. Успех !

плача като дете и ти се прекланям миличка... ти си една изключително силна жена... аз... аз... ох искам да те гушна... не знам какво да ти кажа....(((

дано Бог обича душата ти!!

..And I miss You,
Like the Desert miss the rain

да се отгледа в буквалния смисъл всичко онова съградено от него, за да може един ден съграденото и свързаното със самия него, само да си подхване пътя. Тогава ще има пълно удовлетворение. Живота обаче си продължава и главно за описаното от мен по горе си заслужава да сме още по концентрирани и да дадем всичко от себе си, за да го направим. Успех! :)

Тайните продължават.
аз нищо няма да казвам
обичам да ме мамят