Тя простотията ходи по хората - това ми е ясно,но след вчерашните лични съобщения, които получих съм убедена в правотата на тези думи.
Та случката е следната :
Вчера блогнах постинга си в който ви разказах за дупката, проблемите с КАТ и с моята червена кухня.В резултат на което получавам необясними и налудничави лични съобщения от уважаемата госпожа Sekirata (не Ви запомних името - съжалявам), която нито познавам, нито съм й виждала очите.Съобщенията са следните:

prostotia
tipi4na za takiva selianki ot onova mugliavo selo Dimitrovgrad.

След половин час на въпросната Секира и два гениалната идея да ми изпрати още едно съобщени, което е следното:

ti ovca takava si ot dimitrovgrad
ti ovca takava si ot dimitrovgrad kolkoto az sum pojarnikar
ti i cialata ti svita tuk ste ne6tastnici
mainata vi

Гледам и не вярвам на очите си, пак гледам и пак не вярвам!Какво й става на тази жена, за коя се мисли и какво съм й направила....Направо паднах от стола...Най - лесно беше да й пиша и аз някаква велика простотия, но съжалявам не ми идва отвътре.Възпитанието не ми го позволява.
Уважаема Секира,
благодаря за великата Ви квалификация, че съм селянка от Димитровград - на Катето Евро ли подражавате или така ми се струва?Незнаех, че ние в Димитровград сме селянки,но след вашето разяснение съм наясно.Не забравяйте все пак, че и вие не живеете в центъра на София (това го знам защото разгледах сайта за поезия на госпожата) и че може да си най-големия селянин, даже и да си се родил на пъпа на София.И града ми може да е най-голямото село, но за мен е роден град и за разлика от някои не забравям от къде съм и вие сте никоя да обиждате мен и града в който съм се родила.
След това, незнайно от къде във великата Секира се прокрадва мисълта,че аз вече не съм от Димитровград.
Ей сега вече,тотално се обърках - хем съм селянка от Димитровград, хем пък вече не съм от Димитровград.Идва следващото нещо, което ме втрещи - каква свита имам тук, като се регистрирах преди 3 дни и нито познавам някой, нито пък имам за цел....Чак пък и свитата ми са нещастници...
И като за завършек - госпожата завършва с `Майната Ви`.
Госпожо,
понеже прочетох в сайта Ви,че сте учителка, искам да ви кажа,че ако всички учителки са злобни, жлъчни и невъзпитани като вас, никога няма да пратя детето си на училище, ама НИКОГА!На какво учите учениците си? Да се заяждат с непознати, или да псуват, а може би да делят хората на селяни и граждани.Преди да се насоча към правото, щях да ставам учителка - Боже, как щях да ви нарека колежка - незнам.Добре,че майка ми - също юристка , ми отвори очите на време.И все пак да бъда учителка си остава детската ми мечта - не такава като вас, разбира се.
И в един предходен мой постинг се опитахте да се заядете с мен, но не беше така брутално и не ви обърнах внимание.
Сега, аз незнам точно какъв ви е проблема, мога само да гадая - или нямата по-сериозно занимание и се чудите с кой да се заядете, или е от ЕГН-то, а голям проблем,който не е за подценяване е `Недоклащането` :) (за последното съжалявам, не можах да се въздържа:))))))
А ,и още нещо - ако обичате не си правете труда да ми пишете повече лични съобщения - просто няма да ги прочета.Ще ги трия.
И последно - заради вас ще си включа опцията, чрез която ще мога да отсявам коментарите, защото си представям каква помия ще излеете в блога ми!
Пожелавам ви да бъдете по-мила и по-добронамерена, особено към хора,които не познавате.И се усмихвайте по често!

ще да е , колежке...

го прочете. Не се ядосвай, приятен ден:))

но... бързо приключихме на лични - без много шум...

... Понякога си мисля, че може да е изпаднала временно в някаква своя си душевна криза, защото тя може да бъде и много мила жена - не я познавам лично, но имахме кореспонденция известно време и всичко си беше супер...

... Та, питам се, можем ли да простим на човека слабостите му, когато те се появяват отвреме-навреме? И си отговарям, че можем...

Нека й простим, а? Аз поне съм й простил напълно, което не значи, че съм хукнал отново да си пиша с нея - това би било и нахално от моя страна, но продължавам да я чета и... толкова..

Всеки човек си е човек и има своята си душевност, която понякога променя рязко и неочаквано поведението му и... ние, "пострадалите" от това, можем само да поклатим разбиращо глава и... да простим. Така мисля...

А какво друго да направим? Да отвърнем със същото? Не мисля, че е правилно и се радвам, че и ти така си постъпила...Радвам се, защото срещам съмишленик в "ответното поведение"...

Поздрави и успехи, Принцесо!!! ;)*

Ако това е вярно, съм изумен... Просто ужас. Но както и да е... Човек наистинйа трябва да може да прощава. И не се ядосвай, навън грее слънце, нека слънчеви бъдат и мислите ти

съвсем вярно е - за съжаление.Както и да е!Не се ядосвам, не съм от хората,които се ядосват за такива неща.Прекалено съм уравновесена за да го правя. :)))

Най - важното нещо,което човек трябва да се научи да прави е да прощава, защото живота е низ от грешки и прошки :)

подобен случай, нямаше да повярвам... Жалко, че хората така прищракват. Наистина не обръщай внимание на подобни неща. Причините за подобно поведение винаги са комплексни, предполагам, че си нацелила поне няколко от тях.
Поздрави,

не се ядосваи.да се ядосваш значи да вредиш на себе си за грешките на другите.пък за простотията си много права...

Ако Комфи не беше написал това и аз нямаше да повярвам... Не че от дълго време съм тук, но не се е случвало да изпадам в такива конфликти с нея. Напротив, чета я редовно,а съобщенията, които съм получавала са мили. Може би е била в лошо настроение и си го е изкарала на теб :(
Желая ти спокойна нощ и хубави сънища! И само хубави емоции в блога и сред блогърите.

И аз първоначално помислих,че е някаква грешка, но уви...
Който не вярва мога да му дам паролата си за блога,след което ще я сменя и да види съобщенията - пазя ги!

Tazi sekirka te pravi izvestna. Sheguvam se no taka izliza.

да не е станала някаква грешка с ника???

И на мен ми пише такива, но аз не и се сърдя.Не е лесно да си сам със себе си по 24 часа в денонощието...
Моя съвет е да не се поддаваш на ненужни тъжни настроения, и да не обръщаш внимание...
Повече усмивки :)

И на мен ми пише такива, но аз не и се сърдя.Не е лесно да си сам със себе си по 24 часа в денонощието...
Моя съвет е да не се поддаваш на ненужни тъжни настроения, и да не обръщаш внимание...
Повече усмивки :)

за съжаление...но има такива хора, които са сърдити на целия свят и не знаят какво правят и говорят..
на по-уравновесените им остава да могат да си понасят и да бъдат силни! ядосване заради такива хора определено не си струва! аз съм се учила сама на това - имало е периоди и време, когато ме е боляло, след това се научих, че когато не обръщам внимание и не го взимам присърце е по-лесно!
Много усмивки :))

харесва ми блога ти, днес за първи път попадам на него. аз също съм нова тук.
харесва ми това, което те вълнува и споделяш, суетата ти също, аз я обичам.
сродна душа съм, така излиза - скорпион ;)
много успехи и хубави неща :))

Е извинявай за съмнението ми че се усъмних.Убедих се че не е грешка.Съжалих че съм я защитавал два ,три пъти-жената маи наистина не е в ред...