Някой, някъде, някога ме наричаше `принцесо`.Първия път когато го чух се разплаках.Никой не ме беше наричал `принцесо`...Толкова велико се почувствах...толкова значима...толкова нужна....
Изтръпвах всеки път когато ми казваше `принцесо`...Казваше го доста често.Спомням си как стоях завита под чаршафите в тъмното и си говорих с него по телефона....А той завърши разговора с `Лека нощ, Принцесо`...
Този някой вече не ме нарича `Принцесо`, даже всъщност никак не ме нарича....А ми липсва, защото беше единствения човек,който ме разбира....
Е няма го, а принцесата....принцесата вече не е принцеса.

eee ti vinagi 6te si ostane6 princessata ;)
v tova nokoga ne se samnyavay...

Някъде бях написал, че французите казват: "Всяка раздяла е едно малко умиране..."

добре си го написал :)

Мисля, че всеки човек го е изпитвал и се е убеждавал колко е вярно, за съжаление. И все пак, когато нощта е най-тъмна, следва изгрева :) А имах предвид, че съм го написал в някой от постовете си, не съм писател ;)

Пак си принцеса!:))))
И щи си имаш принц!:)))
Повярвай ми!!!!

Блгодаря :)

Някой, някога, някъде ще те нарече "Кралице!", повярвай му:)

Дали? :)))))

Но само когато си лоша, с камшик и черен или червен латекс... А и кожени ботуши на много високи токчета :)))

Elos, това беше грубо.